Омировата поема „Илиада” разказва историята на едно от най-разтърсващите събития на Древността, Троянската война, в резултат на която загива една изключителна цивилизация - тази на троянците. Троянската война е събитие, дълбоко потресло древния свят, тъй като почти 500 години след събитията Омировата епоха още преживява драматичния сблъсък, разказва за героите от войната живо и съпричастно, вълнува се и съпреживява всичко случило около антична Троя отново.
Войната между двата стари колоса на Древността - Троя и Гърция е безспорно интригуващ въображението факт, но хората още в Античността са се вълнували повече от живите хора, от героите на тази война, защото те са не само двигател на събитията, но и това, което създава емоцията у съвременниците и потомците.
Най-изявените от тях привличат вниманието както днес, така и в Античността. Безспорно двата колоса на войнската гордост на тези прастари времена са Ахил и Хектор. Те са и двамата най-изявени герои на войната. Техният сблъсък е титаничен и е останал в паметта на човечеството до днес. И в Омирово време, и в нашата съвременност възниква въпросът: кои са те, откъде произхождат, кое ги е направило толкова велики?
Ахил и Хектор - произход и място в античното общество
Ахил е най-значителният герой - войн от Древността. Обяснимо неговия образ е обвит в мистика и легендите за него превъзхождат числото на реални факти, които да хвърлят светлина върху истинския древногръцки герой. Произходът на Ахил е легендарен и полубожествен.
Той е син на друг изявен герой от Древността - Пелей, който е обикновен смъртен, и богинята Тетида, морска богиня, дъщеря на главните богове Уран и Гея. Ахил е вожд на мирмидонците и според легендите е бил неуязвим, благодарение на майка си - Тетида, която го потопила в река Стикс, държейки го за петата. Това място останало незащитено и по-късно точно там е прободен от стрела и умира.
Смята се, че когато започва Троянската война Ахил е на 15 години, а когато умира е на 25 години. Така се изпълнява пророчеството, че ще умре млад.
Хектор е по-реален образ. Той е първороден син на царя на Троя - цар Приам, бъдещ цар и водач на троянците. Отличавал се с добра военна подготовка, смелост, храброст и чувство за дълг, качества, възпитавани у всеки бъдещ владетел и водач на народа.
Хектор се откроява в последната, десета година на войната. Ръководи нападенията на троянците над лагера на ахейците, бие се в единоборства с героя Аякс и други противници. В едно такова единоборство убива Патрокъл, най-близкия приятел на Ахил, облечен в доспехите на самия Ахил.
Двубоят между Ахил и Хектор и смъртта на Хектор
Убийството на Патрокъл от Хектор в единоборство разпалва у Ахил желание за мъст, което бързо измества тъгата от смъртта на близкия приятел. Ахил предизвиква Хектор на двубой и това е един от върховните моменти в тази 10-годишна война. За този титаничен сблъсък Омир разказва с вдъхновение в 22 песен на своята поема.
В двубоя се срещат двама от най-известните герои на Древността, които са изявени и ярки представители на своя народ, с неговия начин на живот, идеали и стремежи, тъй като самите те са племенни вождове. Хектор е отражение на идеята за мирен живот и разбирателство, Ахил е човек на силата, но и на гнева, който движи действията му.
Смелост, нечовешка сила и жестокост са определящите качества за Ахил. Чест, отдаденост на дълга към родината и храброст са качествата, които определят Хектор. Той е воюващият човек, мразещ войната и стремящ се към мира, който да върне живота към неговото обичайно русло.
В този сблъсък побеждава богоравният Ахил. Хектор загива до Скейските порти, където е бил изходът от Троя към бойното поле. Във всяка война победата е на страната на силата, която често върви наред с разрушението и жестокостта. И Ахил го потвърждава като завързва тялото на мъртвия Хектор и го влачи с колесницата си около стените на Троя.
Дори в онези смутни и жестоки древни времена хората са проявявали по-добре своята човешка същност в мир, отколкото във война. Затова накрая Ахил връща трупа на Хектор на баща му като знак на помирение, за да бъде погребан достойно.
Коментари