Фараоните в древността били не само хората, представляващи държавата. Те се издигнали до могъщи политически и религиозни лидери, които властвали над Древен Египет повече от 3000 години, от около 3150 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр. Те били възприемани като богове. Гордо били титуловани като Първосвещеник на всеки храм, Властелин на Двете земи или Цар на Земята и небето.
Фараоните създали строги закони, залегнали в психиката на целия народ в долината на Нил и притежавали абсолютна власт. Благодарение на войнствената си политика те създали мощна империя, която била основна сила и двигател на прогреса в античния свят в продължение на векове. Откъде произлиза титлата на господарите на Древен Египет, какъв живот са имали тези обожествявани хора и какво са оставили на поколенията?
Фараонът в Древен Египет
Фараон е титла на владетеля в древността в Египет, която в превод означава палат, голям дом. Така се е наричало първоначално жилището на човека, който управлявал в долината на Нил, а по-късно названието се прехвърля и върху владетеля като титла.
Владетелите имали своите атрибути, които ги правели разпознаваеми. Носели украсена с кобра двойна корона, наречена Пшент, която символизирала обединението на двете царства - Долен и Горен Египет. Носели скиптър и камшик, които символизирали абсолютната им власт.
Знаков атрибут на владетеля и е шапката Немес, която на практика представлява раирана кърпа за главата, носена от фараона. Такава кърпа е изобразена на погребалната златна маска на фараона Тутанкамон. Платът покривал главата на владетеля, спускал се към гърба, а две драперии падали към раменете му.
За да стане фараон и абсолютен господар на Земята и небето, всеки престолонаследник се обучавал от ранна възраст. От четиригодишни бъдещите абсолютни монарси се обучавали на четене, писане, смятане, лов, бойни изкуства. Още на 8 или 10 години ги женели за жена от семейството - най-често една от сестрите им - родна или природена, която ставала Великата съпруга на фараона. Освен нея владетелят имал още много жени, както и деца, но само първородното дете от Великата съпруга ставало престолонаследник.
Ролята на фараона била да бъде посредникът между боговете и хората. Затова го смятали за въплъщение на бог Хор. След смъртта му ставал олицетворение на бог Озирис. Мъртвият вече фараон се пренасял в отвъдния свят, за да продължи да царува заедно с боговете.
Абсолютната власт на фараона се простирала и над религията. Владетелят бил и върховен жрец, който надзиравал ежедневните ритуали, строежа на религиозни храмове, така че боговете да получават преклонението на хората и да бъдат благоразположени към тях. В противен случай те можели да накажат египтяните със суша, глад и болести. Заместници на владетеля в храмовете, където се извършвали ритуалите, били назначените от фараона жреци.
Фараонът бил главнокомандващ и на армията, ръководел завоевателните войни и походи, които задоволявали нуждите както на владетеля, така и на цялата държава от ресурси - от роби до кедрово дърво и благовонни масла.
Най-важният празник на фараона е празникът Сед. Той се отбелязвал на 30-годишнината от възкачването на владетеля на трона. Сред празненствата имало и обичай фараонът да пробяга някакво разстояние, което да покаже, че той все още е здрав и силен и може успешно да ръководи държавата. Египтолозите смятат, че този празник има много древен произход, още от времената, когато за този, който ръководи съдбините на целия народ, било от изключителна важност да е силен и здрав. В противен случай то убивали ритуално и му избирали заместник.
Всеки фараон назначавал свои помощници - везир, който изпълнявал длъжността на днешен министър, управители на отделните провинции, офицери за армията и жреци.
В живота на всеки фараон основно място заемали строежите. Храмовете, пирамидите, дворците и обществените сгради били белегът, който фараонът оставя за своето царуване. Личното негово дело било построяване на гробницата му, което понякога продължавало през цялото му управление. Гробницата била подготвяна да осигури всичко необходимо за отвъдния живот и управление на владетеля. С него било погребвано и цялото му богатство.
Ритуалът при изпращането на фараона към задгробния живот бил издигнат на изключително ниво. Тялото на мъртвия владетел се балсамирало чрез сложна техника, така че мумията му да остане непокътната. Местонахождението на гробницата се пазело в дълбока тайна, за да не бъдат ограбени съкровищата на владетеля, а защитата се правела не само чрез ритуали, но и с различни отровни вещества, известни днес като проклятието на фараона.
Повечето фараони били мъже, но в историческите извори се откриват и жени - владетели, които са носили титлата фараон и са управлявали съдбините на хората по поречието на Нил. Най-влиятелните фараони в Древен Египет се нареждат и сред най-значимите исторически личности в Стария свят.
Ето някои от най-известните и могъщи фараони в дългата история на Древен Египет.
Менес (ок. 3201 – 3101 г. пр. Хр.)
Менес е първият египетски фараон. Това е владетелят, обединил Горен и Долен Египет. Менес основал и първата династия около 3150 г. пр. Хр.
Първият фараон заслужил мястото си сред най-великите владетели, защото успял да превърне двете воюващи царства в мощна и единна държава. Той създал първите закони и основал град Мемфис, станал столица на Египет в следващите векове.
Тутмос III (1481 – 1425 г. пр. Хр.)
Тутмос III управлявал Египет от 1479 пр. Хр. до 1425 г. пр. Хр. Днешните египтолози го наричат Наполеон от Древен Египет заради завоевателната му политика. През първите 22 години от царуването си управлявал заедно с мащехата си Хатшепсут. След като тя починала, Тутмос III се изявил в редица военни кампанни, довели до създаването на най-голямата империя, достигана в древността в долината на Нил. Земите му се простирали от Етиопия до днешна Турция на север и Ирак на изток.
Неговите военни завоевания направили страната много богата, а фараонът се ползвал с авторитета на национален герой.
Хатшепсут (около 1507 – 1458 г. пр. Хр.)
Хатшепсут е една от малкото жени-фараони в Древен Египет. Тя никога не е била официално коронясана за владетел. Хатшепсут управлявала като регент на Тутмос III след смъртта на баща му, Тумос II. Нейното управление е много дълго, 22 години, като част от тях са в съуправление. Ползвала се е с репутация на мъдър и добър владетел.
По нейна поръчка са построени много сгради, издигнати са статуи. Египетското царство процъфтяло и преживяло невиждан дълъг мир и просперитет при нея. Въпреки че след смъртта ѝ Тутмос III наредил да се премахнат нейните образи от всички храмове и паметници, народът я помнил и обичал и не била забравена в превратностите на историята.
Аменхотеп III (около 1411 – 1353 г. пр. Хр.)
Аменхотеп III управлявал дълго за времето, в което живял, почти 40 години. Той е един от фараоните от 18-та династия. Управлението му било стабилно и донесло просперитет. Станал фараон едва на 12 години след смъртта на баща си, Тутмос IV. Аменхотеп III се възползвал от международната сила и просперитет на Египет по време на управлението си, за да издигне множество великолепни храмове, паметници и статуи.
По негово време изкуството, науката и медицината преживели истински Златен век.
Рамзес II (около 1303 – 1213 г. пр. Хр.)
Рамзес II се смята за най-великият фараон на Египет. Той е и най-дълго управлявалия, повече от 60 години. За времето на античността това е феноменално постижение. По време на своето царуване от около 1279 г. пр. Хр. до 1213 г. пр. Хр., Рамзес II построил множество забележителни храмове, включително Рамесеум и храмовете на Абу Симбел. Днес го смятат и за военен гений. Той ръководел забележителна по численост армия от 100 000 души. Това му дало възможност да създаде огромна империя.
На него се приписва и първия международен договор с Хетското царство. Когато Рамзес починал, поданиците му смятали, че е дошъл краят на света, защото никой от тях не бил роден, когато фараонът седнал на трона. Средната продължителност на живота в Египет по времето на Рамзес била 40 години. Така Рамзес станал известен с още един уникален факт, той надживял всичките си поданици. Естествено египтяните го обявили за бог и го почитали и след смъртта му, а следващите 9 приемници начело на Египет след него носели неговото име..
Коментари