Лечебното изкуство на гърците се развило под влияние на вавилонците, персите и египтяните. Гръцките лечители често посещавали страните на Изтока.
Обучението по медицина в Древна Гърция включвало запознаване с лекарствените растения, приготвяне на целебни напитки и мазила, изучаване на хирургията и кръвопускане.
След това учениците преминавали практика с болни. Лекарите, които желаели да усъвършенстват хирургическите си умения, участвали във военните походи. Тъй като обичаите забранявали отварянето на трупове, анатомичните знания на древните гърци се базирали на изследване на животински трупове.
Ето защо някои анатомични сведения били далеч от действителните. Например било прието, че само вените са пълни с кръв, а артериите - с въздух. Нервите често се бъркали със сухожилията.
В градовете имало обществени лекари, които лекували безвъзмездно бедните и вземали необходимите мерки при избухване на епидемиите. Заможните гърци имали своите домашни лекари. Странстващите лекари, наречени периодевти, обслужвали търговците и занаятчиите.
С медицина се занимавали и така наречените ризотоми - събирачи и търговци на лечебни растения, и фармакополите, специализирани в продажбата на противоотрови от минерали и от вещества с животински произход.
Принос на древногръцките лекари е мнението за материалните причини за болестите и връзката им с външната среда. Болестите се разглеждали като променящи се явления, които преминавали през стадии - това налагало постоянно следена за ссътоянието на пациента.
Медицинската професия се предавала от баща на син и така се съхранявали тайните на лечебното изкуство в Древна Гърция. Но всеки лекар приемал срещу заплащане да има ученици извън рода, пише сп. НЛО.
Коментари