В древността женските татуировки са били свещени. При някои народи те са се съхранили и до днес, но другаде са напълно изчезнали. Балканските народи все още пазят този обичай.
Особено популярно е било подобно рисуване върху тялото в Черна гора, Босна, Албания и Хърватска. В миналото на територията на Балканите татуировки носели основно жените. Те предавали своите техники и схеми от поколение на поколение.
Тъй като мюсюлманската религия не одобрява подобни декорации върху тялото, някои историци смятат, че татуирането е било тактика против ислямизирането на младите момичета. В същото време никой не може да обясни наличието на татуировки при мюсюлманките на Балканите.
Основно татуировките се правели по ръцете на жените, тези на дясната са били свързани със Слънцето, а на лявата - с Луната. В някои райони се татуирали гърдите и дори лицето. По телесните рисунки е можело да бъде разчетена цялата съдба на жената.
Според историците по-големи и по-сложни орнаменти се наблюдавали при католиците. Православните християнки имали по-малки татуировки, които били предимно на места, покрити от дрехи.
Татуировките по онова време се правели около църкви и по време на празници. Майсторите на това изкуство също били жени. Освен християнски символи се татуирали и изображения на животни, птици, растения, звезди.
Татуировките се появявали след важни събития в живота на жената, като първата подобна рисунка се правела в невръстна детска възраст. Следващите се правели при пълнолетие, сватба, раждане, смърт. Някои момичета били татуирани допълнително със символ на защита срещу някоя болест.
Традицията постепенно започнала да изчезва в края на 19 век, когато татуировките сменили символизма си и започнали да се свързват с диващина и разбойничество.
