Древна Спарта – страна на жестоки нрави и силни войни. Традициите и обичаите в тези така далечни времена вдъхновяват авторите и до днес да се интересуват от т.нар. спартанско възпитание.
Една от най-древните легенди е свързана с раждането на момчетата. Говори се, че когато се раждало момче, то било занасяно първо при старейшините. Ако имало някакъв недъг, то било хвърляно в пропастта Апофета, където отивали още престъпниците и пленниците.
Новите археологически доказателства обаче оборват тази жестока практика. В пропастите се откриват кости и останки само от възрастни индивиди, не и деца. Въпреки това и до днес се говори за спартанско възпитание, символ за висша форма на строго възпитание на децата.
Бебешките люлки на спартанците нямат нищо общо с меките и комфортни легълца, които използваме днес. Те били твърди и груби, за да се учи детето още малко, че животът е тежък. Когато навършели седем годинки, момчетата отивали в специални военни лагери-общежития. Там условията били тежки и не всички оцелявали.
Спартанското възпитание налагало до 14-годишна възраст момченцата да ходят голи. Завивките били забранени. За да не умрат от студ, някои слагали в леглата си коприва, за да ги загрява чрез паренето си. Те трябвало сами да намират храната си, като това често налагало да крадат.
За развлечение на младите бойци, понякога им позволявали да нападат селата на робите-илоти и да убиват най-силните мъже там. Алкохолът обаче бил строго забранен.
Свободните спартанци отричали и не консумирали вино. Те обаче използвали напитката, за да държат робите си кротки. Всеки ден на всеки един роб се полагали по четири задължителни чаши вино. Така въстанията се потушавали с малобройна войска, а робите били по-склони да се подчиняват.
Именно с алкохола и робите бил свързан основният спартански ритуал по посвещаване на младежите във войната. Младите юноши се нареждали заедно с опитните войни в кръг. В средата вкарвали неколцина роби. Една след друга те трябвало да пият чаши след чаша вино, като в същото време трябвало да изпълняват различни бойни упражнения.
Колкото повече пиели, толкова по-неумели ставали движенията им. Те се ядосвали, ругаели и се биели. Младежите с презрение наблюдавали случващото се. Накрая заплювали робите, хвърляли мръсотия по тях и ги ритали.
Ритуалът, в който робът губи човешкия си облик заради виното, се запечатвал в ума на юношите. Следваща стъпка били състезанията измежду самите тях в смелост, ловкост и сила.
В Древна Спарта алкохол и по-специално вино, се разрешавал само на възрастните мъже, които имат внуци. Те го пиели разредено с вода– традиция, която се запазила през цялата Античност. Жените и мъжете, които все още имали деца, нямали право да пият. Забраната била категорична, а наказанията – строги.
Като цяло спартанците, но и гърците от цяла Елада, като и македонците презирали персите, които пиели без мярка неразредено вино. Елините не един или два пъти доказвали своето военно превъзходство над тях, като ги разгромявали с малобройни бойни дружини.
Освен трезвост, младите получавали и ценни уроци по умереност в храненето. Когато младите мъже навършвали пълнолетие, те били слагани пред маса с вино и всякакви вкусни ястия. От другата страна на масата сядали роби. Младежът гледал, докато робите поглъщали много храна и пиели вино. Така бъдещите воини и свободни граждани на Спарта получавали нагледен пример за пиянството, лакомията, както и последиците от прекаляването с храна и алкохол.
Днес уроците на спартанците по трезвост и умерено хранене са потънали в забвение. Реално тези поучителни примери от ранна възраст са превърнали спартанците в най-добрите войни на древния свят. Те владеели както оръжието, така и духа си. Това е качество, присъщо само на един истински войн.
Коментари