През ранното Средновековие, на границата между Х и ХІ век турците селджуки завземат Багдадския халифат. Последва завоюването на част от земите на Византийската империя, основно в Мала Азия. По-късно Сирия също пада в тяхна власт. Заедно със сирийските земи селджуките овладяват и палестинските територии, където се намират свещени за християните земи, посещавани от многобройни поклонници.
Турците не се оказват така толерантни като арабите и не допускат вярващите християни до светите места, а тези конфликти водят до въоръжени сблъсъци. Напрежението ескалира и преминава в ненавист към турците от страна на християнска Европа.
Византия, която има проблеми с нападения от страна на селджукските турци, непрекъснато призовава рицарите от Европа към действия в защита на християнските земи.
Църквата иска да увеличи престижа си, рицарите - да натрупат богатства от плячката, която ще спечелят от походите, а селяните също подкрепят военни действия на Изток, защото се надяват така да отхвърлят крепостничеството. Всички слоеве от населението на стария континент са заинтересовани от военни кампании.
През Средните векове са организирани четири кръстоносни похода, завършили с различен резултат.
Ще се спрем на Третия поход на рицарството и значението му в историята на Европа.
Третият кръстоносен поход има като главна причина завземането на Йерусалим от предводителя на кюрдите Саладин на края на ХІІ век. Кралството на Йерусалим също пада в ръцете на мюсюлманите. Папата заявява, че това е наказание за европейците за греховете им и за да си върнат престижа, европейските монарси започват да се готвят за поход към светите земи.
Третият по ред кръстоносен поход е оглавяван от най-изтъкнатите европейски монарси за времето. Германският император Фридрих І Барбароса повежда рицарите си по суша, но загива по пътя и войските му се разпръсват; английският крал Ричард І, наречен по-късно Лъвското сърце тръгва по море; присъединява се и френският крал Филип ІІ със своите рицари.
Англичани и французи заедно побеждават в най-важната битка в похода при крепостта Акра. Тъй като настава раздор за властта над Йерусалимското кралство, френските рицари се връщат в Европа и в светите земи остават само рицарите на Ричард Лъвското сърце.
В битката при Яфа рицарите побеждават Саладин и сключват договор с него, според който на поклонниците е позволено да посещават Божи гроб. С този договор се разрешава спорът, предизвикал похода, и английските кръстоносци се завръщат в Европа.
След похода статуквото в светите земи не се променя съществено, а мюсюлманите печелят победа на дипломатическия фронт с договорката кръстоносците да бъдат само мирни посетители на Йерусалим. Страстта към кръстоносните походи обаче се разгаря и скоро след третия поход започва подготовка за следващия, четвърти по ред.
