Три от големите световни религии припознават за своя люлка свещения град Йерусалим. Това е причината за претенциите над неговото господство, които тези религии са предявявали към града. В продължения на повече от две хилядолетия градът е бил арена на ожесточени сблъсъци и битки, някои от тях останали завинаги записани в историята заради забележителните личности, взели участие в тях.
Една от емблематичните битки, за която се разказва в учебниците по история, е тази от 29 септември 1187 година, когато градът е превзет от войските на султан Саладин. След обсада, продължила повече от една седмица, свещената крепост на кръстоносците попада в ръцете на Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, султан на сарацините в Сирия и Египет, известен още като Саладин.
Султанът предприема поход срещу Йерусалим през 1187 година с цел да изгони от свещените земи кръстоносците. Постепенно султанът завзема много християнски територии в Светите земи, като една от емблематичните му победи е при Хатин.
Именно край Хатин султан Саладин се среща с кръстоносеца Белиан от Ибелин, известен още като Балиан Ибелински или Балиан д'Ибелин. Кръстоносецът успява да избегне клането край Хатин и по-късно се среща със Саладин.
По време на срещата Белиан моли султана да му разреши да се оттегли, да изведе на безопасно място семейството си и Саладин, противно на всички очаквания, му разрешава. Поставя обаче едно единствено условие - кръстоносецът Белиан никога повече да не вдигне ръка срещу мюсюлмани.
Белиан се съгласява с това условие и се оттегля със семейството си в Йерусалим, който е считан за непревземаем. Там се среща по настояване на кралица Сибила с патриарх Хераклий, който в крайна сметка го склонява да застане начело на отбраната на града, като се отметне от думата, която е дал на неверника.
Армиите на султан Саладин застават пред портите на свещения град на 20 септември 1187 година. Безрезултатни са преговорите за мирна капитулация на кръстоносците, затова Саладин нарежда обсада и обстрелване на крепостта.
Четири дни воините на султана атакуват Йерусалим откъм портата към Дамаск и кулата на Давид. Но атаките не се увенчават с успех. И когато Саладин вижда, че не може да пробие защитата от тази страна, пренасочва силите си върху стената в близост до хълма на маслините.
Три дни непрекъснат обстрел с катапулти се оказват разковничето, стената е пробита и арабите нахлуват в свещения град на 29 септември 1187 година.
Противно на всички очаквания до клане не се стига. Старите познати Балиан и Саладин сядат на дивана за преговори и стигат да споразумение- на кръстоносците им е позволено мирно да се изтеглят от града.
Но великодушието на Саладин стига още по-надалеч. Срещу откуп от 30 000 безанта, местната парична единица, са освободени още 7000 християни, пленени по-рано в хода на военните действия.
Кръстоносецът Белиан предава официално ключът от свещения за евреи, християни и мюсюлмани град на 2 октомври на султан Саладин. Предаването на последната крепост на кръстоносците става пред кулата на Давид.
В знак на добра воля султанът освобождава още хиляди християни, които е трябвало да бъдат продадени в робство. Победените напускат Йерусалим в три колони, предвождани от патриарх Хераклий, Тамплиерите и Белиан, който не удържал на дадената по-рано дума.
След падането на Йерусалимското царство свещеният град остава в ръцете на неверниците. Но Саладин никога не забранява на християните да посещават светите за тях места. Неговото голямо сърце се проявява още веднъж, като позволява църквата на Божи гроб да остане в ръцете на християните.
Йерусалим попада под контрол на Саладин, но той никога не забранява на християните да посещават светите за тях места, напротив – позволява църквата на Божи гроб да остане в християнско владение. Името на този велик владетел остава завинаги в историята.
Коментари