В периода 1933-1945 г. немската държава е наричана Трети Райх и е управлявана от Адолф Хитлер. Периодът се отличава с тоталитарен политически контрол върху всеки аспект от живота, а управлението на Хитлер – с търсене на обществена, културна и расова чистота.
Нацистката партия преобърна целия свят и по време на нейното управление загинаха милиони хора. Все още тя е обвита в мистерия. Ето някои от най-известните митове за Третия Райх, публикувани от Вашингтон поуст.
№1 Адолф Хитлер бил спонсориран от големи корпорации
Историкът Найл Фъргюсън отбелязва, че немският стоманен магнат Фриц Тейсен спонсорирал Хитлер. Бизнесмени като Тейсен, използвали финансовите си активи, за да подпомагат дейността на нацистката партия, били механизмът, по който Хитлер финансирал идването си на власт, според Джон Лофтус – бивш адвокат в САЩ, който преследва нацистките военнопрестъпници.
Истината не е съвсем такава. По време на възхода си партията на Хитлер получавала малко пари от корпоративни източници, включително Тейсен и малко от индустриалеца Ънест вон Борсиг, но повечето ръководители на големите компании са се дистанцирали от нацистката партия. В края на краищата икономическата политика на нацистката партия била „хлъзгава”: програмата на партията включвала национализация на корпорациите, споделяне на приходите и прекратяване на „трудовото робство”.
Според нацистите капитализмът поробва хората под лозунга на прогреса, технологиите, рационализацията и т.н.
Партията до голяма степен зависила от коренните източници на финансиране (членски внос, абонаменти за партийния печат, допускане до събития и т.н). Нацистката пропагандна машина – вечеринките, концертите, изказванията – също били операции за печелене на пари.
След като нацистите дошли на власт, започнало финансирането от корпорациите, тъй като много големите фирми получили дебели договори за производство, строителство и въоръжение. Режимът конфискувал активите на евреите – от изкуство, до частни спестявания и инвестиции. Ръководството на Третия Райх поело контрола върху еврейските компании.
№2 Победите на Джеси Оуенс на Олимпиадата през 1936 г. смутили Хитлер
Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. били предназначени да послужат като „витрина” за нацистката идеология на арийското расово превъзходство. Победата на чернокож тогава оставила най-горчивия вкус от Игрите. Подобни твърдения за представянето на Джеси Оуенс през 1936 г. са често срещани, включително, че чрез победата си атлетът е унижил Хитлер.
Американската публика изключително много се фокусирала върху победата на Оуенс. Факт е обаче, че големият победител от Олимпиадата бил отборът на Третия Райх. Немските атлети спечелили 33 златни медала, а американските – 24; германците грабнали 26 сребърни медала, а американците – 20.
Хитлер бил изключително горд от домакинството си на Олимпийските игри и според него събитието било огромен успех.
№3 Расистката идеология била ключът към възхода на Хитлер
Шестдесет и пет милиона германци са се поддали на ласкателствата и магнетизма на този строен човек…чийто плам и демагогия са помели всичко пред него, явявайки се като спасител и регенератор на Отечеството, пише Ню Йорк Таймс през май 1945 г.
Част от легендата е, че Хитлер се е издигнал заради омразната си расистка реторика досега. Според един немски писател Хитлер е пожънал успех, защото никой не е се застъпил за евреите.
Вярно е, че нацисткият расизъм, особено антисемитизмът, винаги са били на повърхността. Хитлер бил идеологически фанатик и неговите думи привличали малко, но лоялно ядро от симпатизанти през ранните години на партията – 3 до 6% от електората му през първото му неясно десетилетие. Дори на регионалните избори през 20-те години делът на нацистите в електората му не достигал 10%.
Истината е, че Хитлер се издигнал, благодарение на своето умение като политически стратег. Пропагандистките служители на нацистката партия станали господари на негативна кампания, започвайки злобни нападения срещу опонентите си. Често твърденията им били откровени лъжи. Нацистите обещавали всичко на всички, включително по-високи продажни цени за земеделските производители и по-ниски цени на хранителните стоки.
Хитлер разбрал, че има хора, които искат две и две да прави пет. Той се заклел, че нацистите ще го направят. След настъпването на Голямата депресия партията видяла, че нейният брой гласове драстично се увеличили през 1930 г., а през 1932 г. достигнали 38%.
№4 Хитлер бил силен, решителен лидер
Хитлер всъщност бил колеблив, нерешителен лидер. Най-близките му съветници се оплаквали често от неспособността му да взима решения. През 1935 г. например Хитлер обявил Нюрнбергските закони, според които евреите не били вече граждани. Но кой се считал за евреин? Партийните и държавните служители спорели с месеци за това, но въпреки настояванията фюрерът да сложи край на спора, Хитлер отказал да изясни ситуацията.
Решенията на Хитлер рядко се обвързвали с документ; вместо това той предпочитал да издава неясни словесни заповеди, които допринасяли за объркването на позициите. След като най-накрая вземел решение за действие, нищо не можело да промени решението му, но постигането на резултат често бил дълъг и разочароващ процес.
№5 Третият Райх бил добре организиран
След Втората световна война нацисткият режим влязъл в историята като образец за брутална и механистична оптимизация. В много романи се описва за „нацистката организация”, статиите във вестниците говорели за „нацистката дисциплина”. Може би в комбинация с представата ни за германците като методични, подредени хора, сме склонни да си представяме, че Третият Райх въплъщава тези характеристики.
Всъщност режимът бил организиран хаос. Службите и агенциите на партията и държавата често се припокривали, създавайки объркване. Например, имало пет различни военни, държавни и партийни агенции, натоварени с ръководството на военната икономика. Хитлер обичал да създава ад хок органи, които да работят заедно с установени партийни и държавни агенции.
Хитлер обяснил този подход към управлението, твърдейки че в тази ситуация „най-силният върши работата”.
