Моля ви, помогнете ми
АнонименНовак
Здравейте. От няколко дни чета историите Ви и най-накрая реших да се регистрирам и да Ви споделя това, което ме тормози. Аз съм на 13. Преди почти 4 години баща ми почина в катастрофа и оттогава не ми върви.
Родителите ми бяха разделени и рядко виждах баща си. Напоследък съм много депресирана, защото нямам с кой да споделя какво и да е. Майка ми постоянно работи, а когато не е на работа си почива.
Малко преди баща ми да почине тя беше бременна, но се наложи да абортира. Това се отрази зле на нея и на мен. Преди време сънувах полу братчето си и щом се събудих плаках много. От тогава мисля всеки ден за него и за баща ми.
Напоследък всички мои приятели ме изоставят. Винаги когато те имат нужда, аз им помагам с каквото мога. Но когато аз имам проблем и ги помоля за помощ, те ми обръщат гръб.
Някои от Вас може да ми кажат да съм по-позитивна, ни откакто баща ми почина, аз не съм един от най-позитивните хора. Даже изобщо. Винаги мисля, че ще се случи нещо лошо.
Но напоследък осъзнавам, че нямам много останали приятели и близки, на които да вярвам.
Мама само ми вика и ме наказва за дребни неща. Знам, че има хора в много по-лошо състояние от моето, но ми трябва съвет за да мога да преодолея някак всичко това.
Ядосвам се сама на себе си и то много. Опитвам се да не мисля за всичко, но не мога. Моля Ви, помогнете ми.
Родителите ми бяха разделени и рядко виждах баща си. Напоследък съм много депресирана, защото нямам с кой да споделя какво и да е. Майка ми постоянно работи, а когато не е на работа си почива.
Малко преди баща ми да почине тя беше бременна, но се наложи да абортира. Това се отрази зле на нея и на мен. Преди време сънувах полу братчето си и щом се събудих плаках много. От тогава мисля всеки ден за него и за баща ми.
Напоследък всички мои приятели ме изоставят. Винаги когато те имат нужда, аз им помагам с каквото мога. Но когато аз имам проблем и ги помоля за помощ, те ми обръщат гръб.
Някои от Вас може да ми кажат да съм по-позитивна, ни откакто баща ми почина, аз не съм един от най-позитивните хора. Даже изобщо. Винаги мисля, че ще се случи нещо лошо.
Но напоследък осъзнавам, че нямам много останали приятели и близки, на които да вярвам.
Мама само ми вика и ме наказва за дребни неща. Знам, че има хора в много по-лошо състояние от моето, но ми трябва съвет за да мога да преодолея някак всичко това. Ядосвам се сама на себе си и то много. Опитвам се да не мисля за всичко, но не мога. Моля Ви, помогнете ми.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (10)
Изпрати
ми несправедлив живот и аз съж.за баща ти ... недеи мисли толкова по нещата гледаи да не се задълбочаваш по която и да е тема... за съжаление бързо растеш всеки има такива щ
моменти на тази възраст аз ако ти разкажа аз в какъв период живея гледаи да се радваш на всичко и недеи мисли за хора което не мислят за теб ...успех
моменти на тази възраст аз ако ти разкажа аз в какъв период живея гледаи да се радваш на всичко и недеи мисли за хора което не мислят за теб ...успех
0
0
Здравей!Много съжалявам за баща ти! :(
Според мен вече не си позитивна, защото си преживяла голяма травма и се страхуваш да не се случи отново.Разбирам те отлично.И аз почти нямам хора, на които да се доверя.Имам само семейството си и 3-4 мои приятелки.Може би след такава трагедия наистина е трудно да се доверяваш.Искрено ти съчувствам и се надявам всичко при теб да се оправи! Успех!!!! :)
Според мен вече не си позитивна, защото си преживяла голяма травма и се страхуваш да не се случи отново.Разбирам те отлично.И аз почти нямам хора, на които да се доверя.Имам само семейството си и 3-4 мои приятелки.Може би след такава трагедия наистина е трудно да се доверяваш.Искрено ти съчувствам и се надявам всичко при теб да се оправи! Успех!!!! :)
0
0
