Моля ви, помогнете ми
АнонименНовак
Здравейте. От няколко дни чета историите Ви и най-накрая реших да се регистрирам и да Ви споделя това, което ме тормози. Аз съм на 13. Преди почти 4 години баща ми почина в катастрофа и оттогава не ми върви.
Родителите ми бяха разделени и рядко виждах баща си. Напоследък съм много депресирана, защото нямам с кой да споделя какво и да е. Майка ми постоянно работи, а когато не е на работа си почива.
Малко преди баща ми да почине тя беше бременна, но се наложи да абортира. Това се отрази зле на нея и на мен. Преди време сънувах полу братчето си и щом се събудих плаках много. От тогава мисля всеки ден за него и за баща ми.
Напоследък всички мои приятели ме изоставят. Винаги когато те имат нужда, аз им помагам с каквото мога. Но когато аз имам проблем и ги помоля за помощ, те ми обръщат гръб.
Някои от Вас може да ми кажат да съм по-позитивна, ни откакто баща ми почина, аз не съм един от най-позитивните хора. Даже изобщо. Винаги мисля, че ще се случи нещо лошо.
Но напоследък осъзнавам, че нямам много останали приятели и близки, на които да вярвам.
Мама само ми вика и ме наказва за дребни неща. Знам, че има хора в много по-лошо състояние от моето, но ми трябва съвет за да мога да преодолея някак всичко това.
Ядосвам се сама на себе си и то много. Опитвам се да не мисля за всичко, но не мога. Моля Ви, помогнете ми.
Родителите ми бяха разделени и рядко виждах баща си. Напоследък съм много депресирана, защото нямам с кой да споделя какво и да е. Майка ми постоянно работи, а когато не е на работа си почива.
Малко преди баща ми да почине тя беше бременна, но се наложи да абортира. Това се отрази зле на нея и на мен. Преди време сънувах полу братчето си и щом се събудих плаках много. От тогава мисля всеки ден за него и за баща ми.
Напоследък всички мои приятели ме изоставят. Винаги когато те имат нужда, аз им помагам с каквото мога. Но когато аз имам проблем и ги помоля за помощ, те ми обръщат гръб.
Някои от Вас може да ми кажат да съм по-позитивна, ни откакто баща ми почина, аз не съм един от най-позитивните хора. Даже изобщо. Винаги мисля, че ще се случи нещо лошо.
Но напоследък осъзнавам, че нямам много останали приятели и близки, на които да вярвам.
Мама само ми вика и ме наказва за дребни неща. Знам, че има хора в много по-лошо състояние от моето, но ми трябва съвет за да мога да преодолея някак всичко това. Ядосвам се сама на себе си и то много. Опитвам се да не мисля за всичко, но не мога. Моля Ви, помогнете ми.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (10)
Изпрати
Това, което трябва да направиш е да се замисляш на мменти:"Силна ли съм??"
Помисли как можеш да помогнеш на себе си и на майка си.Бог също може да ти помогне, но само донякъде-ти ще трябва да се справиш с останалото. Но колкото добро, толкова и зло. Направи Зло на злото и добро на доброто. Прецакай Дявола и се обърни към Бога.
И каквото даваш на живота той с такова ти отвръща!
Надявам се да запомниш тези думи :)
Помисли как можеш да помогнеш на себе си и на майка си.Бог също може да ти помогне, но само донякъде-ти ще трябва да се справиш с останалото. Но колкото добро, толкова и зло. Направи Зло на злото и добро на доброто. Прецакай Дявола и се обърни към Бога.
И каквото даваш на живота той с такова ти отвръща!
Надявам се да запомниш тези думи :)
0
0
Искрено ти съчувствам за болката,която преживяваш.Относно приятелството,от което всички така много се нуждаем, е валидно следното:,,Приятел в нужда се познава!Няма ли нужда,няма и приятели!"Аз също не бях душевно близка с майка ми и споделях само с приятелки.Това винаги ще ми тежи,защото майката би трябвало да е най-близкия ни човек!Не постоянно да ни сравнява,да ни съди,да недоволства от нас,да ни внушава чувство за малоценност!Ето една възможност за изход от трудната ситуация:вземи си домашен любимец,ще ти се отблагодари многократно за грижите,занимавай се с това,което обичаш да правиш,което ти е интересно.Силно ти желая да срещнеш близък човек,както и майка ти да промени отношението си към теб!Успех и кураж!
0
0
Ако са ти истински приятели ще са винаги до теб,независимо какво става.В момента съм в подобна ситуация(изоставихаме хора на който съм имала безрезервно доверие и то изведнъж без причина.Напълно те разбирам.А Майката ти е просто обичайният родител..
0
0
още си малка да се тормозиш толкова ти нищо не можеш да направиш когато пораснеш ще си по силна от всички защото това което не те убива те прави по силна остави се времето ще те излекува успех
0
0
Съжалявам за баща ти, но колкото и да е трудно животът продължава! Това са най-хубавите ти години, години на спокойствие помъчи се да ги изживееш добре. А що се отнася до майка ти, мисля, че е уморена и и идва в повече, затова е нервна и ти се кара, добра идея е да си поговориш с нея.
0
0
Благодаря Ви за съветите.Наистина ми помагате. Ще се опитам да поговоря с майка си и ще и споделя как се чувствам.От доста време се опитвам да мисля по-позитивно, но дори да не се получава, ще опитвам. :)
0
0
Хей мила,не се отчайвай!Отиди на дискотека с останалите си "приятели".Ако не те пускат можете да си направите пикник в гората или на някоя поляна(както искате :P).{}.Говори с майка си и я помоли да се държи по-фобре с теб...сподели и чувствата си.:*.Говори и с бившите ти преиятели и им разкажи за живота ти и как се е променил(дори и да знаят може пак да им я разкажеш,за да разберат как се чувтваш и те да поемат малко от болката ти) .
0
0
Наистина съжалявам, че животът ти така се е объркал. Казваш, че "приятелите" ти те изоставят-намери си нови. И аз преживях период, в който се оказа, че приятелите ми не са ми приятели. Дълго се страхувах да им кажа какво мисля в лицето, но един ден събрах смелост и си казах всичко, което ми беше на сърцето. И точно тогава, след като се разделих с тях, се появиха истинските ми приятели. Относно проблемите ти с майка ти-поговори с нея. Да не мислиш, че й е толкова лесно? Работи много, разделила се е със съпруга си, с детето си. За една майка е много травмиращо да направи аборт. Говори с майка си и с така наречените ти приятели.Спирам вече, че пак написах романи. Успех :)
0
0
