Моля Ви, помогнете ми
редакция:
АнонименНовак
Здравейте, не знам откъде да започна.
Аз съм на 12 години, майка ми е сервитьорка и вечер се прибира към 00:30.
Та да започна от съществената част. Това се случва само, когато съм сама и навън е тъмно. Когато майка ми тръгне на работа в 18:00ч. ме е страх, но малко, а стане ли 20:00ч. (вече тъмно) направо мога да получа удар.
Усещам, че в къщи има някой, а всъщност съм сама, а и всички прозорци, освен този на тоалетната са затворени, няма кой и откъде да влезе.
В тъмното ме е много страх от спалнята, там е някак си зловещо и въобще не ходя там, мисля си, че там има някой, който иска да ни обере или убие!
Дори, когато съм сама не ям, защото кухнята е точно до спалнята и като отида там и ме обхваща всякаква паника!
В която и стая да съм, най-често в хола и детската постоянно гледам към прозорците, защото имам чувството, че там има някой, който ме гледа (наблюдава).
Холът ни е точно срещу кухнята, а в ляво от кухнята е спалнята. Когато съм на компютъра поглеждам към кухнята, където ми се струва, че има сянка, когато се обърна я виждам да мърда за 2 секунди и тя веднага изчезва!
Постоянно гледам натам и умирам от страх!
Паркета ни в спалнята скърца, когато някой стъпи отгоре.
Както си седя на компютъра и чувам скърцане, при което сърцето ми направо ще изскочи !
Всичко това се случва дори понякога,когато има някой вкъщи!
Онази вечер, в петък майка ми и баба ми си бяха в къщи и спяхме. Аз се събудих и ме беше много страх в предположение, че цялата къща е пълна.
Всичко това се случва от 2007 г., тогава починаха и чичо ми по бащина линия, който отиде във Варна и го застреляха и пра баба ми по майчина линия, която беше много болна (тя живееше вкъщи), но беше в детската стая (не е била в спалнята, че за това да ми се струва страшно).
На 28.08.2011 (преди 8 дни) почина сестрата на баба ми по майчина линия, която е от Царево. От тогава всичко много се засили, започна да чувам тропане по прозореца, дори сутрин и когато майка ми е в другата стая и спи!
Не знам дали всичко това не е от факта, че когато съм била малка на 2-3 години, колегата на баща ми от полицията си е сложил черната шапка на лицето и се е качил на прозореца. Това ми го разказва майка ми.
От тогава сме ходили да ми леят куршум 4-5 пъти, но винаги съм уплашена от хора, винаги фигурката е една и съща. Тогава, когато това с прозореца е станало аз много съм се уплашила, може би заради това ме е страх много от прозорците.
Моля ви, помогне ми. :cry:
Аз съм на 12 години, майка ми е сервитьорка и вечер се прибира към 00:30.
Та да започна от съществената част. Това се случва само, когато съм сама и навън е тъмно. Когато майка ми тръгне на работа в 18:00ч. ме е страх, но малко, а стане ли 20:00ч. (вече тъмно) направо мога да получа удар.
Усещам, че в къщи има някой, а всъщност съм сама, а и всички прозорци, освен този на тоалетната са затворени, няма кой и откъде да влезе.
В тъмното ме е много страх от спалнята, там е някак си зловещо и въобще не ходя там, мисля си, че там има някой, който иска да ни обере или убие!
Дори, когато съм сама не ям, защото кухнята е точно до спалнята и като отида там и ме обхваща всякаква паника!
В която и стая да съм, най-често в хола и детската постоянно гледам към прозорците, защото имам чувството, че там има някой, който ме гледа (наблюдава).
Холът ни е точно срещу кухнята, а в ляво от кухнята е спалнята. Когато съм на компютъра поглеждам към кухнята, където ми се струва, че има сянка, когато се обърна я виждам да мърда за 2 секунди и тя веднага изчезва!
Постоянно гледам натам и умирам от страх!
Паркета ни в спалнята скърца, когато някой стъпи отгоре.
Както си седя на компютъра и чувам скърцане, при което сърцето ми направо ще изскочи !
Всичко това се случва дори понякога,когато има някой вкъщи!
Онази вечер, в петък майка ми и баба ми си бяха в къщи и спяхме. Аз се събудих и ме беше много страх в предположение, че цялата къща е пълна.
Всичко това се случва от 2007 г., тогава починаха и чичо ми по бащина линия, който отиде във Варна и го застреляха и пра баба ми по майчина линия, която беше много болна (тя живееше вкъщи), но беше в детската стая (не е била в спалнята, че за това да ми се струва страшно).
На 28.08.2011 (преди 8 дни) почина сестрата на баба ми по майчина линия, която е от Царево. От тогава всичко много се засили, започна да чувам тропане по прозореца, дори сутрин и когато майка ми е в другата стая и спи!
Не знам дали всичко това не е от факта, че когато съм била малка на 2-3 години, колегата на баща ми от полицията си е сложил черната шапка на лицето и се е качил на прозореца. Това ми го разказва майка ми.
От тогава сме ходили да ми леят куршум 4-5 пъти, но винаги съм уплашена от хора, винаги фигурката е една и съща. Тогава, когато това с прозореца е станало аз много съм се уплашила, може би заради това ме е страх много от прозорците.
Моля ви, помогне ми. :cry:
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Вече имаме куче и когато мама е на работа си играя с него и на нищо не обръщам внимание!
Аз още от малка изпитвам един необясним панически ужас от тъмното. Явно като много малка съм се била наплашила, и оттогав апостоянно бях преследвана от необясними звуци, тропания, стъпки, на няколко пъти дори гласове; сърцето ми направо изскачаше и само като си помислех, че идва нощта, и ми ставаше зле, като знаех какво щеше да става... Но когато се махнах от онзи апартамент и отидох да живея другаде, с течение на времето се успокоих и страхът от тъмното изчезна. После отидох отново в онзи апартамент за две вечери и първата почти не успях да спя, в очакване да се случи нещо, да чуя обикновените тропания на столовете в кухнята, без да има някой там, но не се случи нищо. Нито на следващата вечер. Сякаш "нещото" се бе махнало, бе се изпарило и просто вече го нямаше, макар и да усещах все още една малка част, останала от присъствието му.