Моите форумни теми

Нека започнем с това какво означава Дежавю. Та то е преживяване, при което човек се чувства сигурен, че вече е виждал или преживявал някаква нова ситуация. Предполага се че това е било в минал живот преживяването. Да се върнем на темата аз съм имал Дежавюта с лаптопи и то доста модерни (така примерно като съм на лаптопа и си играя). Та как е възможно това при положение, че съм роден 1997 и тогава е нямало такава технология? Дали пък в някои от предишните си животи да съм бил ИЗВЪНЗЕМНО ? пишете мнения

Бившият ръководител на фотослужбата на лунната лаборатория на НАСА Кен Джонстън обещава да разкрие тайната на Луната, съобщи Нюзру. Специалистът твърди, че американците при кацането си на естествения спътник на Земята са открили там "древни руини с изкуствен произход" и неизвестна преди технология за управление на гравитацията. По този повод е насрочена специална пресконференция. Астронавтите направили снимки, които Джонстън трябвало да унищожи. Той обаче не го сторил, а правителството на САЩ, според неговите думи, пазело данните в тайна в продължение на 40 години. В разпространено във Вашингтон съобщение за пресконференцията се твърди още, че засекретената находка може да е причината за новата лунна "надпревара", в която се впускат сега САЩ, Русия, Япония, Китай и Индия. Джонстън казва, че, нарушавайки заповедта, тайно е запазил няколко снимки, които ще бъдат публикувани във Вашингтон. На 23 октомври Джонстън е бил изключен от средата на участниците в обществената програма за популяризиране на космическите изследвания на Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Организатори на пресконференцията са Джонстън и Ричард Хогланд, един от авторите на книгата "Тъмната мисия - тайната история на НАСА". Те твърдят, че уволнението е следствие на постъпката на Джонстън, разказал за тайните снимки. Темата за тайните фотографии е засегната в книгата, която бе пусната в продажба в САЩ миналата седмица. Тя попадна в списъка на бестселърите на в. "Ню Йорк таймс", а сега е на 25-о място, предаде РИА "Новости".

Малко след 9 вечерта на 18 юни 2004 г., когато здрачът над националната обсерватория „Кит Пийк” в Аризона угасвал, Дейвид Толън сканирал за астероиди една астрономическа сляпа зона – непосредствено отсам земната орбита около Слънцето, където блясъкът му може да надвие телескопите. Толън, който е астроном от Хавайския университет, знаел, че понякога спотайващи се в тази област обекти могат да се отклонят към Земята. За помощници бил привлякъл своя приятел инженера Рой Тъкър и Фабрицио Бернарди, млад колега от Хавай. Докато се взирали в компютърния монитор, на него се появили последователно три кадъра на един и същ участък от небето, заснети през няколко минути. „Ето го нашия човек” – казал Тъкър и посочил струпване на бели пиксели, които се местели от кадър на кадър. Толън съобщил за забелязания обект на Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз – централата за изучаване на астероиди и комети. Двамата с Тъкър се надявали да погледнат отново по-късно през седмицата, но първо времето било дъждовно, а след това астероидът изчезнал от полезрението им. Когато астрономите отново го засекли през декември същата година се оказало, че имат проблем. На всеки няколко години въпросната скала, по-голяма от стадион, профучава в опасна близост до нашата планета. С получаването на нови наблюдения в Центъра за малки планети астероидът – кръстен Апофис на древноегипетския бог на злото – добивал все по-зловещ вид. „Опасността от сблъсък ставаше все по-голяма и по-голяма” – казва Толън. По Коледа моделите предвиждали вероятност 1 към 40 Апофис да се вреже в Земята на 13 април 2029 г. Тревожна тръпка преминала през широката публика. След това, на 26 декември 2004 г., връхлетя истинска катастрофа – вълната цунами в Индийския океан. Обществеността забрави за Апофис. Междувременно астрономите изровиха и по-стари снимки на астероида. Допълнителните данни позволиха на учените да изчислят орбитата му и да установят, че през 2029 г. Апофис всъщност ще профучи на безопасно разстояние от Земята. Само че не могат да изключат слабата вероятност да има сблъсък с катастрофални последствия при следващото му преминаване – навръх Великден 2036 г.

Дийн Куингхиу на 66 години, казва, че открива влечугото да се катери по стената на спалнята й посред нощ. „Събудих се и чух странно дращене по стената. Светнах лампата о видях това чудовище да се катери по стената използвайки ноктите си.” обяснява тя. Тя била толкова изплашена, че грабнала една обувка и удряла змията до смърт, след което я сложила в бутилка. Змията с дължина 40 см и дебелина, колкото кутре, в момента се изследва. Експертът по влечуги Лонг Шуай казва:”Това е наистина шокираща гледка и ние няма как да знаем причината за подобна аномалия преди да изследваме щателно животното”. По-често срещаното мутация сред змиите е появата на втора глава, която се появява о причина подобна на появата на сиамски близнаци при хората. Такива животни обикновено са хващани и изследвани, но нямат много голям шанс за оцеляване в естествена среда, особено когато двете глави се нападат една друга.

Бебе на 5 месеца и 3 седмици извърши чудо – проговори! Бебенцето Емилия Райкова от столицата изрекла ясно и отчетливо „мама“ на слисаните си родители. Ден по-късно малката госпожица казала и „тата“, съобщават от в.”Уикенд”. Малко като се поопомнили от щастливия факт майката и бащата на Емилия се консултирали с педиатър, който първоначално помислил, че родителите си правят “гаргара” с него. Но те не го излъгали, а казали истината – бебето е феномен. Това казал и докторът по-късно. Родителите на малката Емилия Райкова обаче не искали да бъде тя притеснявана от медиите, ето защо нейното обществено достояние ще бъде чрез няколко подобни статии. Майката Велислава Райкова искала детето й да израсне като другите, а не да се чувства различно. Точно тези хора по-късно се чувствали самотни през целия си живот. Досега по света има регистри само 2-3 подобни случая – в САЩ и Япония. Специалисти твърдят, че е вследствие на наблюдаваната хиперактивност и емоционалност на малката Еми, ето защо трябва да бъде наблюдавано внимателно. Дори колегите от „Уикенд“ не успели да се сдобият със снимки от майката, която категорично им отказала като дори ги помолила да не “раздухват” историята. Въпреки това те го направили не от любов към сензацията, а защото ставало дума за наистина уникален научен случай.

Най-известната история, свързана с еликсира на живота, вероятно е тази за граф Калиостро. Легендата твърди, че една застаряваща благородна дама, която жадувала да си възвърне младостта, се консултирала по този въпрос с граф Калиостро, който й дал малка стъкленица с някакво вещество, което трябвало да бъде прието, когато Луната навлезе в своята последна четвърт. Тъй като тази лунна фаза все още не била настъпила, жената заключила стъкленицата в някакъв шкаф, като казала на прислужницата си, че това е просто лекарство против колики – за да предотврати събуждането на любопитството й. Ала станало така, че прислужницата получила внезапен пристъп на стомашни колики и тайничко от господарката си изпила съдържанието на стъкленицата. На сутринта установила, че от петдесетгодишна застаряваща жена се е превърнала в млада красавица – а благородната дама не могла да направи нищо друго, освен да си излее гнева върху нея.

Свръхмасивната черна дупка е на около 54 милиона светлинни години от Земята По размер черните дупки са две основни категории Астрономи от университета на Тексас установиха теглото на най-масивната известна черна дупка - огромен "звяр" с маса колкото 6,6 милиарда слънца, съобщи БТА, като се позовава на сайта "Спейс". Тази огромна маса е най-голямата, получавана за черна дупка с преки измервания. Свръхмасивната черна дупка е на около 54 милиона светлинни години от Земята. Това може да изглежда далече, но всъщност черната дупка в сърцето на елипсовидната галактика М87 е най-близката до нас от този клас. Като се има пред вид размерът й, тя е най-добрият кандидат за бъдещи изследвания, с които да бъде "видяна" за първи път черна дупка. По размер черните дупки са две основни категории. Звездните черни дупки са с маса от 10 до 20 пъти колкото Слънцето. Те се образуват от колапса на масивни звезди. Свръхмасивните черни дупки са в центъра на галактикките и масата им е колкото милиони или милиарди слънца. Учените "претеглиха" свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката М87, изследвайки движението на звездите около центъра й.

В древни времена нашата планета обитавали гигантски човешки същества. Този праисторически мит дълго беше смятан за чиста фантазия. Археологически открития потвърдиха истинността им. Били високи около 3,5 метра, много развита раса. От тях египтяните получили строителни и технически познания. Обитателите на тихоокеанските острови им дължат разкриването на тайните на морската навигация. Вавилонци-те благодарение на тях овладявали астрономията. Изграждането на някои храмове в Малта са приписвани също на гигантите. Съществуването им потвърждава и библията. Дали това са само легенди, или под слоевете приказни измислици се крият достоверни факти? Още през миналия век в източно Мароко изкопали ръчни клинове. Един от тях е дълъг 32 см и широк 22, теглото му-4,2 кг. Човешка ръка изобщо не би могла да го обхване. В американския щат Уисконсин пък било открито каменното острие на секира, дълго 70 см, широко 35 и с тегло 150 кг. Подобно оръдие на труда би могъл да използва само колос. През пролетта на 1938 година английският археолог Кийт направил сензационно откритие. Експедицията, която ръководел, се натъкнала в планината Кармел в днешен Израел на богато находище на вкаменелости. В просторен комплекс от пещери били струпани инструменти на праисторическия човек и скелети на отдавна загинали животни. Разкрили и необикновено гробище: един до друг в различни пози лежали 10 човешки запазени скелета и отделни кости. Някои били с кръстосани ръце и крака, други били положени в оградки. Черепите безспорно били човешки, с ниски чела, мощни челюсти и голяма уста. Безкрайно удивление предизвикала несъразмерността във височината на двата пола. Мъжете били над 3,5 м, докато жените достигали само 165 см. Находището се потвърждава от британския „Археологически годишник". Експедицията била прекъсната от Втората световна война. Дали костите са извадени и къде са положени не е известно. В Мексико, с изглед към вечно димящия вулкан Попокатепетел, се издига пирамида, която е разположена върху 17 хектара. На върха й има храм, но долу са запазени мощните зидове на първоначалното светилище. Към отделните етажи водят широки стълби и стените са украсени от релефи на митични фигури. Индианската легенда твърди, че в строежа на пирамидата помагали изключително високи хора. Огромна каменна глава на една от площадките дава представа за гигантите. В близък скален слой намерили скелет на същество, високо 3,5 метра. За съжаление костите не издържали транспортирането и се разпаднали. Подобни уникални открития са направени в цяла Южна Америка. В Еквадор, на мястото, известно с индианското название Гробището на боговете, свещеникът Карлос изкопал останки от скелета на жена гигант. Научна експедиция, търсеща съкровище близо до планината Ел Аугустино в Перу, се натъкнала на 9 скелета с дължина 4 метра! Испанският хроникьор Лопес де Гомара пише, че огромните хондураски индианци не се нуждаели от шлемове в битките, защото главите им били толкова твърди, че в тях се чупели мечовете. Обяснение на това чудо дало откритие край река Хумаи: намерена била кост от черепен свод с дебелина 13 мм, която било почти невъзможно да се пробие. Екипажът на мореплавателя Фернандо Магелан се натъкнал през 1520 година в Сан Хулиан на жив потомък на тези гиганти. В корабния дневник е записано лаконично: „Този човек беше толкова висок, че стигахме до кръста му." Когато след почти 250 години същото място посещава и адмирал Байрон, се срещнал с неколкостотин от тези гиганти. Бележката в неговия дневник е последното писмено доказателство за съществуването им. Означава ли това, че са измрели окончателно? А може би в дълбините на непроучените южноамерикански джунгли живеят и днес...

Извънземни най-накрая са се свързали и с български учени, съобщи в. „Новинар” в новия си брой. Другоземците отговорили на 30 въпроса, сред които и „Кога ще излезем от рецесията”. Според експертите извънземните не са враждебно настроени, а по-скоро искат да ни помогнат и да ни наставляват за по-добър начин на живот. Контактът е бил осъществен чрез специални пиктограми и рисунки, част от които все още се разшифроват. Пример за подобен вид „общуване” са житните кръгове в Англия. Това не е първият сигнал за извънземен контакт, но със сигурност е най-сериозният. Само в България има стотици хора, които твърдят, че са виждали НЛО, а някои дори са убедени, че са били отвличани, други редовно осъществяват контакт с тях, като например Ели Логинова – един от екстрасенсите, присъствали на феномена Царичина. Наскоро „Разкрития” писа за очевидец на НЛО, прелитащо над Русе. Според уфолозите извънземните са постоянно с нас и около нас и ни наблюдават. Учените обаче са категорични, че другоземците няма да осъществят контакт с нас чрез програмата СЕТИ – радиотелескопи, които прослушват космоса. Това е програмата, която е представена във филма „Контакт” с Джоди Фостър, чиято актриса именно по този начин се свързва с извънземна раса. Според шифъра, който разкодирали нашите учени, извънземните щели да се свържат с нас по телепатия, чрез мисълта – така, както прави Ели Логинова. Това обаче едва ли ще се случи скоро, тъй като според уфолозите ние не сме готови за това. В действителност експертите признават, че човечеството още не е наясно какво да ги пита и какво да поиска от тях. За това говори и самият въпрос „Кога ще излезем от финансовата криза” – все едно да ги питат кога ще арестуват Красьо Черничкия… Не е ясно кои са 30-те въпроса, отправени към извънземните, и дали сред тях е например този: „От какво произлизаме”. Защото според редица теории на уфолози, както и според гаданията на маите, човекът е хибрид между чуждия разум и някогашния хомосапиенс. Както „Разкрития” неведнъж писа, извънземните са на земята, за да подобрят човечеството, като правят експерименти с нов вид. Измежду 30-те въпроса дали е присъствал и този?!?

Маите не са предрекли, че на 21.12.2012 г. ще настъпи краят на света, въпреки многобройните спекулации с древното послание. На тази дата ще се случи друго необикновено явление, което обаче няма да унищожи човешката раса. В календара е посочено, че след две години на 21 декември слънцето ще застане в центъра на Млечния път, където се смята, че съществува черна дупка. Наличието на подобно образувание се потвърждава и редица астрономи, които в последните години изучават какво точно значат думите на маите. Така предречено преди години и потвърдено от съвременната наука, е че, на датата 21.12.2012 г. нашата планета ще се изравни както със слънцето, така и с центъра на обитаваната от хората галактика. Какво ще се случи в този момент, никой не може с точност да предрече, но твърде катастрофални и преекспонирани са предвижданията, че тогава ще настъпи краят на света. Харвардският професор Майкъл Коу е един от първите изследователи, говорещи за края на света. Още през 1966 г. той дава свое предположение, според което щом тогава свършва историята на човечеството, то това неминуемо означава гибел за целия жив свят. След него много учени отричат или затвърждават тезата му, но никой не може да назове какво точно трябва да очакваме през декември 2012 г. Факт е обаче, че в разбиранията на маите животът съществува циклично, т.е. никога не може да се говори за край на света и свършек на историята. Ако нещо необичайно сполети живота на земята, то това най-вероятно ще бъде прераждането на човечеството на друга планета.

В космологията има теория, известна като "инфлация". Най-общо казано това е главоломно разширение на пространството мигове след Големия взрив. Защо е било необходимо да се въведе подобно странно явление? Вселената, погледната във възможно най-едър мащаб, е сравнително еднородна. Далечните галактики са разпръснати из пространството равномерно. Дори температурата във всяка една посока е почти еднаква. И все пак тя е толкова голяма, че светлината от най-далечния й край все още не е имала достатъчно време да достигне до другия край (ако разстоянието от Земята до две диаметрално противоположни в небето отдалечени галактики е 10 млрд. св. г., то общото разстояние между двете галактики е 10+10 = 20 млрд. св. г., но Вселената е на 13.7 млрд. години!). Това означава, че не е възможно в ранната Вселена да е станало някакво изравняване на температурите по познатите ни закони за топлообмен. Интересно е, че според традиционната теория на Големия взрив в нито един момент от миналото на Вселената тя не е била достатъчно малка, за да се извърши изравняване на температурите. Едно от най-добрите обяснения е това за инфлацията. Космолозите предполагат, че в интервала между 10^-35 и 10^-32 секунди след Големия взрив Вселената е претърпяла внезапно шеметно разширение на самото пространство. Това разширение е станало със скорост по-висока от тази на светлината. Теорията на относителността на Айнщайн забранява движение на материя със скорост по-висока от светлинната, но не забранява разширение на самото пространство с такава скорост. Ако приемем теорията на инфлацията за вярна, то ранната Вселена е била много по-малка и топлообмен е бил възможен. След като температурата се е изравнила, настъпило е главоломното разширение, което отдалечило най-крайните региони на Вселената на толкова големи разстояния, че светлината не е успяла да стигне от единия до другия край. Тъй както двете галактики от примера по-горе са толкова далеч една от друга, че светлината от едната не е стигнала другата, така има и галактики, чиято светлина не е достигнала нашата. Т.е. наблюдаемата вселена е само част от цялата Вселена. Инфлацията решава още два проблема, но за тях следващия път.

Откриват втори дворец на легендарния цар на Итака в рамките на 5 години. Домът на Одисей и Пенелопа най-после беше открит, съобщиха гръцките медии. Както „Новинар” вече писа, на остров Итака в Йонийско море археолози се натъкнаха на триетажен дворец от времето на Троянската война. Откритият в комплекса кладенец е от 13-и век пр. Хр. Намерената край обекта микенската керамика, както и архитектурата, потвърждават, че става въпрос за палат, подобен на тези в самата Микена и другите градове, описани от Омир. Според учените сградата може да се окаже палатът на Одисей, защото описанията на гледката от двореца в „Одисея” съвпадат много точно. Освен това преди четири години наблизо беше открита плочка с надпис и изображения, в които става дума за пътуванията на митичния герой. Научните спорове продължават, тъй като според много специалисти изобщо не е ясно дали домът на Одисей се е намирал на днешния Итака. Друг вероятен адрес Има предположения, че митичният палат е бил на по-големия, разположен наблизо остров Кефалония. През 2005 г. британският учен Робърт Битълстоун предложи теория, според която митичната Итака всъщност е районът Палики на Кефалония. Според него почти всички 26 места на Итака, описани от Омир, съвпадат с реално съществуващи обекти в Палики. „Топографията на Омировия остров пасва като ръкавица”, казва той. В миналото Палики е бил отделен остров, но земетресения и свлачища са запълнили тесния канал между него и Кефалония. Залезът на микенската цивилизация Голямо бедствие или чуждо нашествие вероятно е и причината за залеза на цивилизацията, описана в Омировите „Илиада” и „Одисея”. Микенска Гърция е включвала градове по крайбрежието на Егейско и Йонийско море, както и в съвременна Италия, а микенски мечове се откриват чак във Великобритания. Цивилизацията от късната бронзова епоха обаче изчезва и потъва в период на „тъмни векове” през 11-и в. пр. Хр. Точно този период дели епохата на митовете и героите от архаичната епоха, в която е живял Омир. Авторът на „Илиада” и „Одисея” е използвал за своите творби устни предания за отминали времена. Истинската научна стойност на откритието на остров Итака всъщност е самият палат, смята проф. Танасис Пападопулос, който изследва мястото от 16 години заедно със съпругата си. Според археолога това е чудесен образец на архитектурата от далечната микенска епоха, за която все още има малко реални сведения и много митове. Трон със сребърни гвоздеи, легло с маслинов корен Легендарният Одисей все още ни изправя пред хитроумни загадки. Откритият в Итака дворец наистина би могъл да бъде негов, както го възпява поемата на Омир: на три етажа, със стълба в скала, с мраморни прагове, стройни колони, дълбани басейни. Толкова прекрасен, че лесно се разпознава и между много постройки. Тронът на царя е със сребърни гвоздеи, брачното му ложе със злато и слонова кост. Леглото крие тайна. Одисей сам го е правил за сватбата си с Пенелопа от вековна маслина, чиито корени са в земята и никой не може да го мръдне, а стаята е градена около него. Според Омир царският дворец има много помещения, даже натрапниците женихи разполагат с отделни. Покоите на Пенелопа са обширни и богато украсени. Зидарията - яка, използвана е дървесина от ясен, ела. Отоплението е с медни мангали, робините непрестанно чистят, дузина от тях готвят на двора. Има килери за доспехи, изби за съкровищата и хранителни продукти. Несметното богатство на царя на Итака личи и по големия брой обори, свинарници, стада. От детство Одисей е получил в дар много фиданки на круши, ябълки, смокини, лози, умее да оре и сее... Дворецът е възпят опасан със зид и навес, в двора се издига кръгла кула, вратите се заключват. Там обаче са гостоприемни към пришълци, просяци. За всички домашни нужди робините носят вода от извор, от който черпи цяла Итака. Омир разказва за каменен кладенец, водата пада отгоре, а мястото е обградено с тополи, има и олтар. Завръщането - през 1178 г. пр. Хр. Археолозите са на царски терен. Ако са открили дома на Одисей, намерен е последният от дворците на ахейските царе, воювали в Троянската война. Находките може да потвърдят и хипотезата на учените Константино Байкузис и Марсело Маняско, които преди 2 години съобщиха, че Одисей се е завърнал в Итака на 16 април 1178 г. пр. Хр. Тези “звездни детективи” потърсиха астрономически показатели, отговарящи на възпетите от Омир събития – слънчево затъмнение, точно определено положение на Венера и Меркурий и ясна видимост на важни съзвездия, за които се говори в “Одисея”.

Ямите са открити край село Седларе и са над 50 – с диаметър 1 метър и също толкова дълбоки Над 50 дупки има край Седлари Странни дупки в земята край село Седлари, Момчилградско, оставиха озадачени археолозите, които правят разкопки там. Ямите са над 50 и са датирани от XI-XII век след Новата ера. Високи и широки са по 1 метър и представляват езически ритуал, макар че по онова време в България вече е навлязла християнската вяра. Археологът Катя Меламед се опитва да разгадае какво е посланието на мистериозните дупки. Дали са били своеобразен път към Долния свят, или по-скоро са се използвали за гонене на зли сили? Във всяка една от над 50-те дупки са открити сходни елементи и почти едни и същи вещи. Парчета от керамични съдове, овъглени дървета, много камъни и кости от животни. Камъкът символизира прогонването на болестите. Възможно е около тези дупки да са се извършвали различни ритуали за гонене на зли сили. В ямите са хвърляни и предмети от бита, предварително овъглени. По всяка вероятност изгарянето се е осъществявало в дома, а след това вещите са били пренасяни до сакралните дупки. Така символично стопаните са опазвали дома си от болести, смята Катя Меламед. В дупките край Седлари има кости на животни. Освен това, според митология дупките са имали огромна пречистваща сила, така че е възможно да са използвани с цел изкупване на грехове. От друга страна пък, така разположени елементите по-скоро напомнят на гробница. Според историка Мехмед Чакъров, с когото разговаряхме, твърде вероятно е тези дупки да са всъщност древни гробове на домашни животни. В Средновековието българите много са държали не само на добитъка, но и на домашните любимци като кучето и котката. „По-заможните и ексцентрични българи са имали традиция да погребват домашните си любимци, а заедно с тях и определени предмети”, твърди Чакъров. Това обяснява и костите в ямите. Досега у нас никъде не са били откривани толкова много дупки, изкопани по един и същ начин.