Моите форумни теми

Хей. Знам че Хелоуин не е български празник но с мои приятелки ще го празнуваме и се надявам някой от вас да ми каже хубав хорър филм без погрешен завой. Не питам защото не съм гледа до сега точно обратното гледъла съм много и сега нищо не мога да намеря.

Дъждът румолеше по покрива,а светкавици и гръмотевици разтърсваха нощното небе.Облаците бяха заели целия небосвод и не позволяваха на звездите да разкрият блясъка си. Двадесет годишната Илейн изживяваше страховитата гледка през прозореца и се молеше да спре колкото се може по - скоро.Картини на смърт и бедствия с всесесе бяха вселили в красивите и сиви очи и изписваха болка по лицето й. Тя бе от малкото хора, които можеха да виждат свръхестественото, но при всяка буря като тая тя виждаше последните мигове и болки на хора умрели в такива развилнели се стихии. Андрю. Това бе името на мъжът чиято смърт проследиха способностите й този път. Среден на ръст с честни сини очи и леко побеляла коса.Може би някъде към четиридесет годишен. Беше на лодка а морските води се бунтуваха под влиянието на климата.Ужасяващата гледка за първи път спря насред нищото и Илейн се върна сред реалността.Но гледката далеч не й хареса: лампите присветваха и правха гледката още по - зловеща. Почукване разруши тишината и всели ужас в очите на Илейн. Момичето усети че нещата не вървят на добре.Потръпването в стомаха й я довеждаше до тази мисъл и затова преди да отвори се приближи към кухнята и взе един от ножовете.С бавна крачка отиде до врата и я отвори, а отпред стоеше малко момиче с черни очи като бездни . И в този момент тя усети това чувство. Щом момичето отвори устата си Илейн осъзна, че чувството й е познато до болка.И осъзна кое е в момента в който испусна ножа.Чуството на сигурна смърт. ------------------------- Хехе...обещах ви да кача разказа и готовл. Само да знаете че това е първият ми хорър и първият ми разказ така че не ме съдете твърде строго.

Страница VII Нощен страх За няколко дни животът ми се преобърна и сега се налагаше да живея сама със съседи които твърдят, че съм ангел, а те демони. Ако наистина съм ангел къде са ми крилете.Имах още много подобни въпроси и поради тази причина сега се намирах в дневната на Джул и брат и който намразих. Той се отказа много ужасно същество, но както и да е. Дневната им беше голяма имаше огромна врата, която водеше до прекрасна тераса.И тъй като бяхме седнали точно до тази врата и тя беше отворена гледката се виждаше и беше прекрасна. Къщите изглеждаха толкова красиво наредени и цветът на всяка една се открояваше. - Какво искаш да попиташ? - започна Джул. - Интерисувам се от крилете. Има ли видове значение и нещо такова? - погледнах я сериозно. Очите й ме пронизваха като стрели. - Белите криле са за ангелите те са пълни с чистота и красота. Сивите са за децата на грешните ангели те символицират омърсяването на родителя . А черните са на демоните те символисирът злото болката и грозотата. - след послед ото изречение тъгата изплува в очите и толкова внезапно и за толкова кратко, че почти незабелижимо. - Каква е моята роля във всичко това с ангелите и демоните. - Ти трябва да опазиш книгата на луната. - започна тя - Има три пазителки за три книги първата е книгата на слънцето втората е на звездите и най важната и трета книга е книгата на луната. Но макар другите пазителки да имат своите книги ти не я претежаваш и трябва да я намериш. И има едно правило което казва че само ти можеш да я прочетеш затова трябва да направиш още нещо и то е заедно с нас да влезеш в академия "Нощен страх" там ще можеш да се обучиш да се биеш и всичко останало, ще се научиш дори да контролираш силите си и крилете си. Погледнах я учудно и неразбиращо . Какво ли си е мислела като ме кара да уча в тази академия . Разбира се че нямаше да го направя. - Аз ~ - Влизаш - прекъсна ме глас който не ми даде право на избор. -------------------------- Знам че беше наистина кратка глава и че не съм пускала отдавна но винете даскалото. В знак на извинение утре ще се опитам да кача една история която от доста време мисля така че пожелайте ми късмет и ми простете просто сега са входните а тази година ми е много важна така че ....

Говоря за тази книга ---------> http://sanovnik.bg/forum/t-5554 или иначе казано "Книгата,която не трябва да четеш". Нямам намерение да я спирам и ще се помъча да пиша глави по - често, но пиша това, защото получих един коментар, в който беше казано "Боже боже...По голяма прустотия не съм чела... ". И аз бях учтива, но получих този отговор "Ми аз сас теб не мога да говоря.По това което пишеш разбирам една-ТИ СИ СИХОПАТ" . Каквато и да ме изкарва е очевидно, че аз не мога да пиша толкова грУмотно и разбираемо, колкото коментиращата/ят.Затова просто спирам да се занимавам с такива хора, които като не харесат нещо не могат да обяснят защо и затова казвам, че такива коментари просто ще бъдат игнорирани и ви моля да не ги пишете, ако нямате идея за подобряване или просто сте решили, че някой ще ви сметне за интересни.И да отговоря на въпроса, заради който най - вероятно сте влезли да прочетете : Не, няма да спирам. Но мога да ви кажа, че почвам нов проект,който е в друг сайт и ако имате време, интерес и разбирате английски (или просто можете да използвате преводача) може да проверявате кога излизат главите, защото те ще излизат по - рядко поради ясната причина, че на английски се пише малко по - трудно.(още не е излязла 1 глава още я пиша) Ето линк към профила ми в сайта където може да следите за новият ми роман -----> http://www.quotev.com/swaggirl2002. Това е от мен ако имате въпроси относно новият проект пишете коментар. :wink:

страница VI - Наистина ли тези правила са толкова важни, че трябваше да ме будиш,за да ми ги кажеш? - погледнах Грей с умоляващ и малко раздразнен поглед. Спеше ми се прекалено много, а посредата на нощта той бе решил да цъфне в стаята ми ,като кокиченце, за да ми опява неща за ангели и демони, който според мен едва ли същестуваха. - Наистина ли не разбираш за какво става въпрос?Глупава ли си или нещо от сорта? - не познавах този човек, който изрече тези думи. Изглеждаше точно като Грей, който бях видяла през деня, но не беше мил като него.Да не да имаше раздвоение на личността?Или нещо да се беше ударил? - Моля? - успях да изрека само тази дума, защото бях прекалено удивена от начина му на държание към мен. - О, чудесно! - вдигна ръцете си и ги пусна волно с голяма скорост. - Сега се правиш и на глуха.Или още по зле - ти си глуха. Не исках да виждам никога повече този кретен, който бе застанал спокойно в стаята ми.Може да изглеждаше добре, но имаше ужасен характер и затова не исках да имам нищо общо с него. НИКОГА! Погледнах го и той усети явно той усети,че е сгазил лука, защото се исправи на крака.Погледна ме със смарагдовозелените си очи в очакване на реакцията ми,но наистина би му се приискало да не я бе научавал. - Майната ти. - казах спокойно поглеждайки го в очите. - Какво? -попита той с лека усмивка. Сигурно очакваше да му се разкрещя или да го зашлевя, но аз не намирах смисъл в това, тъй като това нямаше да върне думите му назад. - Казах "Майната ти". - продължих с тих тон. Той се усмихна криво и се приближи към мен.Събори ме върху леглото и застана върху мен обградил ме от всяка страна. - Махни се от мен. - пророних изнервено*. Загледа се в очите ми за няколко секунди, може би, минута,което ме изнерви, защото ми беше неприятно да сме в такава поза. - Няма правило 10.Излъгах. - каза точно преди да се отдръпне от мен и после излетя през вратата. Честно казано не му обърнах особено внимание и просто си легнах.Или поне аз си помислих, че не му обърнах голямо внимание.Но това,че не можах да мигна цяла нощ казваше друго. --------------------------------------------------- нервна* - в смисъл, че се е изнервила/ядосала и т.н --------------------------------------------- Това е за сега. Много се бавих с тази глава и съжелявам, но имах да чета и да пиша и също преводи затова не ме съдете прекалено строго.Надявам се да чуя мнението ви и критиките ви и чао за сега :wink: :wink: :wink: :y:

Здравейте,аз съм Чи и вероятно, за да четете това сте чели и книгата, която пиша.Казва се Книгата,която не трябва да четеш , ако не сте я чели може да цъкнете този линк,който води към прологът ------> sanovnik.bg/forum/t-5554 и после да натиснете този линк за първа глава -----> sanovnik.bg/forum/t-5557 И преди да ви разясня за какво ще говоря, ако имате на идея да пишете нещо от сорта на "Нали нямаш време за нова глава,а имаш за това" просто спрете да четете и се махнете или просто си напишете ваша книга чиито глави да излизат на пет минути.И по темата:Сега ще отговоря на някои основни въпроси и ще ви разясня нещата от моят поглед. САМО ДО ПЕТА ГЛАВА/V/ Първо да уточня,че не съм професионална писателка правя го за забавление. 1.Книгата Романтична ли е? Не съм сигурна.Да правилно прочетохте.Идеите идват веднага след като седна да пиша и понякога се различават от предишната ми представа за книгата.Това е нещо като да обичаш ягодов сладолед, но да отидеш на магазина и да ти се прияде шоколадов.За сега се стремя да изолирам романтиката колкото се може повече. В началото планирах Грей да е от лошите и да измислям някакви организации и т.н. ,но тогава реших,че ако измисля организация няма да е същото и няма да е толкова интересно.Самата връзка между него и Скар е нещо като приятелска, но с малък шанс да прерасне в нещо повече. 2.Къде се дяна Джей Би? Не знам дали си спомняте,но в първата глава ви бях разказала за сексавият най - добър приятел на главната героиня Джей Би.И ако си спомняте сигурно много пъти в съзнанието ви са изкачали въпроси от сорта на Какво стана с Джей Той знае ли за Ангелите и демоните Има ли магически сили Ще се върне ли в книгата? и затова аз ще ви отговоря: Джей ще се върне в книгата като Ангел. Още не съм го обмислила как ще стане това, но съм сигурна, че ще го върна. 3.Ще има ли нови герои Този въпрос доста често тормози много от НАС читателите на някоя книга, защото понякога в средата на книгата изниква нов главен герой, който взима дейно участие в книгата.И тук ще имаме такъв него ще можем да го определим като Tsundere* ще се кара с нашата Скар постоянно.Няма да се понасят и така нататък.Знаете как е. ---------------------- Tsundere - човек, който на пръв поглед изглежда студен и отдръпнат, но всъщност е много мила и топла личност/това си е аниме терминче доста ги използвам/ ---------------------------------------- Ако имате въпроси които се отнасят до първите пет глави може да питате в коментарите или да ми напишете лично съобщение.Няма да е лошо да чуя и мнението ви :wink: :blush: ps:

Страница IV Паднали ангели - Ти да не се шегуваш? Майка ми е вкъщи ето и я кола... - Погледнах към мястото на което майка ми бе паркирала като слязохме, за да започнем новият си живот, но мястото бе празно и затова думите, които излизаха от устата ми заглъхнаха.Колата я нямаше и като се замисля не се сещах майка ми да е сваляла куфар от нея. Затичах се към новата си къща надявайки се това да не се случва точно на мен или може би да е някой сън и след малко ще се събудя намирайки се в уютното си легло у дома.Влязох с гръм и трясък в къщата и огледах кухнята и всекидневната. Зеленият диван бе празен и някак си самотен, а в кухнята нямаше следа от жив човек.Заизкачвах се по стълбището и влязох във всичките стаи без да открия майка си.Оказаха се прави не намерих и следа от майка си и затова се прибрах в стаята си и на бюрото намерих бележка, а до нея 1000 долара.Вдигнах бавно бележката и се зачетох в редовете Скарлет знам, че сега се чувстваш уплашена и самотна,но ще разбереш решението ми да те оставя там без да ти обясня нищо.Единственото,което мога да ти кажа е да стоиш на страна от Грей и Джулия, защото те няма да ти помогнат с нищо.Оставих те при тях, защото така трябва, а не защото искам, но сега те моля за едно последно нещо СТОЙ НА СТРАНА ОТ ТЯХ СЛЕД КАТО РАЗБЕРЕШ СИТУАЦИЯТА - Мама Щом прочетох писмото се свлякох на земята и се загледах в една точка.Не можех да плача.Бях спряла още когато бях на десет,когато нашите се разведоха. Джей Би ми казваше, че това значи, че съм изплакала всичките си сълзи и ще мога да плача чак когато се съберат наново.Станах от земята взех завивката си и легнах да спя.Щях да му мисля на другият ден. Събудих се от чукане по вратата.Стори ми се странно да чувам чукането чак тук и затова осъзнах, че някой се е качил до моята стая, но кой ли беше?Станах от леглото и потърках сънените си очи с опакото на ръката.Отидох бавно до вратата и докоснах дръжката.Поех си въздух и отворих.Пред мен стояха две зелени очи, които бяха толкова ясни, че можеха да се видят и в най - голямата тъма, а по него време още не беше светло. Може би беше някъде три през нощта, но познах фигурата стояща пред мен. Грей - Какво правиш тук по това време?Махай се спи ми се. - скарах се на среднощният ми посетител, но той не изглеждаше никак засегнат. - Няма да се махна. Имам да ти казвам нещо въпреки, че Джул няма да е съгласна с мен.Ще ме изслушаш ли? - попита и ме погледна с умолителен поглед. В него момент не видях нищо нередно в това да го изслушам, но разбира се, без да свалям гарда си.Поради тази причина кимнах и го поканих в стаята си. - Дължиш ми обяснение. - след като произнесох тези думи цъкнах лампата и седнах на леглото загледана през прозореца.Нощта беше толкова красива и омайна харесвах я, не се страхувах от нея.Голямата луна изглеждаше толкова величествено и запленително. Беше се закрила на половина от мрачните тъмно сини облаци,които нежно се рееха свободно из нощното небе. - Е, обяснявай.Защо беше в Япония и ме подгони? - зададох въпроса на който и досега нямах отговор. - Исках да те видя преди да пристигнеш.Трябваше да дойдеш в сряда, а не толкова рано.Майка ти развали договора. - разясни той. - Какъв договор? - Скарлет - започна да ми обяснява тъмнокосият - ти си падналият ангел. - Да бе, а ти си напълно луд - прекъснах го. - Чуй ме! Ти се пазителката на книгата наречена Илюзия.По света има много сенчести книги, които крият знания, които никой не бива да узнава.Затова има и три книги, които като се съберат могат да заличат всички забранени писания.Има три пазителки за всяка една книга - За книгата на Смъртта пазителката наречена Лисица, за книгата на Живота пазителката наречена Гарван и за книгата на Илюзиите пазителката наречена Феникс.И ти си Фениксът.Всички пазителки са ангели и не живеят вечно и те умират.Майка ти се влюби в смъртен и заживя на земята.А знаеш ли как се казват децата на грешните Ангели - Паднали Ангели. - разясни ми той. - А ти кой си - Господ? - попитах на шега.Той не говореше сериозно, а това не се случваше.Нали? - Аз съм демон пазител. - това вече бе пълна лъжа. - И какво пазиш,Пазителю? - Теб.Аз и сестра ми Джул сме твоите пазители, но има правила,които все още не знаеш. - те са брат и сестра? Не си приличат изобщо. - Да ги чуем. - отговорих смирено. ------------------------------------------------------------- Това е за сега.Не се притеснявайте ще има и още глави,но ще ги забавя малко тъй като съм се заела с един превод ще се помъча да напиша новата глава до утре, защото това ще е правилника, който няма да е много дълъг.Надявам се да се насладите на останалите глави и да ми кажете какво мислите за тази глава долу в коментарите. Чао от мен ----------------------------------------------

Страница III Сбогом нормален живот Колата спря рязко и неочаквано.Погледнах през малкият полуотворен прозорец и видях дълга улица по която бяха наредени къщи чийто брой сякаш бе безкраен.Можеше да се види къща в повечето светли цветове имаше розова,оранжева дори зелена и разбира се още много цветове, но погледа ми бе примамен от две къщи една до друга, които бяха еднакви.Бледо,почти небесно, сини с по два етажа и ,може би, подземия.Гледката беше необичайна, защото повечето хора обичаха разнообразието. Майка ми рязко отвори врата и излезе от колата.Веднага след това въздъхна и се загледа към еднаквите къщи, което не ми вдъхна много спокойствие.Явно едната от тях бе нашата.Излязох бавно от колата затваряйки врата след себе си.Отидох до багажника и бавно го отворих, за да извадя куфарът си.Повдигнах го и стоварих на земята бързо и рязко и проследих погледа на мама.Беше някак замислен, сякаш се колебаеше да не вземе някое грешно решение, защото от това зависи съдбата и.Никога до сега не съм виждала такъв поглед от нея,сякаш за първи път съзнанието и не блуждаеше,а беше концентрирано върху нещо.Въздъхнах и я попитах въпросът, който не можеше да се избегне Защо се преместихме във Флорида - Хайде да разтоварваме. - отвърна тя игнорирайки въпроса ми. По незнайни причини тя явно не бе готова да ми каже защо се преместихме.Не, че имах нещо против това място, даже ми беше приятно, че има плаж на близо до нас, но исках да знам какво я бе подтикнало да вземе това окончателно решение.Последвах майка си в къщата без да задавам излишни въпроси и наистина се оказа, че нашата е една от двете еднакви къщи.Майка ми влезе в къщата с уверена стъпка, но аз не можах да последвам примера и.Спрях се пред врата и се замислих Дали ако премина прага всичко ще се промени?Дали живота ми ще поеме по нова посока? Тръснах глава, защото знаех, че нямаше смисъл да мисля за това точно сега и прекрачих прага.При прекрачването ме обзе странното чувство на тъга, но не на носталгия по родният дом такава тъга все едно знаех,че ще се случи нещо лошо, нещо много лошо.И все пак не се спрях, защото това чувство бе съпътствано с друго досега непознато за мен. - Ела да ти покажа стаята. - каза майка ми и я последвах към едно дървено стълбище към новата ми стая. Щом изкачихме стъпалата стигнахме до коридор, който се разделяше на две и завихме на дясно.Стените бяха чисто бели и по тях бяха закачени картини повечето от, които бяха на поляни изпъстрени с цветя или водопади чиято вода сякаш наистина се стичаше.В края на коридора имаше врата, която водеше към стая, която може би беше моята. - Това е твоята стая. - каза майка ми посочвайки вратата.Аз кимнах и влязох в стаята затваряйки вратата след себе си.Огледах просторната стая, която доста приличаше на моята.Леглото бе до прозореца,което ми позволяваше просторна гледка.Имаше малка тераса,която бе само моя и можех на спокойствие да наблюдавам небосвода.Това място може би бе нещо хубаво въпреки, че оставям Джей Би зад гърба си.Може би тук щях да имам повече от един приятел. - Отиди да питаш съседите къде е супермаркета. - каза майка ми влетявайки в стаята ми със скоростта на светлината. Бях свикнала с това така,че не и обърнах внимание и реших да изпълня заповедта й.Излязох от къщата и прекосих малкото разстояние, което отделяше двете еднакви къщи.Застанах пред бялата врата и позвъних на звънеца. Зачаках някой да ми отвори.Не след дълго вратата се отвори и отвътре изскочи момиче досущ като от приказките.Имаше ябълково червена коса и черни очи,които почти се сливаха със зениците и.Усмихна се и ме накара да отвърна със същото. Имаше чаровна усмивка,която вероятно запленяваше погледите на всяко момче. - С какво мога да ти помогна? - опита момичето и меденият и глас прозвуча толкова красиво, че ме остави без думи. Очите и просветнаха от любопитство. - Джул кой е? - чу се дълбок мъжки глас от вътре.Откъде ли ми звучеше познат незнайно защо.След малко зад огненокосото момиче се появи момчето.Онова момче, което ме бе спасило когато щях да падна в стаята си. Ух, как се казваше....Грей? - Ти?! - изкрещях от изненада.И той ми изглеждаше малко изненадан от това, че ме вижда.А и вчера не беше ли в Япония?Какво правеше тук? - Това ли е тя? - полюбопитства Джул, а Грей й кимна в отговор. - Да, но защо са я довели толкова рано?Дали не се е измъкнала вече без да й каже? - игнорираха ме упорито. - Кой се е измъкнал?За какво говорите? - не разбирах и думите им. Кой може да се е измъкнал какво ли е станало? - Майка ти вече я няма от сега ще живееш с нас. - произнесе с равен тон Грей. --------------------------------------------------------------- Това беше за сега надявам се не сте останали разочаровани В следващата глава ще разясня защо майката я няма и така нататък.Това е от мен оставете коментар и ми кажете мнението си :blush: :wink:

Страница II Можеш ли да видиш ,,Майната ти''в усмивката ми В миналата глава : - Джей Би аз ще... - преди да изрека последната дума влетяха мъже облечени в черни дрехи.Единият от тях - едър с черни очила и много късо подстригана коса - ме хвана и задърпа към вратата. Оставих го да ме изкара от заведението пред погледа на приятеля ми, който остана спокоен знаейки, че аз няма да се дам толкова лесно. Щом излязохме от кафенето мъжът, който ме бе сграбчил даде знак на друг - дългокос и малко по - слаб от държащият ме - да отвори вратата на колата.В него момент осъзнах, че е време да действам единственото, което трябваше да направя е да ги накарам да ме пуснат и да тръгна да бягам. Нямаше начин да ме хванат затова бях сигурна в плана си.За бъде успешен трябваше да нападна затова настъпих с всичка сила държащият ме. Той изпищя от болка и за съвсем кратко,но достатъчно ме пусна и аз започнах да бягам.Чувах стъпките им да кънтят зад мен.Нямаше да се откажат лесно затова се запътих към първата задънена уличка, която видях, защото знаех как да се измъкна от всяка една. Тази се оказа с мрежа и затова не ми отне повече от няколко секунди да се справя с нея.Прескочих я и стъпих от другата страна.Гонещите ме се забавиха и аз успях да завия на ляво, а после веднага да е покача на най - близкият покрив и да мина от другата страна.Оказа се, че тази къща е близо до вкъщи затова веднага се запътих натам.Бягайки забелязах, че малки капчици дъжда започват да капят и да се разбиват в студената земя.Пропитото с мръсно сиви облаци небе се прочисти и беше ясно, но не слънчево.Капките дъжд се ронеха бързо от небето и задържаха вниманието ми.Това бе моята грешка и моят провал.Момче с черна коса и котешко зелени очи затича към мен с голяма бързина огледах се и се оказа че няма начин да избягам.Не биваше да свивам по прекият задънен път единственият ми шанс бе да се кача на най-близкият покрив затова и се запътих натам незабавно.Стъпих на близката кола и скочих върху гаража,който бе залепен за къщата и улесни покатерването ми на покрива.Точно когато бях сигурна, че съм се изплъзнала зеленоокият тип започна да ме настига.Как бе се покатерил на покрива?Единственият ми вариант бе скок от покрива, но за жалост това умение го бях пробвала само един път и то неуспешно.Нямах друг изход затова бягайки огледах къде можех да се приземя и намерих едно място между две коли. Трябваше да успея нямах право на провал и затова оттласках тялото си с колкото се може повече сила и за щастие успях да се приземя успешно и щом се обърнах видях преследвача си на покрива да се усмихва.Да не е искал да му покажа колко съм добра, но очевидно и той не беше зле, защото успя да се качи на покрива.Но сега не беше времето да мисля за това затичах към вкъщи и една мисъл ме глождеше На колко ли беше той Не изглеждаше много по - голя от мен може би на седемнадесет или осемнадесет.Но защо ме преследваше и какво искаше от мен, но най - важният въпрос бе С онези мъже ли беше. Измъчвайки се от тези въпроси аз се добрах до вкъщи достатъчно бързо, за да не бъда проследена.Спрях се преди да отворя врата, за да си поема дъх. Нямаше начин да кажа на майка ми нито на баща ми, защото никога не съм била в добри отношения с тях.Макар баща ми да не живееше вече с нас и с мама да не бяха заедно той бе оставил мрачен спомен в съзнанието ми, а майка ми...на нея не й пукаше за мен.Работеше много, а в свободното си време или спеше или излизаше някъде с приятелки т.е. държеше се като безгрижна тийнейджърка. Тръснах главата си и вече успокоена влязох вкъщи колкото се може по - тихо.Планирах да се кача в стаята си и без да задавам много въпроси да събера багажа си.Събух си набързо обувките и се присламчих към старите стълби - олющени от времето - които скърцаха под тежестта ми, но това не ми попречи да стигна незабелязано стаята си.Отворих тихичко почти безшумно познатата тъмно кафява врата и я затворих също така бързо и тихо.Издърпах един от столовете - стар,но видимо издръжлив и леко поизлющен - и го сложих до масивният гардероб.Тъкмо щях да се покатеря, когато реших първо да приготвя багажа преди да свалям куфара.Отворих вратите на бадемовият гардероб и започнах да изваждам дрехите си които бяха различни видове тениски, къси гащи и джинси.Наблягах на тъмните цветове и затова често можеше да се види черният цвят.Щом свърших погледнах малката купчинка и въздъхнах.Оставаха само книгите и лаптопът.Запътих се към малката библиотечка опряна до снежнобялата стена и започнах да събирам книгите.Разделих ги в няколко купчини с по 5-6 книги във всяка. Щом свърших отворих прозореца до леглото си, за да влезе малко чист въздух поне до колкото е възможно в Токио.Обърнах се и отидох до стола готова да сваля големият куфар.Стъпвайки на пръсти върху малката мебел подадох ръце да напипам куфара, но в този момент усетих как губя равновесие и залитам назад. Стиснах очи надявайки се да не умра*, но две силни ръце ме хванаха и щом отворих очи видях момчето, което се бе покатерило след мен на покрива.Гледаше ме със смарагдово-зелените си очи и после ме остави на земята. - Какво искаш от мен?!Защо ме преследваш? - постарах се, навярно неуспешно, да запазя спокоен тон. - Все още е тайна. - ухили се той карайки ме да настръхна от яд. Не обичах нещата да не стават на моето и затова щях да си изпрося най - малко име. - Поне ми кажи как се казваш. - помолих се, а той ме погледна учудено сякаш съм нещо ново, нещо което никога не е виждал или съм някак си странна, но после ми отвърна. - Казвам се Грей. - после отиде до прозореца обърна се и каза - До скоро, Скарлет. Малко преди да скочи ме дари с усмивка, която сякаш казваше ,,Майната ти победих те".Никога няма да забравя тази усмивка,която не бях получавала до тогава и това мистериозно чувство, което той остави в мен... ------------------------------------- Стиснах очи надявайки се да не умра* - Знам, че ще ви се стори невъзможно да умреш от 30 санта височина, но в него момент това е един вид чувство на безпомощност от страна на Скралет. ------------------------------------- Там това е за днес.Съжалявам за забавянето и, че този път е по - кратко,но нямах много време и за това стана така. Надявам се да ви е харесало и да ми кажете какво мислите очаквайте новата глава скоро и ви обещавам, че в нея ще се помъча да ви поразесня нещата от части.До скоро :wink: :blush:

Страница I Заминавам, а може би не Спомням си ясно денят в който разбрах, че ще напусна родната си къща.Времето бе влажно, а посивелите облаци се носеха плавно из небето като, че ли не бързаха за никъде.А и защо да бързат все пак беше събота, а в такива дни само хората се събираха в центъра на Токио.Макар да живеех в Япония аз - Скарлет Джейнс не обичах да ходя по шумните улици и претъпканите с хора булеварди.Може да ви се стори странно, че шестнадесет годишно момиче не обича да пазарува но това е самата истина.Вместо да кръстосвам оживените улици на Токио в него ден аз лежах с книга в ръка до прозореца и понякога откъсвах поглед от книгата, за да надзърна покритото със сиви облаци небе.Докато бях загледана в сивия небосвод врата на стаята ми се отвори и майка ми влезе с бърза крачна, която не предвещаваше нищо добро.Погледнах я с недоумение докато сядаше до мен на леглото покрито със снежнобяло одеяло.Лицето и бе бледо и изпито което караше сините й очи да изпъкнат, а светло-кестенявата и права коса бе вързана и покорна.Пое си въздух и отрони тежка въздишка. - Скарлет - щом изрече името ми гласът и прокънтя в мъртвешки тихата, пропита с напрежение, стая. - събери си багажа местим се. - Моля?! - думите и ме удариха като гръм от ясно небе.Цял живот съм била в тази къща не можех да си представя да я напусна.А какво щеше да стане с училището ми.Бе вярно нямах много приятели, но исках да завърша тази гимназия.Но най - много се притесних от мисълта да съм далеч от Джей Би.Той беше най-добрият ми приятел от както се помня и затова никога не съм си представяла живот без него. - Мамо, кажи ми ,че се шегуваш. - Не се шегувам.Трябва да се преместим...ВЕДНАГА. - изричайки тези думи майка ми напусна стаята оставяйки ме зад себе си.Не си представях, че ще видя такова каменно изражение от нея.В него момент имах чувството, че майка ми не чувства нищо и не мисли за нищо друго освен за това как да се махнем от тази къща.А къде щяхме да отидем? Станах от леглото и оставих книгата внимателно върху нощното шкафче.По най - бързия възможен начин намерих телефона си и набрах номера на приятеля си. - Кажи Скар. - чу се от слушалката почти веднага щом набрах номера.Не можех да обеля и дума как човек казваше, че ще се мести? - Скар...там ли си? - Да тук съм.Ъм...в кафенето след десет минути и то бързо. - изредих думите като стрела а след това затворих.Щях да му кажа само лично.Все пак той винаги е бил до мен, а и нямам други приятели освен него. В училище винаги съм била тихото момиче, което не говори с никого и съучениците ми ме смятаха за странна.Не говорех с никой не ,защото съм срамежлива просто не исках да имам нищо общо с класа си. Пъхнах телефона в дънките си и се погледнах в огледалото.Слаба фигура. Ясно сини очи съчетани с тъмно кафява почти черна коса, която беше вързана на кокче.Не изглеждах зле и го знаех имах и самочувствие, но не ме биваше в общуването с хора по - добре се разбирах с лаптопа, телефона и купищата книги.Въздъхнах запътвайки се към вратата.Обух маратонки за бягане тъй като щеше да се наложи да побягам малко , защото кафенето не е никак близо, но за мен е нищо работа защото все пак тренирам паркур* - Къде отиваш? - чу се гласа а майка ми точно когато щях да изляза. Завъртях се и я видях с онзи неин поглед, който казваше ,,Няма да ходиш никъде, защото имаш работа".Сините и като сапфири очи,същите като моите, се свиха и почти затвориха. - Ще ти кажа ако ме хванеш. - отговорих и излязох тичайки прескочих колата и пресякох улицата за секунди.Нямаше начин майка ми или въобще някой някога да ме хване. Бях много бърза и за мен бягането бе начин на живот.Съчетаването на паркур със свободно бягане бе точно моят спорт, в който бях самоука.И точно паради това, че бях супер бърза стигнах точно на време в кафенето.Щом се спрях пред вратите си поех въздух. - Аз мога. - изрекох думите и в този момент някой си сложи ръката на рамото ми с думите Какво можеш?Не го познах по гласа затова нападнах започвайки с ритник и съборих опонента си на земята.Но веднага щом видях, че пред мен стои Джей Би наведох глава.Русулявата му коса бе разрошена, а сивите му очи излъчваха болка.Лицето му бе свито в болезнена гримаса, а аз съжалявах за действията си. - Ох!Скар да не си полудяла?! - приятелят ми се опита да се изправи и аз му помогнах.Вече изправен той поотупа дрехите си от прахта и неуспешно преглади косата си.После ми се усмихна с една от онези негови усмивки, която разтапяше сърцата на момичетата.При мен не действаше така тъй като аз бях свикнала с навика му небрежно да подкосява краката на бедните момичета, които бяха запленени от външният му вид. - Трябва да поговорим за нещо важно. - казах вече сериозна и отворих вратите на кафенето с надеждата, че Джей Би ме следва.Седнах на една маса до прозореца. Цветът и бе кафеникав а ъгловата форма на диванчето оцветено в цвят бурдо беше много удобна.Веднага щом ни видя ,или по скоро щом видя Джей, сервитьорката - златнокоса слаба мадама с мини пола - дойде до масата ни и подаде две менюта. - Може ли да ви попитам нещо? - каза Златокоска и веднага се досетих на къде вървят нещата.Обикновено въпросът бе един и същ Вие гаджета ли сте и нищо не можеше да ни учуди.Сякаш момчето до мен също усети въпроса, защото дари сервитьорката с една от прочутите си усмивки. - Кажете. - отговорих с усмивка на лице, а момичето се изчерви.Сложи левият си крак пред десният, което или беше трик за сваляне на момчета или и се ходеше до тоалетната. - Ами...вие...такова...гаджета ли сте...? - заекна тя. - Н... - започнах по погрешка,но Джей Би ме спаси или по - скоро себе си. - Да. - казвайки това той хвана ръката ми, която до него момент стоеше неподвижна на масата. Сервитьорката наведе глава и без да продума се запъти към бара.Бяхме свикнали на такива реакции, защото доста често се налагаше да използваме тази малко нелепа лъжа.Ако не лъжехме момичетата не спираха да досаждат на русокосият сладур, който се водеше мой най - добър приятел.За разлика от мен неговият външен вид привличаше противоположният пол и това го правеше популярен и сред момчетата. - За какво искаше да говорим. - попита той пускайки ръката ми. Погледнах в сивите му очи, за да го уверя, че не лъжа.Щях да изрека думите,които щяха да го наранят прекалено. Не бях помислила как той ще се почувства ако беше на мое място.Едва ли щеше да му е приятно. - Джей Би аз ще... - преди да изрека последната дума влетяха мъже облечени в черни дрехи.Единият от тях - едър с черни очила и много късо подстригана коса - ме хвана и задърпа към вратата. Оставих го да ме изкара от заведението пред погледа на приятеля ми, който остана спокоен знаейки, че аз няма да се дам толкова лесно. -------------------------------------------------------------------------------- Паркур* - изкуството на преодоляване единствено с помощта на уменията на човешкото тяло на всякакви препятствия. --------------------------------------------------------------- Това е първата глава надявам се да ви е харесала и моля ви кажете ми какво мислите какво ви харесва какво не ви харесва ще съм ви много плагодарна :blush:

П Р О Л О Г Скарлет влезе уверено в стаята.Този път щеше да разкаже историята си. Беше го решила и затова с тази грациозна походка, която напомняше на котешка - нито прекалено бърза нито прекалено бавна, се запъти към малкото шкафче.Застана пред него и го огледа.Не си го спомняше по друг начин - стара леко прашна мебел, надрана по незнайни причини, но все пак изглеждаше толкова носталгично.Спомняше си как зад този стар, прашен шкаф криеше онази книга, която никой не бива да намира, защото стават лоши неща щом я прочетеш.Понякога дори самата тя сажеляваше, че бе отворила книгата с раздърпаните корици.В съзнанието и излезе образа не вехтият предмет.Книга - на вид обикновена,дебели тъмносиви корици по краищата и бяха изрисувани преплетени рози.Момичето тръсна глава и си спомни истинската си цел, а след това се наведе и отвори чекмеджето.Там стояха няколко тетрадки с черни корици и два химикала поставени един върху друг оформяйки неправилен кръст.Тя взе едната тетрадка и единият химикал и затвори чекмеджето запътвайки се към бюрото.Дърпайки стола тя се сети за думите на Джей Би, които я бяха накарали да вземе такова решение. Ако не опиташ никога няма да разбереш как изглежда историята ти отстрани Бе казал приятеля й преди да си тръгне затръшвайки вратата след себе си.Скарлет винаги бе искала да разбере как изглежда всичко, което е преживяла от страни и ако напишеше книга можеше да разбере от мненията на хората.Затова вече седнала на бюрото започна да пише историята си... Ако се хареса ще я продължа и спокойно другите глави ще са по-дълги това е само прологът ps:

Честно казано от скоро гледам Анимета.Доста се зарибих и за няколко месеца изгледах 172 анимета.И съм сигурна , защото си ги записвам.След като от доста време не можех да си намеря аниме започнах да чета манги.И разбира се българските не ми стигаха започнах и на английски.Доста обичам да се ровя във форуми и да търся всякакви простотии.И се сетих , че тук може да има някоя тема за аниме ама не успях да намеря нищо повече от профили на потребители , които са си записали аниме като интерес.Затова реших да създам тази тема в която може да пускате идеи за някои интересни анимета с резюме и жанрове и някои манги ( отдолу ще дам примери ).И ако търсите някое аниме да си помагаме да го намерим като дадем обяснение за какво се разказва. Какво е Аниме? Аниме е нарисуван сериал, включващ романтика, вълнение, напрежение, драма и за каквото още се сетиш. Какво е манга? Манга е японската дума за комикси и карикатури. Създателят (авторът) на манга се нарича мангака. Извън Япония думата се употребява за означаване на комикси, създадени първоначално в Япония (т.е. японски комикси, комикси в японски стил), но понякога се прилага и за чуждестранни комикси, които наподобяват стила на японската манга. Аниме и манга жанрове: i- Екшън (Action) — анимета с екстремно развиващо се действие, с престрелки и обилно разливаща се кръв. - Мистерия (Mystery) — заплетени, объркани анимета с трудно разгадаващ се край. - Ужаси (Horror) — брутални анимета с много кръв и битки. - Самурай (Samurai) — обикновено са свързани с реални исторически събития и личности (например Rurouni Kenshin, Тайната на нинджата. Включват впечатляващи битки между самураи. Несъмнено в този тип анимета е акцентирано на самурайската чест и хладнокръвие. - Ечи (Ecchi) — този тип анимета са предназначени за младежи или по-възрастни групи от хора. Съдържат нудизъм и еротика, а героите са похотливи. - Мека (Mecha) — мека идва от механично. В тези анимета се срещат роботи (най-често под формата на гигантски управляеми хуманоидни машини) и машини. - Спорт (Sports) — анимета на спортна тематика. - Научна фантастика (SciFi) — измислица, нереални анимета. Меката е поджанр на SciFi. - Akuma (Deamons) — включва демони и служители на мрака (Дявола и др.) Както и Вампири, който жанр включва добре познатите ни кръвопийци. Едно от най-известните анимета в този жанр е Хелсинг. - Киберпънк (Cyber Punk) — още един поджанр на Sci-Fi (научната фантастика. В историята на тези анимета са вплетени кибернетика, хакване, и всякакви високи технологии. Неоспорим култ в този жанр е Ghost in the Shell. - Игра (Game) — правено по игра. Например „Съдба/Остани нощ" (Fate/Stay Night). - Бишоунен (Bishonen:, на японски език 美少年) — красиви момчета, чиято красота няма полови граници… - Бишоуджо (Bishoujo:, на японски език 美少女) — красиви момичета, чиято красота няма полови граници… - Шоунен-ай (Shounen-Ai) — момчешка любов без секс. - Yaoi — Любов м/у момчета включваща секс. - Шоунен (Shounen: на японски език 少年, означава Момче) — аниме/манга, насочена към момчешката аудитория и младежта от силния пол. Обикновено се характеризира с голямо количество екшън и фенсървиз. Примери: Mobile Suit Gundam, Dragon Ball, „Кралят на Шаманите" (Shaman King), One Piece, Fullmetal Alchemist, Code Geass. - Шоуджо-ай (Shoujo-Ai] — момичешка любов без секс. - Yuri — любов м/у момичета, включваща секс. - Шоуджо (Shoujo: на японски език 少女 — момиче) — аниме/манга, насочена към женската аудитория. Обикновено е съпътствана с драма и/или романтика. - Махоу шоуджо (Mahou Shoujo: на японски език 魔法少女 — магическо момиче) — примери: Sailor Moon, Cardcaptor Sakura, Tokyo Mew Mew, Magic Knight Rayearth, Pretty Sammy, Dragon Ball (отчасти), TenTen и др. Почти във всяко аниме от този жанр героините имат свръхестествени сили и умения, например могат да прескачат границата на човешките възможности и достигат тези на месия, магически умения и т.н. - Сейнен (Seinen: на японски език 青年) — жанр, насочен към мъжка аудитория. Например: Berserk, Акира (Akira), Ghost in the Shell, Sin, „Чудовище" (Monster), xxxHolic и др. - Джосей (Josei: на японски език 女性) — еквивалент на сейнен, но отправен към женската аудитория. Примери: Nana, Paradise Kiss и др. - Music — включва голям саундтрак (OST) и доста приличащо на мюзикъл. - Kodomo (Kids) — за децата (най-малките зрители/читатели). Приятно аниме, което обикновено е с щастлив край или със съпътстваща морална поука. - Драма — обикновено с тъжна и тежка атмосфера. Доста често с недобър край. - Гибли — модерни приказни аниме филми от аниме студио Ghibli (Гибли). - Бойни изкуства (Martial Arts) — концентриран екшън върху бойните умения и битките между героите. - Пародия — подигравка с нашумели заглавия в аниме индустрията и с често срещани архетипи и ситуации в анимета/манга. - Историческо (Historical) — включва реално съществували личности, понякога поставени с реалните си исторически факти, друг път извадени от техния контекст и художествено доукрасени и променени. - Дименция (Dementia) — психотрилърни анимета с фокус върху психически заболявания и поведенчески отклонения, като деменция, шизофрения, психоизмерения, психози и много тежка мелодрама. Примери: „Евангелион" (Evangelion), Майнд Гейм, xxxHolic, Angel's Egg. - Училищно (School) — действието се развива предимно в училището/университета на героите, или поне задължително присъства някакъв вид учебна среда./i ------------------------------------------------------------ Ето и примери: MANGA Оригинално Име:Akuma to love song Английско име: Devil and her love song Българско име: Дявола и нейната любовна песен Резюме: Maria Kawai transfers to Totsuka High School after being expelled from her previous school St. Katria - a catholic school for girls. Upon entering the classroom and hearing the students gossip, she bluntly states that the reason for her expulsion was an act of violence on her teacher. The sharp tongue and frank nature hidden under her pretty face immediately makes Maria an outcast among her classmates. After all, she was told that she "taints others." Maria is very intuitive, and this combined with her blunt nature makes her very intimidating, which is partly why she's an outcast amongst her classmates. She's like a mirror that reflects people's real characters. Nevertheless, Maria hopes for a fresh start. She manages to become close with two of her classmates after they hear her beautiful singing (the song is Amazing Grace and Maria often sings it in the manga). One is Yusuke Kanda, who's kind and friendly to everyone on the outside, but inside isn't that way at all. He teaches her a "lovely spin" which should help her get along with others better, but it just makes her seem even more intimidating. Maria, apparently, isn't a "lovely spin" kind of a girl. The other is Shin Meguro. He is tall, dark-haired and always frowning. Coming from a family of musicians, he knew right away which song Maria was singing. Meguro is a returnee but Maria points out that because he lacks communication skills he doesn't really know how to speak English. Throughout the year Maria faces many problems, mainly relating to getting along with others but soon resolves it with the constant help of her friends and bluntness. Линк към мангата: - в Manga Fox http://m.mangafox.me/manga/akuma_to_love_song/ Жанр:romane , school/романтика,училище Език:Английски ---------------------------------------------------------------------- ANIME Оригинално име: Diabolik lovers Английско име: Diabolik lovers Българско име:Влюбените Демони Резюме: По заръка на баща си Юи Комори е изпратена да живее в къща чиято обитатели не са обикновенни хора Жанр:Романтичен,Харем,драма Линк: онлайн във vbox7 с вградени субтитри(колекция)http://vbox7.com/collection:2137794 -------------------------- Не е задължително да пишете толкова подробно колкото мен може да напишете само името и да обясните за анимето с 2 - 3 думи.

От един месец сънувам само кошмари.Малко са странни , защото в тях винаги умирам и това се повтаря през цялата нощ докато не измисля начин да оживея.Ще дам пример с последният ми сън: Качвам се в някакъв автобус през нощта.И си стоя в автобуса.След няколко минути автобусът се блъска във стена на някаква сграда и аз се събуждам на спирка.Качвам се в автобус и всичко се повтаря.След още 1 повтаряне вече се усещам какво става и пак се качвам на автобуса.Този път вместо да чакам да се блъсне скачам , на знам защо е бил отворен или как , през прозореца и се събуждам.Какво означават тези сънища. Досега съм сънувала много подобни.Надявам се на полезни мнения. :y: