- 17.08.15 04:32#1M.
![M.]()
Регистрация: 23.06.15Град: СливенОтговори: 15Книгата, която не трябва да четеш IСтраница I
Заминавам, а може би не
Спомням си ясно денят в който разбрах, че ще напусна родната си къща.Времето бе влажно, а посивелите облаци се носеха плавно из небето като, че ли не бързаха за никъде.А и защо да бързат все пак беше събота, а в такива дни само хората се събираха в центъра на Токио.Макар да живеех в Япония аз - Скарлет Джейнс не обичах да ходя по шумните улици и претъпканите с хора булеварди.Може да ви се стори странно, че шестнадесет годишно момиче не обича да пазарува но това е самата истина.Вместо да кръстосвам оживените улици на Токио в него ден аз лежах с книга в ръка до прозореца и понякога откъсвах поглед от книгата, за да надзърна покритото със сиви облаци небе.Докато бях загледана в сивия небосвод врата на стаята ми се отвори и майка ми влезе с бърза крачна, която не предвещаваше нищо добро.Погледнах я с недоумение докато сядаше до мен на леглото покрито със снежнобяло одеяло.Лицето и бе бледо и изпито което караше сините й очи да изпъкнат, а светло-кестенявата и права коса бе вързана и покорна.Пое си въздух и отрони тежка въздишка.
- Скарлет - щом изрече името ми гласът и прокънтя в мъртвешки тихата, пропита с напрежение, стая. - събери си багажа местим се.
- Моля?! - думите и ме удариха като гръм от ясно небе.Цял живот съм била в тази къща не можех да си представя да я напусна.А какво щеше да стане с училището ми.Бе вярно нямах много приятели, но исках да завърша тази гимназия.Но най - много се притесних от мисълта да съм далеч от Джей Би.Той беше най-добрият ми приятел от както се помня и затова никога не съм си представяла живот без него. - Мамо, кажи ми ,че се шегуваш.
- Не се шегувам.Трябва да се преместим...ВЕДНАГА. - изричайки тези думи майка ми напусна стаята оставяйки ме зад себе си.Не си представях, че ще видя такова каменно изражение от нея.В него момент имах чувството, че майка ми не чувства нищо и не мисли за нищо друго освен за това как да се махнем от тази къща.А къде щяхме да отидем?
Станах от леглото и оставих книгата внимателно върху нощното шкафче.По най - бързия възможен начин намерих телефона си и набрах номера на приятеля си.
- Кажи Скар. - чу се от слушалката почти веднага щом набрах номера.Не можех да обеля и дума как човек казваше, че ще се мести? - Скар...там ли си?
- Да тук съм.Ъм...в кафенето след десет минути и то бързо. - изредих думите като стрела а след това затворих.Щях да му кажа само лично.Все пак той винаги е бил до мен, а и нямам други приятели освен него. В училище винаги съм била тихото момиче, което не говори с никого и съучениците ми ме смятаха за странна.Не говорех с никой не ,защото съм срамежлива просто не исках да имам нищо общо с класа си.
Пъхнах телефона в дънките си и се погледнах в огледалото.Слаба фигура. Ясно сини очи съчетани с тъмно кафява почти черна коса, която беше вързана на кокче.Не изглеждах зле и го знаех имах и самочувствие, но не ме биваше в общуването с хора по - добре се разбирах с лаптопа, телефона и купищата книги.Въздъхнах запътвайки се към вратата.Обух маратонки за бягане тъй като щеше да се наложи да побягам малко , защото кафенето не е никак близо, но за мен е нищо работа защото все пак тренирам паркур*
- Къде отиваш? - чу се гласа а майка ми точно когато щях да изляза.
Завъртях се и я видях с онзи неин поглед, който казваше ,,Няма да ходиш никъде, защото имаш работа".Сините и като сапфири очи,същите като моите, се свиха и почти затвориха.
- Ще ти кажа ако ме хванеш. - отговорих и излязох тичайки прескочих колата и пресякох улицата за секунди.Нямаше начин майка ми или въобще някой някога да ме хване. Бях много бърза и за мен бягането бе начин на живот.Съчетаването на паркур със свободно бягане бе точно моят спорт, в който бях самоука.И точно паради това, че бях супер бърза стигнах точно на време в кафенето.Щом се спрях пред вратите си поех въздух.
- Аз мога. - изрекох думите и в този момент някой си сложи ръката на рамото ми с думите Какво можеш?Не го познах по гласа затова нападнах започвайки с ритник и съборих опонента си на земята.Но веднага щом видях, че пред мен стои Джей Би наведох глава.Русулявата му коса бе разрошена, а сивите му очи излъчваха болка.Лицето му бе свито в болезнена гримаса, а аз съжалявах за действията си.
- Ох!Скар да не си полудяла?! - приятелят ми се опита да се изправи и аз му помогнах.Вече изправен той поотупа дрехите си от прахта и неуспешно преглади косата си.После ми се усмихна с една от онези негови усмивки, която разтапяше сърцата на момичетата.При мен не действаше така тъй като аз бях свикнала с навика му небрежно да подкосява краката на бедните момичета, които бяха запленени от външният му вид.
- Трябва да поговорим за нещо важно. - казах вече сериозна и отворих вратите на кафенето с надеждата, че Джей Би ме следва.Седнах на една маса до прозореца. Цветът и бе кафеникав а ъгловата форма на диванчето оцветено в цвят бурдо беше много удобна.Веднага щом ни видя ,или по скоро щом видя Джей, сервитьорката - златнокоса слаба мадама с мини пола - дойде до масата ни и подаде две менюта.
- Може ли да ви попитам нещо? - каза Златокоска и веднага се досетих на къде вървят нещата.Обикновено въпросът бе един и същ Вие гаджета ли сте и нищо не можеше да ни учуди.Сякаш момчето до мен също усети въпроса, защото дари сервитьорката с една от прочутите си усмивки.
- Кажете. - отговорих с усмивка на лице, а момичето се изчерви.Сложи левият си крак пред десният, което или беше трик за сваляне на момчета или и се ходеше до тоалетната.
- Ами...вие...такова...гаджета ли сте...? - заекна тя.
- Н... - започнах по погрешка,но Джей Би ме спаси или по - скоро себе си.
- Да. - казвайки това той хвана ръката ми, която до него момент стоеше неподвижна на масата.
Сервитьорката наведе глава и без да продума се запъти към бара.Бяхме свикнали на такива реакции, защото доста често се налагаше да използваме тази малко нелепа лъжа.Ако не лъжехме момичетата не спираха да досаждат на русокосият сладур, който се водеше мой най - добър приятел.За разлика от мен неговият външен вид привличаше противоположният пол и това го правеше популярен и сред момчетата.
- За какво искаше да говорим. - попита той пускайки ръката ми.
Погледнах в сивите му очи, за да го уверя, че не лъжа.Щях да изрека думите,които щяха да го наранят прекалено. Не бях помислила как той ще се почувства ако беше на мое място.Едва ли щеше да му е приятно.
- Джей Би аз ще... - преди да изрека последната дума влетяха мъже облечени в черни дрехи.Единият от тях - едър с черни очила и много късо подстригана коса - ме хвана и задърпа към вратата. Оставих го да ме изкара от заведението пред погледа на приятеля ми, който остана спокоен знаейки, че аз няма да се дам толкова лесно.
--------------------------------------------------------------------------------
Паркур* - изкуството на преодоляване единствено с помощта на уменията на човешкото тяло на всякакви препятствия.
---------------------------------------------------------------
Това е първата глава надявам се да ви е харесала и моля ви
кажете ми какво мислите какво ви харесва какво не ви харесва ще съм ви много плагодарна
:blush:
ОтговорОтговор с цитат - 18.08.15 10:49#2M.
Регистрация: 23.06.15Град: СливенОтговори: 15от: Книгата, която не трябва да четеш IНовата глава е написана и изпратена за одобрение очаквайте я до утре
- ЧиОтговорОтговор с цитат - 18.08.15 11:16#3Силвия
Регистрация: 22.05.15Град: ПловдивОтговори: 3от: Книгата, която не трябва да четеш IСпоред мен пишеш увлекателно.Кога ще си готова със следващата част?ОтговорОтговор с цитат - 19.08.15 09:20#4M.Регистрация: 23.06.15Град: СливенОтговори: 15от: Книгата, която не трябва да четеш Isilveto.2000 :Според мен пишеш увлекателно.Кога ще си готова със следващата част?
http://sanovnik.bg/forum/t-5560 това е линк към следващата глава написах я снощи и може би затова още не е одобрена.Много се радвам, че харесваш начина ми на писане благодаря за мнението сега ще се залавям с новата глава.ОтговорОтговор с цитат - 08.11.15 12:32#5Gabriela Dimitrova
Регистрация: 05.07.13Град: БалчикОтговори: 35от: Книгата, която не трябва да четеш IСупер е. Удивявам се на всяка глава. Браво! ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest