- 19.08.15 08:31#1M.
![M.]()
Регистрация: 23.06.15Град: СливенОтговори: 15Книгата, която не трябва да четеш IIIСтраница III
Сбогом нормален живот
Колата спря рязко и неочаквано.Погледнах през малкият полуотворен прозорец и видях дълга улица по която бяха наредени къщи чийто брой сякаш бе безкраен.Можеше да се види къща в повечето светли цветове имаше розова,оранжева дори зелена и разбира се още много цветове, но погледа ми бе примамен от две къщи една до друга, които бяха еднакви.Бледо,почти небесно, сини с по два етажа и ,може би, подземия.Гледката беше необичайна, защото повечето хора обичаха разнообразието.
Майка ми рязко отвори врата и излезе от колата.Веднага след това въздъхна и се загледа към еднаквите къщи, което не ми вдъхна много спокойствие.Явно едната от тях бе нашата.Излязох бавно от колата затваряйки врата след себе си.Отидох до багажника и бавно го отворих, за да извадя куфарът си.Повдигнах го и стоварих на земята бързо и рязко и проследих погледа на мама.Беше някак замислен, сякаш се колебаеше да не вземе някое грешно решение, защото от това зависи съдбата и.Никога до сега не съм виждала такъв поглед от нея,сякаш за първи път съзнанието и не блуждаеше,а беше концентрирано върху нещо.Въздъхнах и я попитах въпросът, който не можеше да се избегне Защо се преместихме във Флорида
- Хайде да разтоварваме. - отвърна тя игнорирайки въпроса ми. По незнайни причини тя явно не бе готова да ми каже защо се преместихме.Не, че имах нещо против това място, даже ми беше приятно, че има плаж на близо до нас, но исках да знам какво я бе подтикнало да вземе това окончателно решение.Последвах майка си в къщата без да задавам излишни въпроси и наистина се оказа, че нашата е една от двете еднакви къщи.Майка ми влезе в къщата с уверена стъпка, но аз не можах да последвам примера и.Спрях се пред врата и се замислих Дали ако премина прага всичко ще се промени?Дали живота ми ще поеме по нова посока? Тръснах глава, защото знаех, че нямаше смисъл да мисля за това точно сега и прекрачих прага.При прекрачването ме обзе странното чувство на тъга, но не на носталгия по родният дом такава тъга все едно знаех,че ще се случи нещо лошо, нещо много лошо.И все пак не се спрях, защото това чувство бе съпътствано с друго досега непознато за мен.
- Ела да ти покажа стаята. - каза майка ми и я последвах към едно дървено стълбище към новата ми стая.
Щом изкачихме стъпалата стигнахме до коридор, който се разделяше на две и завихме на дясно.Стените бяха чисто бели и по тях бяха закачени картини повечето от, които бяха на поляни изпъстрени с цветя или водопади чиято вода сякаш наистина се стичаше.В края на коридора имаше врата, която водеше към стая, която може би беше моята.
- Това е твоята стая. - каза майка ми посочвайки вратата.Аз кимнах и влязох в стаята затваряйки вратата след себе си.Огледах просторната стая, която доста приличаше на моята.Леглото бе до прозореца,което ми позволяваше просторна гледка.Имаше малка тераса,която бе само моя и можех на спокойствие да наблюдавам небосвода.Това място може би бе нещо хубаво въпреки, че оставям Джей Би зад гърба си.Може би тук щях да имам повече от един приятел.
- Отиди да питаш съседите къде е супермаркета. - каза майка ми влетявайки в стаята ми със скоростта на светлината. Бях свикнала с това така,че не и обърнах внимание и реших да изпълня заповедта й.Излязох от къщата и прекосих малкото разстояние, което отделяше двете еднакви къщи.Застанах пред бялата врата и позвъних на звънеца. Зачаках някой да ми отвори.Не след дълго вратата се отвори и отвътре изскочи момиче досущ като от приказките.Имаше ябълково червена коса и черни очи,които почти се сливаха със зениците и.Усмихна се и ме накара да отвърна със същото. Имаше чаровна усмивка,която вероятно запленяваше погледите на всяко момче.
- С какво мога да ти помогна? - опита момичето и меденият и глас прозвуча толкова красиво, че ме остави без думи. Очите и просветнаха от любопитство.
- Джул кой е? - чу се дълбок мъжки глас от вътре.Откъде ли ми звучеше познат незнайно защо.След малко зад огненокосото момиче се появи момчето.Онова момче, което ме бе спасило когато щях да падна в стаята си. Ух, как се казваше....Грей?
- Ти?! - изкрещях от изненада.И той ми изглеждаше малко изненадан от това, че ме вижда.А и вчера не беше ли в Япония?Какво правеше тук?
- Това ли е тя? - полюбопитства Джул, а Грей й кимна в отговор.
- Да, но защо са я довели толкова рано?Дали не се е измъкнала вече без да й каже? - игнорираха ме упорито.
- Кой се е измъкнал?За какво говорите? - не разбирах и думите им. Кой може да се е измъкнал какво ли е станало?
- Майка ти вече я няма от сега ще живееш с нас. - произнесе с равен тон Грей.
---------------------------------------------------------------
Това беше за сега надявам се не сте останали разочаровани
В следващата глава ще разясня защо майката я няма и така нататък.Това е от мен оставете коментар и ми кажете мнението си :blush: :wink:
ОтговорОтговор с цитат - 03.09.15 04:01#2Потребител#161085
Регистрация: 03.09.15Град: -Отговори: 6от: Книгата, която не трябва да четеш IIIБоже боже...По голяма прустотия не съм чела... :yawn: :n: :n: :n: :n: :n: :n:ОтговорОтговор с цитат - 03.09.15 11:45#3M.
Регистрация: 23.06.15Град: СливенОтговори: 15от: Книгата, която не трябва да четеш IIIче не ти е харесало, но трябва ли да си толкова груба.Не съм професионална писателка и съм само на 13.Нямам нищо против това, че не ти харесва всеки си има свое мнение дори ще ми хареса да чуя какво не ти харесва и да ми дадеш идея как да подобря историята.ОтговорОтговор с цитат - 04.09.15 10:12#4Потребител#161085Регистрация: 03.09.15Град: -Отговори: 6от: Книгата, която не трябва да четеш IIIМи аз сас теб не мога да говоря.По това което пишеш разбирам една-ТИ СИ СИХОПАТ :yawn: :yawn:ОтговорОтговор с цитат
- 04.09.15 10:20#5M.Регистрация: 23.06.15Град: СливенОтговори: 15от: Книгата, която не трябва да четеш IIIНали знаеш, че не ми пука какво си мислиш за мен, защото очевидно ти си поредният хейтър, който знае само как да убижда хората, защото си няма личен живнот така, че просто се разкарай докато още имаш някаква остана гордост.ОтговорОтговор с цитат
- 08.11.15 12:09#6Gabriela Dimitrova
Регистрация: 05.07.13Град: БалчикОтговори: 35от: Книгата, която не трябва да четеш IIIПърво се научи да пишеш-после критикувай. Толкова ли е трудно да го кажеш по-нежно и чувствително? Явно да. Тя и само на 13 и пише. А другите 13 годишни правят други работи. Затова нямаш право да я упрекваш и критикуваш. Аз също пиша. Е,и? Никой друг не се сеща да пише съществени книги в нашата страна. Деца са писателите в тази страна. Но в Германия или Америка, къде ще видиш такова нещо?
След като го прочетеш, натисни бутона горе в ляво.
Благодаря
А доколкото писателката:пишеш интересно много ми харесва. И успех писателите трябива да се подкрепят ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest