- 18.08.15 10:47#1M.
![M.]()
НовакРегистрация: 23.06.15Град: СливенОтговори: 15Книгата, която не трябва да четеш IIСтраница II
Можеш ли да видиш ,,Майната ти''в усмивката ми
В миналата глава :
- Джей Би аз ще... - преди да изрека последната дума влетяха мъже облечени в черни дрехи.Единият от тях - едър с черни очила и много късо подстригана коса - ме хвана и задърпа към вратата. Оставих го да ме изкара от заведението пред погледа на приятеля ми, който остана спокоен знаейки, че аз няма да се дам толкова лесно.
Щом излязохме от кафенето мъжът, който ме бе сграбчил даде знак на друг - дългокос и малко по - слаб от държащият ме - да отвори вратата на колата.В него момент осъзнах, че е време да действам единственото, което трябваше да направя е да ги накарам да ме пуснат и да тръгна да бягам. Нямаше начин да ме хванат затова бях сигурна в плана си.За бъде успешен трябваше да нападна затова настъпих с всичка сила държащият ме. Той изпищя от болка и за съвсем кратко,но достатъчно ме пусна и аз започнах да бягам.Чувах стъпките им да кънтят зад мен.Нямаше да се откажат лесно затова се запътих към първата задънена уличка, която видях, защото знаех как да се измъкна от всяка една. Тази се оказа с мрежа и затова не ми отне повече от няколко секунди да се справя с нея.Прескочих я и стъпих от другата страна.Гонещите ме се забавиха и аз успях да завия на ляво, а после веднага да е покача на най - близкият покрив и да мина от другата страна.Оказа се, че тази къща е близо до вкъщи затова веднага се запътих натам.Бягайки забелязах, че малки капчици дъжда започват да капят и да се разбиват в студената земя.Пропитото с мръсно сиви облаци небе се прочисти и беше ясно, но не слънчево.Капките дъжд се ронеха бързо от небето и задържаха вниманието ми.Това бе моята грешка и моят провал.Момче с черна коса и котешко зелени очи затича към мен с голяма бързина огледах се и се оказа че няма начин да избягам.Не биваше да свивам по прекият задънен път единственият ми шанс бе да се кача на най-близкият покрив затова и се запътих натам незабавно.Стъпих на близката кола и скочих върху гаража,който бе залепен за къщата и улесни покатерването ми на покрива.Точно когато бях сигурна, че съм се изплъзнала зеленоокият тип започна да ме настига.Как бе се покатерил на покрива?Единственият ми вариант бе скок от покрива, но за жалост това умение го бях пробвала само един път и то неуспешно.Нямах друг изход затова бягайки огледах къде можех да се приземя и намерих едно място между две коли. Трябваше да успея нямах право на провал и затова оттласках тялото си с колкото се може повече сила и за щастие успях да се приземя успешно и щом се обърнах видях преследвача си на покрива да се усмихва.Да не е искал да му покажа колко съм добра, но очевидно и той не беше зле, защото успя да се качи на покрива.Но сега не беше времето да мисля за това затичах към вкъщи и една мисъл ме глождеше На колко ли беше той Не изглеждаше много по - голя от мен може би на седемнадесет или осемнадесет.Но защо ме преследваше и какво искаше от мен, но най - важният въпрос бе С онези мъже ли беше. Измъчвайки се от тези въпроси аз се добрах до вкъщи достатъчно бързо, за да не бъда проследена.Спрях се преди да отворя врата, за да си поема дъх. Нямаше начин да кажа на майка ми нито на баща ми, защото никога не съм била в добри отношения с тях.Макар баща ми да не живееше вече с нас и с мама да не бяха заедно той бе оставил мрачен спомен в съзнанието ми, а майка ми...на нея не й пукаше за мен.Работеше много, а в свободното си време или спеше или излизаше някъде с приятелки т.е. държеше се като безгрижна тийнейджърка. Тръснах главата си и вече успокоена влязох вкъщи колкото се може по - тихо.Планирах да се кача в стаята си и без да задавам много въпроси да събера багажа си.Събух си набързо обувките и се присламчих към старите стълби - олющени от времето - които скърцаха под тежестта ми, но това не ми попречи да стигна незабелязано стаята си.Отворих тихичко почти безшумно познатата тъмно кафява врата и я затворих също така бързо и тихо.Издърпах един от столовете - стар,но видимо издръжлив и леко поизлющен - и го сложих до масивният гардероб.Тъкмо щях да се покатеря, когато реших първо да приготвя багажа преди да свалям куфара.Отворих вратите на бадемовият гардероб и започнах да изваждам дрехите си които бяха различни видове тениски, къси гащи и джинси.Наблягах на тъмните цветове и затова често можеше да се види черният цвят.Щом свърших погледнах малката купчинка и въздъхнах.Оставаха само книгите и лаптопът.Запътих се към малката библиотечка опряна до снежнобялата стена и започнах да събирам книгите.Разделих ги в няколко купчини с по 5-6 книги във всяка. Щом свърших отворих прозореца до леглото си, за да влезе малко чист въздух поне до колкото е възможно в Токио.Обърнах се и отидох до стола готова да сваля големият куфар.Стъпвайки на пръсти върху малката мебел подадох ръце да напипам куфара, но в този момент усетих как губя равновесие и залитам назад. Стиснах очи надявайки се да не умра*, но две силни ръце ме хванаха и щом отворих очи видях момчето, което се бе покатерило след мен на покрива.Гледаше ме със смарагдово-зелените си очи и после ме остави на земята.
- Какво искаш от мен?!Защо ме преследваш? - постарах се, навярно неуспешно, да запазя спокоен тон.
- Все още е тайна. - ухили се той карайки ме да настръхна от яд. Не обичах нещата да не стават на моето и затова щях да си изпрося най - малко име.
- Поне ми кажи как се казваш. - помолих се, а той ме погледна учудено сякаш съм нещо ново, нещо което никога не е виждал или съм някак си странна, но после ми отвърна.
- Казвам се Грей. - после отиде до прозореца обърна се и каза - До скоро, Скарлет.
Малко преди да скочи ме дари с усмивка, която сякаш казваше ,,Майната ти победих те".Никога няма да забравя тази усмивка,която не бях получавала до тогава и това мистериозно чувство, което той остави в мен...
-------------------------------------
Стиснах очи надявайки се да не умра* - Знам, че ще ви се стори невъзможно да умреш от 30 санта височина, но в него момент това е един вид чувство на безпомощност от страна на Скралет.
-------------------------------------
Там това е за днес.Съжалявам за забавянето и, че този път е по - кратко,но нямах много време и за това стана така. Надявам се да ви е харесало и да ми кажете какво мислите очаквайте новата глава скоро и ви обещавам, че в нея ще се помъча да ви поразесня нещата от части.До скоро
:wink: :blush:
ОтговорОтговор с цитат - 08.11.15 12:39#2Gabriela Dimitrova
НовакРегистрация: 05.07.13Град: БалчикОтговори: 35от: Книгата, която не трябва да четеш IIЕ, браво. Аз нямам думи вече. 
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest