Страхът в мен

Аз много обичам, когато имам време да се разхождам в горите на моето село. Там е доста обогатено с кислород, чисто и обширно. Но не за това ще говоря. Там следобед и вечер, когато започва да се стъмва, се чувствам много странно.

Сякаш нещо дебне от някъде. Денем нямам такъв проблем.
В близост има седем-осем изоставени къщи и постройки, в които съм ходил доста пъти. Доста е страшно да влезеш вътре.

Имаш чувството, че хиляди очи те наблюдават наоколо..
В една от тези къщи, бях влязъл аз по-миналата година.
Направи ми впечатление, че входната врата бе отворена, както и всички врати на стаите. Не знам защо са решили да ги оставят отворени, или просто са бързали..

Нещо ги е накарало да се изнесат от тази къща или какво?! Поразгледах наоколо и видях натрошени стъкла и счупени чинии в една от стаите.. Беше разхвърляно, имаше дрехи, обувки, бутилки от вода и алкохол и какви ли не боклуци вътре.

Замислих се много сериозно над това, какво е накарало тези хора да се изнесат от къщата.. Заобиколих през двора и излязох през оградата за да мога да вляза в другата къща, която бе покрита с камуфлаж от тези като на войниците.

Вътре имаше само строителни материали и стиропор.
На връщане по пътеката, водеща до главния път, по който можех да сед върна у дома, отново имах странното чувство,че някой върви зад мен, или ме наблюдава от някъде.. Тази история не съм казал на никого, защото никой няма да ме разбере.. Страха в мен бе истински..