sanovnik.bg»Споделени Истории»Страх»Страх ме е от всичко, най-вече от мен си

Страх ме е от всичко, най-вече от мен си

Страх ме е от всичко, най-вече от мен си
Здравейте,

Отдавна имам нужда да споделя всичко, което вирее из главата ми, надявам се някой добър човек да се отнесе с разбиране и да ми помогне чрез думи. Живяла съм без майка, замина преди много години, общо взето изостави мен и семейството ни по неясни причини. Запозната съм, че е имала психически разтройства, които за съжаление са се предали на мен. Имам се за силен човек, опитвам се да приемам всичко нормално и цял живот се старая да живея според вярата си в доброто, но уви. . . В хората виждам само измама, която лека по лека започва да ми се придава.

Изпитвам паника при всеки проблем, всяко негативно отношение и трудно реагирам без да се замисля за побой. Вярвам, че всеки има път и да се съдим един друг не е правилно, защото всички се учим, но яростта в мен се покачва без да го желая. Осъзнавам, че не съм това, което винаги съм искала да бъда и съм направила много грешки, моля се Бог да ми прости, но как когато аз самата не мога. . .

Винаги ме е боляло повече когато някой друг страда, отколкото аз за същото нещо. Опитвам се да се пригодя тук, но не става, постоянно меня мнението си за различни неща и ме е страх да кажа истината на глас, за да не ме нарани някой, а ако я кажа се чувствам изключително облекчена. За да се сливам с обстановката се налага да пия, защото усещам всичко като че ли на 100%, всяка лоша мисъл например и трудно се сдържам в трезво състояние да не направя забележка защо еди кой си се държи еди как си, а не се замисли за поведението си.

С две думи страх ме е от всичко, най-вече от мен си. Имам покрив над главата, хубава работа и чудесен приятел, но негативните емоции не се махат. Паниката, че нещо ужасно ще се случи просто е заседнала в мен и не мога да я преборя. Не знам дали имам сили да живея нормално с нея, може би не съм толкова силна, за колкото се имам. Решенията, които взимам в живота винаги са се основавали на това, което другите искат от мен, не знам коя съм и какво искам аз самата.

Понякога стигам до извода, че съм вманиачена, егоистична перфекционистка, но като погледна в миналото мнението ми за това става направо смешно. . . Имала съм много, нямала съм нищо и все не мога да си намеря място. Хората около мен винаги са очаквали нещо друго, а аз винаги съм давала всичко за тях и просто съм искала да бъда обичана и да обичам, но те ме съсипаха. Надявам се някой да ми обясни къде се крие проблемът ми, в какво, защо не се чувствам на място и как трябва да живея.

Благодаря ви за отделеното време.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

3.5
Общо 4 гласували
5 0
4 2
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (6)

Изпрати
Гергана
Гергана
27.07.2014 19:20
Потьрси помощта на психолог.Точно това им е работата.Аз попаднах на един сайт,който лично на мен ми помага,а една приятелка направи консултация с техните психолози и беше много дожолна.Погледни го ако искаш.Казва се хипноза.юрл.бг. Самоче го пишеш на латиница
3
0
Автор
Автор
20.07.2014 15:35
Благодаря ви за споделеното мнение. Въпреки всичко докато човек не се осъзнае сам няма кой да му помогне. Реших да споделя най-съкровенното ми, олекна ми. Също така ми е приятно, че хората се итнересуват и помагат. Благодаря. Зодия близнаци съм за Рада.
1
0
rada
rada
12.07.2014 19:47
Зодия Скорпион ли си?
2
2
stempz
stempz
09.07.2014 21:25
пЪрвата крачка за решаване на даден проблем е неговото оcЪзнаване.по думите личи че си го направила доста отдавна.следващата крачка е неговото балансиране.всички сме човешки същества и сме родени с добри и лоши черти,които развиваме,докато растем,дишаме,учим,живеем.комплексите т.е.страховете оформени във нашето подсъзнание(душата) още от детска възраст,придават форма на мислите ни.тези бъгове в системата,ако мога така да се изразя,спират или забавят работата на ,харда който е нашият разум.водещото чувство във нашият живот е желанието,а то само по себе си води до страдание.хората често страдат,защото не могат да формулират желанията си или ги издигат до илюзорен пиедестал,които често бива вятърна кула и когато не могат да достигнат своето желание обвиняват наи-често околният свят и приетите му норми,след това и себе си и се чувстват нещастни.Мисля си че твоя проблем и това че си нещастна и обзета от паника е че другите около теб не постъпват според твоето желание за водене на живот и от твоето нежелание да водиш техния.понеже си израстнала сама,си се научила да се съдиш,дори и за наи-малките неща и си взела тази функция на родител.агресията ти идва от чувството на безсилие,защитна реакция на агресията ти идва от чувството на безсилие,защитна реакция на страхът,трудно е да бъде овладяна.моят съвет е първо да спреш да пиеш,алкохола не те прави щастлив или много знаещ и чувствителен,точно,точно обратното,за мен те прави по объркан,по-глупав и замъглява сетивата ти,пий с мярка и го подчини той да ти служи ,не ти на него,,второ направи преоценка на своето минало,почувствай хубавите моменти,потърси доброто което си видяла и което си дала и благодари за това,почувствай и лошото след това,трудните моменти,изпитанията,болката,на нея и прости,тръгни от миналото си с надежда и вяра,че си научила важните неща,че всичко е станало така както е трябвало да стане и повече не търси във него съмнение и решения на своите проблеми.всичко е тук и сега,всички играем игра,всеки има своя път които върви,някои върви сам,други бягат с тълпи,всеки има цел,каде смислена,каде безмислена,не света не се върти около нас,нито ние около него,той е вътре в нас,ние го правим,ние зачеваме мислите и после ги раждаме.силните души не използват мислите на другите,те имат свои,хубави ,лоши за другите няма значение,те са си техни.радвай се на нещата които те правят щастлива,не оставяй желанията да те управляват,посрещай всеки проблем като поредната бурна вълна в морето от човешки взаимоотношения в което всички плуваме и преди да излезеш на брегът,не допускай да не изживееш всеки прекрасен момент,всяко чувство,всеки дъх.приеми факта,че никои не е идеален,няма такава дума перфектен,на този свят и не трябва да е така,не съди другите,има кой да го прави,гледай да мислиш добро,макар че не всеки път се получава,нахрани себе си,нахрани и другите,не прави това което другите искат,а това което ти искаш,въпроса е това искане да е в граници и в унисон с твоите чувства.всичко добро ти желая и дано намериш себе си,аз не мога ти помогна,но ти можеш,стига да повярваш:)
2
0
man.on.the.edge
man.on.the.edge
09.07.2014 17:05
Напълно съм съгласен с предният коментар.И само ще добавям.Хората не са само добри или само лоши.Щом си мислиш,че си вманиачена,егоистична перфекционистка значи е така,защото ти се познаваш най-добре,но щом като погледнеш в миналото виждаш,че не си значи и това е вярно,защото пак ти се познаваш най-добре.И двете неща са верни,защото всеки човек понякога е егоистичен,перфекционист или вманиачен.Не се страхувай да се видиш в истинската си светлина с добрите и лошите си постъпки,защото това е единственият начин да се развиваш и ставаш все по-добър човек и все по-обичана...Всеки който обича,излъчва любов и любов предизвиква.Ти си обичана просто не го знаеш, не го забелязваш, защото си се вгледала повече в болката която изпитваш.Начина е да я приемеш и преодолееш.Просто да я оставиш да свърши работата за която ти е изпратена тази болка,а именно да те направи по-мъдра за да може в бъдеще да приемаш и обичаш хората такива каквито са със всичките им недостатъци без да се опитваш да ги променяш(защото ако към теб е имало липса на приемане,значи и ти може би не си приемала всички такива каквито са,може да си се опитвала да ги променяш или не, ти си знаеш).Другото за което може да ти е пратена тази болка е за да се научиш да виждаш обичта на хората и да я чувстваш.Ти си мислиш,че я няма само защото не винаги можеш да я видиш чрез думите или действията на хората.А в повечето случай хората когато обичат понеже действат различно не винаги могат да покажат любовта си така,че човекът отсреща да ги разбере.А понякога и умишлено крият чувствата си.Но любовта и да се крие ти ще я усетиш стига да се избавиш от негативните съмнения на разума.Стига да си отвориш очите и да разбереш,че там където си посяла добро,добро и ще жънеш.Където си обичала и си правела добро,там ти си и обичана.Дори хората да са си тръгнали от живота ти те ще те обичат.Дори да не са те обичали точно по-начина по-който искаш ти,те пак ще те обичат.Пак ще таят топли чувства.Тези към които ти таиш топли чувства и те ще таят към теб.Дори към враговете си ако им простиш и започнеш да таиш топли чувства може и те да изпитат към теб същото.Колкото до хората в твоя живот ти няма как да знаеш,те какво мислят или чувстват.Няма как да знаеш дали са искрени или те мамят,можеш само да съдиш по себе си,по собствените си мисли и чувства...Дали не проектираш върху другите това което ти самата би направила или помислила,тоест дали ти си мислиш,че хората са неискрени,защото ти си неискрена с тях.Ти криеш от тях искрените си мисли и чувства които са по-мрачни от това което показваш.Затова си мислиш,че и хората крият мрак във себе си,затова и мракът идва при теб.Защото ти го таиш и потискаш в себе си и го очакваш от хората.И те го усещат и започва отношението им да става по-лошо към теб.Как да ти показват любовта си ако ти им нямаш доверие...И те ще загубят доверието си в теб.А обич без доверие как да съществува,тя ще се разпадне рано или късно.Може единствено човека да се отдалечи от теб за да се запази това което е останало от любовта и добрите чувства.Но докато доверието ти в хората липсва няма как да има такава близост за която мечтаеш.За да ти се отдадат хората напълно и да те обичат искрено трябва и ти да се отдадеш без страх,без неискреност(без да се правиш на нещо което не си).Да бъдеш добра означава да бъдеш в хармония със себе си.Раздвоена си когато се принуждаваш да бъдеш в хармония с другия. Ако започнеш да бъдеш в хармония със себе си и да показваш истинското си лице,да може на някои хора около теб да не им хареса и да си тръгнат,но ти ще знаеш поне,че няма нужда да си губиш времето с тях,защото ако си тръгват когато ти си показвала само истинската си същност значи те не ти пасват.А тези които те приемат пък може да те наранят,защото тогава и те ще бъдат искрени,но поне ще знаеш какво наистина мислят.Отношенията ви ще бъдат искрени,чисти и истински силни.Но всичко това е при условие,че ти започнеш да подхождаш с искреност и доверие,нещо което от доста време не си правила по-разбираеми причини.Разбираемо е все пак още от малка са предали доверието ти като са те оставили сама да се справяш с болката без майка си.Още от там трябва да тръгнеш хубаво е да си представиш живота й,и причините за постъпката й,да се замислиш ти ако беше имала нейният живот дали щеше да имаш друг избор.Може би да,може би не ...Не мога да я защитя или осъдя,но мога да ти кажа,че разбирам колко ти е трудно да простиш...Всъщност най-вероятно причината да ти е толкова трудно с хората е че ти е трудно със самата теб.Трудно ти е да си честна пред себе си(всеки дълбоко в душата си се познава,но понякога ни е страх да се видим цялостно).Трудно ти е да се погледнеш и да кажеш- "аз направих добро в тази ситуация и лошо в другата ситуация",защото ако си го признаеш ще се съдиш много жестоко.Понеже може от малка да ти е останало чувството за вина,което всички деца като теб са имали.А именно усещането,че са ги изоставили заради техни грешки или защото са недостойни.Такова усещане много хора имат,но трябва да се сетиш,че дори ти не обичаш даден човек,защото е само добър и безгрешен.Когато истински обичаш дори някой да е постъпвал лошо с теб,ти пак ще го обичаш.Така че дори ти да си лоша понякога,хората пак ще те обичат.Всички грешим,затова и ти се обичай и си прости,но признай грешките си извади си поука и се стреми със всички сили да не нараняваш тези които обичаш.Тогава и те няма да те нараняват...Когато си простиш и гнева ще си отиде,защото ти за да си гневна към света или хората около теб за да те дразнят.Значи ти първо се гневиш и дразниш на себе си,защото не си човекът който искаш да бъдеш,а не си този човек в живота,защото го потискаш в себеси.Ти отвътре си тази силна,добра,мила,смела личност която искаш да си,но просто не смееш да я изявиш и отвън.Нима мислиш,че света ще успее да смачка личност с такива качества... Не! Не и ако личността вярва силно в себе си и в силата на своите добри страни!
За това за какво ти е този страх той не те пази,само смелостта да бъдеш този добър,силен и обичан човек които искаш да си, само това може да те опази.Ще бъдеш несломима ако покажеш добротата,обичта и прошката си.Защото един лесно прощаващ човек,той не може да бъде наранен каквото и да му кажат той ако продължава да се поставя на тяхно място,да се опитва да ги разбира и да се опитва да носи в сърцето си само любов към всички. Ама истинска всеопрощаваща любов, то този човек трудно ще се обиди.Как ще го наранят щом не може да бъде обиден...На него просто няма да му пука какво хората правят срещу него той пак ще си ги обича. Естествено ако е мъдър ще ги обича от разстояние и няма да е в техният живот.Но щом ги обича мракът ще стои далеч от него,ще има светлина в сърцето си и в живота си.Така че ти си решаваш как ще възприемеш това което ти казах.Това е само мнение на един непознат въз основа на написаното от теб.Аз не те познавам.Може да греша за много неща.Ти се познаваш и сама знаеш отговорите много по-добре от мен.Дано не съм те засегнал някъде.Съжалявам ако е така...Желая ти успех в намирането на вътрешното ти щастие!
п.п: И помни ако приемаме дори неприятните за нас неща без гняв,раздразнение или като наказание,а с разбирането,че е за добро,за да ни се случи нещо по-хубаво в бъдеще, то тогава болката ще бъде излекувана постепенно, докато напълно си отиде.И неприятните чувства и терзания биват заместени от щастие и увереност.
2
0
SiEs
SiEs
08.07.2014 19:08
Здравей :) мисля си че проблема ти е в това че си израстнала без майка... Нямаш тази увереност във себе си която получават другите деца от майките си освен това отчаяно имаш нужда от внимание и да се чувстваш обичана... готова си да дадеш всичко от себе си но така се превръщаш в марионетка и получаваш вътрешен конфликт с това че не се отстояваш такава каквато си. Дистанцирай се от хора които те карат да се чувстваш по този начин иначе ще си задълбочиш проблемите. Един човек да има до теб но да те приема такава каквато си в истинската си светлина без да се страхуваш да бъдеш себе си защото ще го отблъснеш. Спри да пиеш. Алкохола времено ти притъпява нервите но после ги изостря и така докато ти съсипе нервната система напълно. Спортувай ако имаш възможност. Най - добрия антидепресант е спорта. И разбери че няма как да бъдеш идеална за всички които харесваш. Някои трябва да оставиш да си тръгнат ако не могат да те приемат такава каквато си. Надявам се това малко от малко да ти помогне да си разнищиш проблема.
1
0