Sanovnik.bg»Споделени Истории»Фантазии»Прах и кости 3 част / Край /

Прах и кости 3 част / Край /

Прах и кости 3 част  / Край /
- Призовавам те ! Призовавам те ! Яви се ! – Призовах я пак.
Пак нищо.
Тогава се замислих и се сетих, че трябва да я ядосам.
- Покажи се грозотиьо ! Ела тук Сахлла – изчадие адово ! – Казах аз и се изплюх там, където я бяха призовавали.
Изведнъж повя силен вятър и се чуха писъци, като в нощта, когато колието което бях получила от баба, бе прогонило демона.
’’- Явно се получи. Дано успея да я унищожа.’’- Помислих си аз.
Тогава я видях.
Тя бе облечена в дълга червена рокля и беше страшно красива !
- Защо ме призова ? Защо посмя да ме обидиш ?! – Каза тя ядосано и се намръщи още повече.
- Призовавах те по стария начин, и като не дойде – призовах те по комплекса ти.
Ти си си грозна – затова знаех, че ще дойдеш ! – Казах й .
- Как смееш ?! – долових аромат на гнило – Ще те отведа в Ада ! –Каза тя.
- Леле как смардиш – ти за сапун чувала ли си ? – Попитах я и се надявах вече да съм я ядосала достатъчно.
- Смела си , но и доста глупава- усмихна се- Не знаеш ли, че демоните увеличават силата си, щом се ядосат ?- Попита ме и засия в оранжево-червеникава светлина.
- В същност – не. – Излъгах я аз.
За изпълнението на планът ми, тя трябваше да е адски бясна.
- Ще изпия кръвтта ти и ще те пратя в Ада ! Малка глупачка ! – Каза ми.
- Като се замисля – по-добре ще е от колкото да стоя тук до теб , да гледам грозната ти мутра и да ми смърдиш на мърша ! – Казах й аз.
Това попадна точно в целта !
Вбесих я .
- Знаеш ли как убих Дарина ? Накарах я да си изтръгне сърцето сама ! Оставих я да гледа извън тялото си, докато го прави, а после върнах душата й в тялото й.
Твоята смърт ще бъде по- страшна ! – Каза ми и полетя към мен бавно.
- Не се приближавай ! –Казах й аз.
- Защо боиш ли се от мен ? – Попита тя и се усмихна злобно.
- Не, не е това…- Казах и замълчах, подготвяйки се за единственият удар с който трябваше да я победя.
- А защо тогава ? – Попита ме очудено.
- Защото смардиш, грозотиьо ! – Казах аз, а лицето й се промени от гняв.
Отново се превърна в грозният демон със жълти очи и сива провоснала кожа.
Цялата засия в червеникаво- оранжева светлина и изпрати към мен голямо кълбо от нея.
Аз извадих едно огледалце към нея и се концентрирах.
Усетих как топлина се разлива из цялото ми тяло и мислех за баба и съветите и.
Чух как огледалото се пропука и светлина в бяло ме заслепи.
Пред очите ми настана пълен мрак ….

Нещо светеше…
Отворих очи и видях, че вече е ден.
Огледах се – все още бях на гробището.
В ръката си все още държах огледалото, с което извършвах ритуалът.
Погледнах го – беше си здраво и непокътнато.
Но как ?
Нали го чух как се пропука ?!
Станах от пръстта и се огледах наоколо.
Видях купчинка червен прах, на мястото където бе стояла Сахлла.
Не знаех дали съм жива, и сънувам , или бях мъртва може би.
Тогава повя вятър и развя черните ми дълги коси.
Да, бях жива. Ощипах се по ръката – и очевидно не спях.
Наведох се и огледах прахтта й, а после с една клечка я разрових.
Вътре имаше едно червено стъклено топче с жълто око нарисувано на него.
Сега вече разбрах от къде баба има онова стъклено топче с око.
Нима и тя бе унищожавала демони, преди години ?
Взех го, увих го в кърпичка , а после го прибрах в джоба на панталонките си.
Отидох до гроба на прабаба , който бе доста по-надолу по пътеката, застанах пред голямата мраморна плоча, затворих очи и попитах :
- Всичко свърши ли вече бабо ? Унищожих ли я ?
‘’- Събери прахтта й и я хвърли в течаща вода ! Някоя река, Чедо.’’ – Чух тих глас, сякаш носен по вятъра.
- Добре, бабо. Искам вече да съм нормална – как да махна силата си ? – Попитах я .
‘’- Това е твоят дар – предай го на децата и внуците си ! Прави добро, дъще ! Ти си родена за да пазиш хората от злото ! Злото не спи – никога ! Ще имаш видения и пророчески сънища, но не се плаши от тях – те идват при теб, за да ги предотвратиш !
Още като се роди , злото прати демон, да те убие, защото знае, че ти си избрана.
Аз убих демона и взех окото му- там е силата му ! Пази всяко око от демон, което можеш да откриеш или убиеш – така силата ти нараства ! Аз вече не съм ти нужна , затова никога вече няма да ме видиш и чуеш ! ’’- Чух пак гласът й.
- Но, бабо- ти си ми нужна ! Винаги…- Казах но тя ме прекъсна :
‘’- Върви си, Чедо – остави мъртвите да почиват в мир !
Не идвай на гробището – тук не е безопасно ! Нощем бродят души и демони , в очакване на някой да ги върне. Тук е опасно, въпреки привидното спокойствие.
Хайде, върви си ! Сбогом, чедо ! ’’.
- Бабо , аз . . . – не усещах вече присъствието й - …те обичам ! – Проплаках аз, а после погалих надгробната й плоча.
Усетих някаква топлина и ми се замая главата, но не припаднах.
Усетих се по-силна и разбрах, че тя ми бе предала силата си …
Дори от ‘онзи свят’ , тя ми беше дала дар от сърце…

Събрах колкото можах от прахта на демона в една саксия, която взех от един гроб, в която хората палят свещи.
Отнесох я до реката, в края на града, а после я изсипах там.
Вече никой, никога нямаше да призове Сахлла !
Никой !
Гледах как водата отнася прахтта й , и си мислех за новото си ‘назначение’.
Никога не бях мислила, че ще стана ‘’ловец на демони’’.
Мислех си, че ще си бъда най – обикновенно момиче, което има малко магически сили и ще се боя от демон, който е бил призован в детцките ми години.
Но сега нещата стояха по друг начин.
Аз бях унищожила демон !
Не можех да го повярвам !

Оставих саксихката до един храст, а после изтупак ръцете си.
Трябваше да бъда това, което баба бе казала.
Да, щеше да е опасно и рисковано, но това бе съдбата ми !
Щях да я следвам каквото и да ми струваше това …..


КРАЙ
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.1
Общо гласували: 9
53
44
32
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (17)

Изпрати
Alexander
Alexander
25.03.2013 17:55
Виж знам че всичко е вярно аз естествено вярвам в такива неща но ме учуди когато прочетох че си гръмнала или светнала лампа със силата на мисълтта, а прабаба ти е била добър човек щом те е научила на всичко това при това за добро е мн добре а тоята прабаба само готви и ми дава пари :):):):)
0
0
Станислав
Станислав
07.03.2013 23:36
Много е готина историята ти,прочетох всички части с удоволствие. :D
0
0
яна
яна
01.03.2013 11:05
страхотна история
0
0
Нефертити
Нефертити
23.02.2013 15:23
Много ми хареса и с много интерес четях
0
0
:)
:)
22.02.2013 14:02
На мен ми харесва :) драсвам коментарче ;)
0
0
Емануела
Емануела
21.02.2013 15:59
Извинявам се за грешките, ако има някъде.
Нямам много време и бързах да напиша историята, затова някъде може да съм допуснала грешка :-)
0
0
ММ
ММ
21.02.2013 14:55
Много добре, увлекателно е, но се научи да пишеш правилно момиче, иначе ефекта се губи...
0
0
Andina
Andina
20.02.2013 14:38
Браво, историите ти са много увлекателни. Продулйавай да пишеш! :)
0
0