Целувка с дъх на кръв - 3 част край

Нима ?! Но как ?! Вече започвах да се плаша …
Отдръпнах се леко от него .
- Просто е .-изправи се и ми подаде ръка – Винаги е било лесно . – Отговори ми .
Станах и леко залитнах , но той ме хвана нежно,но здраво .
Ясно – виното ми бе замаяло главата , затова си въобразявах подобни неща .
- Какво става ,Алекс ? – Попитах го .
- Трябва да поговорим,Ела . Важно е …- Каза, но тогава от къщата се чу женски писък .
Обирнах се натам и видях как една жена тича , а след нея някакъв мъж я гони .
Какво става ?! Тя бе изплашена и тичаше към нас . Трябваше да повикаме …
Тогава кръвта във вените ми се смрази , когато онзи мъж , настигнал жената и я захапа за врата .
Видях ужаса в очите и , и усетих как сърцето ми бие участено .
Тя се отпусна в ръцете му , а той продължи да стои в същата поза срещу нас .
Изплаших се и се обърнах ,за подкрепа от Алекс – боях се онзи мъж да не ме нарани .
Трябваше да повикам полиция !
Обърнах се към него , и тогава го видях !
Той беше различен !
Лицето му бе бяло като камък , очите му червено-черни , а устните му се опитваха да прикрият безуспешно издължените му кучешки зъби ….
Изпищях и се дръпнах , но той ме държеше здраво , погледнах към ръцете си и видях , че ноктите му са дълги и сиви ,а и остри , очевидно по леките чарвеникави линийки на ръката ми …
- Пустни ме ! – Изпищях аз и се дръпнах .
Усетих болка в китката си , не само от драскотините, които ми бе причинил,а и от хватката му – все едно ме бе хванал с клещи .
Той гледаше страшно другият,който бе убил жената .
Онзи беше звяр – някакъв изрод …
Тогава разбрах , че Алекс също не бе човек …
Стана ми студено и ми се зави свят .
Причерня ми пред очите . Припаднах .
Усетих нещо хладно на лицето си .
Отворих очи .
Видях надвесеният над мен Алекс .
- Ела, добре ли си ? Ела ? – Попита ме той .
- Какво стана ? – Попитах аз,а той ме погали по косата и каза :
- Припадна . Може би е от виното – явно не ти понася .
-Сигурно .- Казах,а после разтрих китката си, защото ме наболяваше.
Погледнах я и видях червените линийки.
Всичко си припомних !
Станах от пейката , където ме беше сложил да лежа , а после леко седнах и се опитах да се поотдалеча от него , когато той ми каза :
- Помниш ли , че мога да чета мисли ?
Вцепених се . Нямаше да мога да му избягам – знаех го !
Най-вероятно щях да умра като онази жена ….
Той се приближи бавно и каза :
- Не, няма да умреш . Аз те обичам,Ела и ще те пазя .
- Ти си чудовище ! – Казах аз и се отдръпнах ,защото не знаех какво ще ми направи .
За мое изумление той седна до мен и каза :
- Да, такъв съм , но те обичам , Ела !
Всичко бе ужасно страно и плашещо , но от друга страна сърцето ми не приемаше това, което очите виждаха , а мозакът ми осъзнаваше .
По дяволите – обичах го – дори и след като видях какво е ….
Той се усмихна и погали ръката ми, по която имаше следи от ноктите му , и каза :
- Прости ми , че те нараних . Не исках да го правя,но нямах избор…
Ако беше избягала от мен – той щеше да те догони и убие , и дори аз нямаше да успея да го спра …Не мога да те изгубя , не и теб , Ела …
- Какво си ти ? – Попитах го направо .
- Не си глупава – и сама можеш да се сетиш . – Каза той .
Добре . Приличаше на онези от филмите за ….
- …Вампир ! – Казах аз изплашено , и сърцето ми ускори хода си .
- Да . – погали нослето ми – Такъв съм . – видя страха в очите ми - Няма да те нараня , Ела .- Каза за да ме успокои .
В същност беше ме наранил предостатъчно , като ме излъга кой е …
Е, поне нямаше да се налага да го казвам – сам щеше да си ми прочете мислите. 
- Разбери ме , Ела …
Ти би ли била с мен , ако знаеше какъв съм ?! Съмнявам се .- Каза ми ,а после ме последна в очите .
- Нямаше .
Защо ме излъга,Алекс ?!Защо просто не ме уби, още същата вечер , когато се запознахме ?Защо ?! – Попитах и го ударих в гърдите .
- Беше ми трудно да не го направя .Едва се сдържах .
Трябваше, да съберем хора за партито – затова бяхме в онази дискотека .
Колкото повече съберяхме- толкова по-добре.
Аз обаче видях каква си .Видях що за човек си , и че не си по-различна от другите,които са там .Влюбих се в теб,Ела ! Повярвай ми ! – Каза и ме прегърна .
- Просто вечеря ? Това ли са били хората , които покани ?!
Как можа,Алекс ?! Как можа ?! – Казах и се разплаках .
- Правил съм и по-лоши неща . Не се гордея с постъпката си, но не мислиш ли , че е по-добре да загинат 20 човека, от колкото милиони ?!
Ако не организираме сбирка всяка година – вампирите ще убиват много повече !
Сега го правят веднъж годишно . Прецени сама ! – Каза ми .
Прав беше , но …
- Това са хора, Алекс ! –Казах му.
- Наркомани,проститутки и отрепки . Какво губи света от тях ?! – Каза Алекс и ме погледна в очите , а аз възмутено казах :
- Но те са нечии сестри и братя, нечии деца и роднини , а може би и родители ….
Как миже да правиш това ?!
- Не го правя . –погледна ме сериозно – Аз не убивам хора . Пия кръв от донори .
Ето-показа чашата си с вино , която бе празна – Това беше моята вечеря . – Каза .
- Чаша вино ? – Попитах, но се сетих сама .
Чаша кръв…
Не беше пил вино с мен , а бе изпил чаша с кръв …
Значи затова целувката му имаше такъв вкус ….
Отвратително !
- На теб ти е нужна храна и вода, за да живееш – на мен – кръв .
Без кръв не мога да съществувам,Ела .-Каза ми .
- Нали си безсмъртен – няма да умреш . –Казах му .
- Филми . Повярвай – всяко нещо си има граници .
Ако остана 100 години без кръв – кожата ми изсъхва и тялото ми се променя.
А ако 1000 години не пия кръв- изсъхвам и умирам . – Каза ми .
- Някои хора не доживяват и толкова.- погледнах го в очите – Колко точно си стар ?
Имаш ли 100- 200 години ?- Попитах на шега .
- Повече . Роден съм в края на 7 – ми век .
Мисля , че съм на 2005 – 2006 години . Спрях да броя след 1000 г. – Каза ми той .
- Шегуваш се ! – Казах аз .
Тогава той поклати глава за отговор ’’Не’’, а аз ококорих очи .
- На толкова съм . – Каза ми .
- Как … Мм… как умря ? –Попитах го аз .
- От глупост . – погледнах го любопитно – Влюбих се в една жена, а тя се оказа сестра на една, която вече беше вампир. Отидох , да рецитирам стих на любимата си , а сестра и ме издебна и ….Е , както казах – от глупост . – Каза Алекс .
- Романтично.
Значи се скиташ по света повече от 2000години ? – Попитах .
- Не точно . Вампир съм от 1982 години – бях на 24 г., когато умрях.
Бях затворен 500 години в оловен ковчег със сребърно покритие, но едни иманяри ме освободиха случайно …Не бях ял 500 години , и като се поряза единия – избих ги .
След няколко години ме хванаха и затвориха отново за 200 години , а една вещица ме освободи – лоша идея от нейна страна .
Ами значи от около 1282 години обикалям света . Видял съм какво ли не . – Отговори ми , а после се приближи още към мен .
- Защо те обичам, въпреки това, което си ? – Казах го гласно , защото и аз не знаех точно .
- И за много те обичам , Ела . Вампирите се влюбват, веднъж на 500 години , а ти си тази, в която аз се влюбих …- Каза и нежно ме целуна .
Въпреки страхът си , аз го обичах и отвърнах на целувката му .
Обичах го,въпреки това , което беше, въпреки това,че ако искаше – щях да съм мъртва за миг….
-Хей - не си мисли такива неща . Обичам те, и няма да го направя .-Каза Алекс .
- Вярно ли е това за 500 –те години ? –Попитах го .
- Нямам идея – така съм чувал, но не знам, дали е истина . – Отговори ми той .
- Какво ще правим ? – Попитах го сериозно .
- Не знам. От теб искам само, да ме обичаш и винаги да си останеш такава .
Ще решаваме после .
Имаш два избора – идваш с мен и ставаш като мен , или оставам с теб до края на живота ти . – Каза той.
- А има ли и трети ?- Попитах го .
- Има , но не искам да го споменавам . – Каза ми.
- Ккъв е ? – Попитах го .
- Понеже не мога без теб – ще се предам на ловците – те сигурно ще ме екзекутират – имам много грехове да плащам .
До сега им се измъквам, но ми писна – прекалено съм стар за това .
Ако не си до мен – няма смисъл да бягам от тях . – Каза и ме погледна в очите .
- А предложения приемаш ли ? – Попитах .
- От теб – да . – Каза и зачака , да му обясня.
- Дай ми време , за да свикна с това . Ще бъда с теб , но като човек .
Ще решим после дали да …разбираш ме, нали ? – Казах му .
- Да . –погали косата ми – Помни само , че те обичам , и че никога не бих те натанил.
Обичам те,Ела ! – Каза ми той, а после ме целуна .

Уикенда изкарахме само двамата , а после се върнах към предишните си задължения.
Борех се със себе си .
Сърцето искаше едно , а ума – друго .
Не знам какво да правя , за сега.
Знам само , че обичам Алекс от цялото си сърце, макар да не е човек .....