Върколашки стъпки ( 4 част преди КРАЯ)

Прибрах се вкъщи. Поставих заекът в стаята ми на леглото. После отидох в стаята на родителите си да взема бинтове. Изпищях!
- Вампир!

Заключих вратата и я залостих със закачалката. Взех кола, който бях скрила в гардероба си. Махнах закачалката, отворих вратата и забих кола в него. В последните си сили Той ме ухапа. После се изпари.

- Божичко! А-аз съм вампир! Седнах в единия ъгъл на коридора и започнах да плача. Белият заек дойде до мен. Раната му я нямаше?! После се превърна в.....Леля!?
- Мила, каква беда те е сполетяла. Не трябваше да си вампир, трябваше да си останеш вещица.
- Вещица?!

- Да! Ти беше вещица, но той те прокле. Този вампир!
- Какво ще стане с мен?
- Ти ще си вещица, и до някъде вампир.
- Как така до някъде?
- Ти беше вещица и това те предпази да не станеш истински вампир.

- А какъв вампир ще съм?
- Ще бъдеш само денем вампир. Аз сега трябва да си ходя, но вземи тази книга с магий.

Избърсах сълзите си, и взех книгата. Отидох в кухнята да си приготвя нещо за ядене. Не ме засити още бях гладна. Излязох навън. Бях много гладна. Обещах си, че няма да пия човешка кръв, но не го направих.

Завлякох едно момиче в храстите и я убих. После я хвърлих в реката без да ми мигне окото. На следващия ден казаха по новините, че са открили момиче убито по жесток начин. След новините със семейството ми ходихме на планина понеже днес родителите ми имаха годишнина. През вечерта аз бях в една палатка с сестра ми. Тя заспа, но аз не можах.

Бях взела книгата, която леля ми даде. Започнах да я оглеждам. Исках да изпробвам нещо. Магия за съживяване. Точно това ми трябваше, щях да съживя онова момиче. Започнах:
- О, душа прокълната на смърт. Съживи се с нови сили да си ОТМЪСТИШ?!

Не усъзнах как това се изплъзна от устата ми. Леля не ми каза, че ще стане такова нещо. Бързо направих контрастна магия и се надявах да подейства, легнах с мисълта, че нищо няма да се случи. На сутринта:

- Хайде всички! Ставайте!- викна татко.
Събудихме се, облякохме се и тръгнахме да изкачваме планината. И тогава огладнях. А татко се беше наранил и имаше кръв. "Ов, какво ще правя"- казах на ум, и ми хрумна. На близо имаше гора, много близо. Запътих се натам.

- Ивайла, накъде?
Аз дори не чух това. Влезнах в гората. Издебнах една сърна, и я изядох. Докато пиех кръвта ѝ.......Ник. Той ме погледна толкова сурово.

- Какво правиш тук?- попитах
- Следяхте за да те защитавам, но гледам, че си вампир и нямаш нужда от мен.

- За да ме пазиш?! Къде беше вчера?
-Аз...- спрях го. Тогава щтракнах с пръсти и се озовах на върха на планината. Изчаках малко семейството ми, но нищо. Слязох малко по надолу, но нещо ме хвана. Това беше.....