Малоумният - 3 част (края)

Малоумният - 3 част (края)
-Вярвам ти.-рече му с глас по-наивен и от външният му вид.
И започна да строи с него. В началото местните бяха затрогнати. Дори любимият им идиот, насмешката на децата намери любовта. При това каква жена!

Стройна, чернокоса, бронзова. Приличаше на излязла от „Песен на песните” и говореше като излязла от „Песен на песните”, но хладното и поведение към младежите предизвика злъчни подмятания, от друга страна момичетата я мразеха, че все пак изглежда така както изглежда, а с нейната откровено малоумие това е твърде привлекателно и предизвиква нечисти помисли в главите на гаджетата им.

Цял град пък намрази девойката, че им е отнела идиота и двамата живяха сред непрестанни гаври и агресия. Замерваха ги с обелки от плодове, други хранителни отпадъци, а думите бяха по-противни и от боклуците които се стоварваха отгоре им.

„Ето ги строителите на царствата…Най-богатите хора на планетата…Преродените Вавилонски строители…Наследниците на Франк Лойд Райт…”
Но двамата продължаваха да строят ли, да строят. А кулите им рухваха ли рухваха…

Така беше до онази гръмотевична нощ.
Страховита като Второ Пришествие. Оглушителна като бомбардировка. Вихрена като езически танц. Дори на големите им идеше да се скрият под одеялата. Гръмнаха немалко микропроцесори и трафопостове. Опожариха се две къщи.

Включиха се алармите на всички коли, а на сутринта когато бурята отмина на плажа се извисяваше двуметрова с т ъ к л е н а кула. Пречупваше лъчите по необикновен начин и сякаш в кулата живееха, витаеха и се усмихваха призраци с карнавални маски. Гонеха се дъги и слънчеви рибки, пространството се свиваше и отвиваше екзотични вселени.
Предишната вечер преди първите светкавици той й рече:

-Днес ще е. Трудно беше да се изчисли подобна вероятност. През годините…всяка секунда го правих…Сигурен съм, днес ще е…Когато мълнията падне от високата температура пясъкът ще се превърне в стъкло, но останалото зависи от ръцете ни. Да я направим по-красива от всякога…

-Пак ще ни се смеят…-усмихна се-Да я направим…
И кулата блестеше и омагьосваше удивените очи. Хипнотизираше и изпълваше гърдите с наслада. Скоро се превърна в забележителност, започна дългото й пътуване през световните музей. Наричаха я и чудо на природата и чудо на изкуството.

А двамата? Те бяха изчезнали и никой повече не чу нищо за тях.[научи повече...]

Рейтинг

4.7
Общо 3 гласували
5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

vania
vania
26.07.2013 08:24
Супер е!Много ми хареса!
0
0
К.
К.
24.07.2013 19:53
Много ми хареса историята ти. Кратка стегната, затрогваща- изпипана и добра. Може би ти трябва малко изчистване на стила и усършенстване на диалозите (тук го пренрегвам, защото героите уж са луди), но произведението ти много ме радва. Продължавай да пишеш, само това мога да кажа.
Г-н К.
0
0