Прах и кости 2 част.

Прах и кости 2  част.
Снимка: sanovnik.bg
От този ден изминаха 10 години.

От 2 години работя в една кориерска фирма, където съм секретарка.
Напуснах домът на родителите си, защото не исках да ги излагам на опасности.
От 7 години не съм чувала страшното драскане по прозореца си.

В началото то траеше всяка вечер.После през вечер, през седмица и исчезна напълно.
Въпреки това, аз обаче не свалих огърлицата от шията си.
Още знаех, че демонът ме следи и ме дебне.

Бях пораснала и надмогнала страховете си, но знаех, че някой ден ще се наложи да се изправя срещу нея.
Един ден случайно срещнах една жена,в кафенето, която ми се стори позната, но не знаех от къде.

- Здравей, Ела. Помниш ли ме ? – Попитам е тя.
- Извинете, но не Ви помня. – Отговорих и честно.
Високата синеока жена , ме погледна и каза :

- Аз съм – Дарина . Учехме заедно , преди да се преместиш. Помниш ли ме ?
- Да, сетих се. – усмихнах се от учтивост- След пътя по който бе поела - мислех, че никога няма да те видя вече. – Казах й .
- Сега съм много добре. Тя ми даде каквото поисках, и още ми помага щом я призова.
Страхотно е ! Но нека не говоринм за това сега. Как си ?- Попита ме тя.
- Добре съм. Работя, уча и така . А ти ? – Попитах я .
- Ми обикалям по моловете и си карам живота. – усмихна се – Не ми се налага да работя. – Каза Дарина.

Знаех си , че накрая ще съжалява за всичко, което е поискала от онзи демон, но ще бъде късно. Не исках да и го казвам – тя беше обречена.

През годините научих още много неща за демоните, отварите и т.н. от кригите на прабаба, които наследих след смъртта й.
Знаех, че демонът й огажда, само, докато ползва енергията й , но после- щом се освободи – ще и отнеме живота, и то никак няма да е безболезнено.
Бях проучила всичко за този демон.

- Браво. Забавлявай се. Дара, направи поне едно добро дело в живота си. Послушай ме и няма да съжаляваш. - Казах и аз.
- Добре. Отивам на СПА процедури – ела с мен. – Каза ми тя.

- Нямах това предвид. – Казах й.
-А какво тогава ? – Попита ме синеоката ми бивша колежка.
- Нямам право да ти казвам – саматрябва да откриеш какво добро да направиш. Извини ме, мо имам работа. Довиждане. – Отговорих й .

- Довиждане, Ела. – Каза ми Дарина.
Вървях си по улицата и си припомних как преди години, дни след ритуалът в гробището бяха открили труповете на съучениците ни, които бяха участвали в ритуалът на Дарина.
Тогава разпитаха всички от класът ни, но аз не казах нищо…
Върнах се в офисът.

Вечерта излязох с колеги да пийнем по едно.
Бе Петък вечер, а утре не бях на работа.
Пийнахме по едно, и се прибрах към 22ч.
Взех си душ, обялкох си нощничката и си легнах.
Спяй си, когато чух шепот . Отворих очи и видях, че огърлицата ми свети.

Станах от леглото и погледнах към нощната си лампа, която запалих със силата на ума си (нещо което бях научила още като дете от баба ).
Огледах се но не видях нищо.
Огърлицата ми обаче още светеше …
Нщо изтропа в кухнята.
Отидох да видя какво е , като палех лампите с ума си, още преди да вляза в помещението.
Тогава я видях.

На сред кухнята, стоеше Тя !
Облечена в бяла, но вече посивяла рокля и все така грозна и страховита, стоеше зазяпана в мен стоеше демонът Сахлла !

Усмихна ми се зловещо, а аз видях , че в ръцете си държи нещо, от което капеше червеникава течност ….
Това нещо ужасно много приличаше на … човешко сърце !
- Какво по дяволоте правиш тук, и какво е това ?!

- Вълшебни думи – музика за моите уши…- усмихна се – Това е ..не това по- скоро беше Дарина. – Изсмя се зловещо тя.
Стана ми жал , но я попитах :
- Защо я уби ?
- От години иска , иска и пак иска. В това няма лошо, но стига да има мярка .

Истината е, че вече не ми беше нужна. Получих това, което исках и тя вече не струваше нищо. – Изкикотила се Сахлла.
- Не можеш да ме пипнеш – защитена съм. – Казах й аз.
- О, да . Вярно, че теб не мога, но мога да нараня хората които обичаш ! – Каза ми тя.
- Защитила съм си с магия – не можеш да ги пипнеш ! – Казах й.

- Знаеш ли кое е лошото в случая, малка Ела ? Лошото е, че вече и ти не си ми нужна !
Не , не ми трябваш. Няма вече да те преследвам. – Каза и се изсмя.

- Не разбирам. – Казах аз.
- Трябва ми невинна кръв, а ти не си невинна. Ако не греша, поне от 5 години на сам . Трябваше ми кръвтта ти , когато бе непорочна, но вече нямам нужда от теб. – Изсмя се злобно , а после остави сърцето в мивката, а аз я попитах :
- Защо я уби ?Защо не я пощади ?
- Защо, защо … Ами защото така исках ! Вече съм свободна. И знаеш ли как се случи ?

Всичко е благодарение на добротата ти !
Помниш ли детето, на което дари кръв, преди 6 години ?- Попита ме тя.

- Нали не си го убила ?! –Казах ужасено аз.
- Да. Ти издаде присъдата му ! Кръвтта ти течеше във вените му, а аз просто я изпих….
Жалко – беше добро дете ! – Каза и се разсме зловещо.
- Ще те унищожа, дори да е последното, което ще направя ! –Казах разгневено аз.
Тогава усетих силна болка в сърцето и някаква топлина сякаш се разля из тялото ми….

Погледнах я и усетих как силата в тялото ми нараства.
Тя се ококори и тръгна към прозореца, след което каза :
- Няма да ме спреш – не си достатъчно силна за това !
Огърлицата ми засия и тя изчезна.

Взех сърцето с една наелонова торбичка от мивката, опаковах го в още една и го сложих на плота. Измих с белина , а сърцето сложих в черна наелонова торба,
Щях да го погреба сутринта.

Знаех, че не съм достатъчно силна, за да спра това зло , затова ми трябваше помощ.
Трябваше ми цялата сила, която можех да получа.
Тогава се сетих, че баба ( дъщерята на прабаба) и майка ми, притежават малко сила, която не са развили, но бих могла да им отнема, за да сразя демона.
Но как ?

Затворих прозореца в кухнята и отидох да спя, заключвайки вратата си.
Да, глупаво е , да го правя, защото тя е дух и ключ не я спира, но може да спре човек, който изпрати …

Легнах си в леглото и заспах.
Тогава сънувах странен сън.
Бях на полянка в близост до горичка и езерце….
Но това съм го сънувала вече !
Спомних си – съня с прабаба.
Тогава я видях !

Беше си същата каквато я помнех, дори усетих позната миризма – парфюмът й
‘’Българска роза ’’, който тя слагаше за да си спомня за прадядо, който й копувал такъв когато бил жив…
Тя ми се усмихна.

‘’- Бабо, ти ли си ?’’ – Попитах я аз .
‘’- Аз съм, чедо. ’’- Отговори ми.
Аз се зарадвах и я прегърнах.
‘’-Тук съм, за да ти помогна. Сила искаш да отнемеш, нали ?

Ще ти помогна, чедо.
Вземи една червена ябълка, и й кажи ‘’Ябълчице, ябълчице, наричам те, аз да отнемеш силата на който хапнр от теб, а после я дай на този, който те изяде ! ’’ Вземи я и отрежи по парче на майка си и баба си , а ти изяш повечето. Изяж я цялата и силата ще дойде при теб. Но внимавай да не отхапеш от ябълката след залез, защото и твоята сила ще изчезне ! ’’- Каза ми тя.

‘’- Добре, бабо. ‘’ – Казах й.
Тя се усмихна и започна да избледнява.
‘’-Моля те – не си отивай ! ’’- Помолих я.
‘’-Трябва, чедо – дядо ти ме чака. Ще убиеш демона със собствените и оръжия – с друго – няма да можеш ! Запомни го ! ’’- Каза тя и изчезна .

Събудих се и обмислих сънят си.
Суртинта станах в 06ч. и отидох на гробището. Там зарових сърцето, което демонът бе изтръгнал от Дарина.
- Почивай в мир ! – Казах и си тръгнах от там.
Тогава видях някаква черна, сянка която застана до мястото, където погребах сърцето.
- Дара, ти ли си ?

Чух плач и разбрах !
Да, това бе Дарина, чийто дух беше осъден да броди по земята – тя бе наказана за това, че бе призовала демон и се възползваше от даровете му ….
Сянката се плъзна към мен като змийче, а огърлицата ми засия и тя спря на място.

- Помогни ми, Ела ! – Чух тих глас, а после и плач.
- Ти не ме послуша, Дара.Само добро дело можеше да те спаси от това наказание.
Бих искала, но не мога да ти помогна. Вече не. Щом убия демона, ще се опитам да изпратя всички души, които е отнел в отвъдното, но ти няма да можеш да преминеш, докато не осъзнаеш гршките си и не се разкаеш. – Казах и аз, а после напуснах гробището.

Прибрах се при родителите си , за да ги видя, а и носех със себе си наречената ябълка.
Дадох парченце на майка ми, а после поисках да видя баба. Отидохме си до село.
Дадох и парченце на нея и изядох ябълката преди сдрачаване.

Останах да спя в къщата на родителите си.
През ноща, докато си спях усетих някаква сртранна топлина.

Направо имах чувството, че горя !
Станах от леглото, изпих хапче за температура и настинка и си легнах.
Заспала съм, но се събудих от студ.
Ужасно ми беше студено, а бе края на Юни !
Тогава се сетих, че може би това е от силите….
Опитах се с мисъл да запаля лампата в стаята, а тя се пръсна на парченца !

- Леле !- Казах си аз, а после светнах нощната си лампа по добрият стар човешки начин…
Сутринта се изкъпах, обух си черните къси гащички и светлосинята тениска с надписи и букви в бяло, с къси ръкавчета и кръгло деколте, което добре прикриваше да не ми се вижда в деколтето.

Обух си черните сандалки и отидох на гробището с някои билки и отвари, както пишеше в книгите на баба.
От там разбрах, че трябва да призова Сахлла , и че трябва да я разгневя за да се появи.
Трябваше да я призова чрез кръв и билки, и опитах с пилешка.

Беше ми жал за пилето, но трябваше да унищожа това зло.
Заклах го и събрах кръвтта му, а после я поръсих на мястото, където преди години я бяха призовали.
Часът бе малко след 22, когато го направих.
- Призовавам те ! Яви се тук, Сахлла ! Покажи се зъл демоне ! – Призовах я аз.
Нищо не стана .

Рейтинг

5
Общо 2 гласували
5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Изпрати
алекс
алекс
20.06.2013 17:55
обзалагам се че 3част ще е най-интересна
0
0
Станислав
Станислав
07.03.2013 23:14
Прочетох преживяването ти и ми хереса сега ще чета и трета част
0
0