Целувка с дъх на кръв 4 част / КРАЙ на историята/

Целувка с дъх на кръв  4 част / КРАЙ на историята/
Дните се нижеха един след друг, правейки изборът ми все по-труден и по-труден...
От няколко месеца вече ходехме с Алекс.
Обичах го, но знаех, че любовта ни е обречена и невъзможна.

Доста често вече спорехме затова, че той иска да остана човек, а аз го обичах твърде много за да го изгубя….

Един ден, малко след 21ч. двамата се разхождахме в парка.
- Ела, трябва да поговорим. – Каза ми той.
- За какво ? – Попитах го.

- За нас …- замълча за миг- Знаеш, че връзката ни е невъзможна, нали ? – Попита ме.
- Възможна е, но ако и аз съм като теб…- Казах, но той ме прекъсна :

- Да, но това е невъзможно ! Знаеш го ! Аз те обичам прекалено много, за да ти го причиня ! Нека всеки продължи по пътя си, Ела.

- Но аз те обичам ! – Казах и се натъжих.
- Знам. И аз много те обичам и не мога да ти го причиня. – Каза ми той.
- Моля те, не си тръгвай още ! Остани с мен ! – Казах му аз.

- Не мога. Колкото повече съм с теб – толкова по-трудно ще бъде да се разделим после.
Всичко бе обречено от самото начало , а това го знаехме и двамата . – Каза той.

- Прав си. В реалността вампирите и хората не могат, да двойка.
Знаех го, но те обичам – затова ми е трудно ! – Казах и проплаках.
- Ще ме забравиш…-Каза той.

- Никога ! Отговорих аз.
През останалата част на вечерта никой не каза нищо на другият.
Прибрахме се , гушнахме се и заспах…
През ноща усетих как той гали косата ми.
Усетих как целуна челото ми нежно, а после ми каза :

- Обичам те, Ела !Винаги ще те обичам !
- И аз те обичам, Алекс ! – Казах и се целунахме по устните.
Той ме прегърна и аз заспах, убедена, че се е отказал от глупавата си идея да се разделим.

Сутринта се събудих сама, както винаги.
Знаех, че Алекс се е прибрал в домът си в онази голяма вила, още преди да съмне.

Опитах се да му зжънна, но телефонът му беше изключен.
Помислих си, че му е ‘’паднала’’ батерията на телефона.
Цял ден се занимавах с ангажиментите си.
Вечерта пак му звъннах, но пак се получи така.
Притесних се, че нещо се е случило.

Отидох до онази вила с такси, но там нямаше никого.
Побързах да си отида от там, защото той не бе единственият, който спи там, а не ми се искаше да стана нечия вечеря …

Измина ден, а после още един – от Алекс нямаше следа.
Болеше ме, че си е тръгнал от мен, но нямаше какво да се прави.

Стоях и чаках дълго да се върне, но щом го нямаше вече в живота ми – крайно време бе и аз да продължа своя.

Лесно бе да се каже това, но балката правеше всичко още по-трудно.
Ден след ден се нижеха , а аз бях сама.
Накрая реших да си ида при семейството.

Събрах си багажа и легнах за последно в леглото си.
Заспах и сънувах страхотен сън !
Сънувах, че Алекс се е върнал при мен и никога вече нямаше да си тръгне…
Но уви – това бе само сладък сън, който утрото безжалостнно прогони …

Прибрах се в родният си край , и на никого не разказах за преживяното.
Никой никога няма даа разбере, че аз обичах и бях обичана от вампир…

Това бе едно лято в което се влюбих и научих , колкото и да е силна любовта , то понякога се налага да отстъпиш…
Никога няма да забравя Алекс, но той бе прав – любовта ни бе невъзможна.

Това не мога обаче да го обясня на сърцето си, което още го обича и желае да сме заедно. Никога няма да забравя миговете с него , и той ще остане с мен завинаги в спомените и сърцето ми, поне докато не завърша живота си.

Още се улавям понякога , че гледайки в ноща през прозореца, аз го чакам да се появи…
Може би ще дойде да ме види, а може би не…
Измина доста време а още не съм го виждала, може би е някъде по света и продължава живота си…

Може сега да е щастлив …
Иска ми се да го вярвам, за да мога да продължа напред.
Стоях и гледах в мрака , тогава отворих прозореца и тихо казах :

- Трябва да продължа живота си , без теб…
Винаги ще си в сърцето ми, Алекс , но аз ще продължа напред !
Чух тогава леко пукане, все едно се счупи клон от някое от дърветата отвън.

Може би беше някоя котка, която се катереше по дърветата , а може би бе един самотен вампир…
Това бе невъзможна любов – знаех го още от самото начало, а сега бе време да продължа напред.
Затворих прозореца и си легнах в леглото.
Запазих спомена жив още много ,много години…
Повече никога не го видях.

КРАЙ.
[научи повече...]

Рейтинг

4.1
Общо 8 гласували
5 3
4 3
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (20)

плача в момента
плача в момента
03.03.2016 18:24
Е тва беше гадно....защоооо.
0
0
мдаа
мдаа
03.03.2016 18:26
Е не всичко е хепи енд,мила.
0
0
beuty
beuty
28.03.2014 20:24
наистина завладяваща история....
има неща, които не е писано да се случат...които трябва да останат просто скъпи спомени (понякога съдбата е жестока)
загубата на любими хора винаги е тежка, но болката отминава, защото времето лекува и така след време остава просто чуството за тъга...
3
0
miss981
miss981
09.08.2013 18:26
омг прави сайтове и там пиши истории това в съновник , хората споделят сънища и истории , не мисля че тук му е мястото , но историята е добра и без да се засягаш (:
0
0
алекс
алекс
09.08.2013 17:22
кап кап сълзите ми капят беше невероятно история за невъзможната любов това да не можеш да нараниш любимия колкото и да изкаш да сте заедно............ пиши ти имаш талат
0
0
Ивелина
Ивелина
26.06.2013 16:36
Скоро да очакваме ли нова историйка от теб? :)))
0
0
sladurche
sladurche
26.06.2013 14:35
2та част ми е любима, заради нея за малко да закъснея за училище. Малко тъжен край ама нищо. Имаш ли други качени, моля те пиши тук кои са?! Историята ти е страхотна. Продължавай в същия дух.
0
0
куул гърл
куул гърл
07.06.2013 22:12
Ей ти "Теддито" искам да те питам защо четеш като не ти харесва?По добре ходи режи главите на куклите си и зарежи тая история с хейтъра-не те бива.
Скъпа Емануела много добре пишеш и наистина ти завидях.Продължавай в същия дух.Малко хора имат твоя талант."Смело напред" е мотото ми което използвам и може и теб да те вдъхнови.Успех в по следващи начинания:D
0
0
Дани
Дани
04.06.2013 21:29
Еха ти пишеш по увлекателно от мен :-) при мен са само критици.
Страхотен разказ много си добра,замисли се за роман.
0
0