Прах и кости 1 част.

Понякога съдбата ти изиграва лоши шеги.
Понякога обаче , сами сме си виновни за това, което ни се случва.

Нека започна от самото начало, за да разберете, че понякога не бива да се занимаваш с неща които не разбираш и са ти казвали много пъти да не ги правиш, защото последствията ще са катастрофални ….

Както вече знаете , аз съм Емануела , и се интересувам от всичко, което може да се нарече плашещо, както и от легенди, митове и какво ли още не.
Не веднъж сме викали с приятелите ми духове и какво ли още не.

Една от приятелките ми , обаче беше с по- плашлив нрав и едва не полудя след последният път, когато викахме Дама Пика .

Бяхме и подготвили номер , защото знаехме , че по този начин няма да призовем легендарната вещица…
Да, бях смела и знаех как да го направя, но и знаех какви ще са последствиятя от това , затова не исках да я призовавам.

Много версии съм срещала в интернет ,за това как да я призовем – всичките до един са грешни, но някои от тях са опасни.

Не защото ще призовеш нея, а защото вместо нея призоваваш демон, който е попаднал ’’случайно’’ около ритуалът по призоваването.

При демоните случайността е относително понятие – те нарочно се опитват, да те накарат да ги призовеш .
Понякога те мамят с нещо (пари, власт, вещи и какво ли не.Дори с любовни думи ) каквото сърцето ти силно желае, за да ги освободиш.

После обаче щом са свободни и нямат нужда от теб – наказанието е страшно.

Знаех всичко за тези и още неща от прабаба.
Старата ми прабаба бе вещица, и тя скришно ме изучи на някои неща, защото баба и майка ми й бяха забранили.
В същност тя ме научи на много повече.
Аз не съм силна колкото нея, защото не завърших ритуалът по предаването на силите .

Вече тя е мътрва, а без нея няма как да го завърша (тя щеше да ми предаде силата си ).
Винаги ми е харесвало мистичното и тайнственото .
Това което направих обаче, беше лошо и не биваше да се случва.
Никога ….

Събудих се в 02ч. През нощта от странно подраскване или почукване по прозорецът на стаята ми.
’’- Клоните на дървото пак драскат по прозореца .Омръзна ми ! ’’- Помислих си аз, но тогава нещо проблесна.

Станах полусънена от леглото, а после отидох до прозорецът и леко отместих бялото перденце , на сини цветчета , за да погледна навън.

Видях две от приятелките си , да стоят под дървото.
Отворих прозореца и попитах тихо :

- Какво става ? 02 ч. е !
- Слез при нас, Ела – важно е ! –Каза едната.
- Тихо, ще събудите родителите ми ! Идвам. – Казах им а те започнаха да се кикотят и да се закачат, като ме имитираха.

Бях на 14 години и бях сигурна, че ще стане страшно, ако нашите ме хванат навън по това време…
Обух си дънките, чорапките и си облякох първата блузка която ми попадна под ръка.

Помня , че беше зелена с бяла маргаритка върху нея.
Вързах си косата на опашка, а после тихо се измъкнах от стаята си.

Слязох на долният етаж, а после взех резервният ключ от саксията, която стоеше до вратата от вътрешната страна.
Отключих и излязох навън.
Беше топло – все пак беше началото на Май.
- Какво има , защо сте тук толкова късно ?- Попитах аз тихо .

- Искаме да ни помогнеш с нещо. Ако не те е страх, разбира се ! – Казаха те и започнаха да се смеят, а понеже бях нова в града и ги познавах от скоро, аз исках да имам приятели и затова казах :

- Кажете какво е. Аз не съм страхливка !
Червенокосото момиче на име Стела се усмихна и попита :
- Призовавала ли си духове някога ?
- Не – излъгах я аз, защото ми беше забранено да го правя – Не съм . – Казах й .

- Ще ни помогнеш ли, да извикаме бабата на Мими ? Трябват ни хора, за кръга.- Каза синеоката Дарина , която също бе от класът ми.
Не исках да изглеждам страхлива в очите им, затова се съгласих.

Знаех, че те няма да успеят да призоват каквото и да е, защото не знаеха как се прави.

- Да вървим ! – Каза Стела.
- Сега ли ?! – Попитах аз. Беше късна нощ все пак.
- Да. Страх ли те е ? – Попита ме на шега червенокосата ми съучаничка.
- Не, но родителите ми ще …- Казах, но Дарина ме прекъсна :
- Няма да разберат, ако ти не им кажеш ! Идваш ли или не ?
- Ако те е страх – прибирай се ! – Каза Стела.
- Не ме е страх ! Идвам. – Казах аз, а после заключих вратата и тръгнах с тях.
Вървяхме през тъмните улички, а на места светеха улични лампи.

Към нас по едно време се присъединиха още 2 момичета.
- Къде отиваме ? – Попитах аз.

- На гробището. – Каза Дарина, а после се усмихна.
- Сигурни ли сте, че е безопасно, да ходим сами там ?- Попитах и ме обзе лек страх, понеже аз знаех,от прабаба, че мъртвите не обичат да ги безпокоят.

Тя бе мъдра жена , нищо, че беше на 102 години.
Нашите мислеха, че вече не е със всичкият си ум, но не бе така.

Щом излезеха от стаята и и останехме сами, тя ми разказваше какви ли не чудати истории и ме учаше как да правя магии за добри неща.
Познавах всички билки и можех да правя мазила от тях за някои болести.

Прабаба ми беше казала, че е вещица и че аз имам сила, която трябва да използвам само за добри дела, защото иначе ще я изгубя …
Вървяхме петте заедно, когато стигнахме до вратите на гробището…

Две големи железни врати, на които нямаше катинар, а би трябвало да има….
- Но тук не заключват ли ? – Попитах тихо аз.
- Да, но не и днес .–Каза и се усмихна се Дарина.
Влязохме вътре. през отворвната порта.

Вървяхме между гробовете по тесните пътечки, когато стигнахме до една малка гробница от мрамор.
При нас дойдоха още 3 момичета и 2 момчета, а една от тях носеше урна от керамика ,
На чийто капак имаше вълча или кучашка глава.
Беше красива и някак изглеждаше …старичка.

Събрахме се взички около един запален огън, и забелязах, че от някаква пепел е направен пентаграм, който според баба (прабаба) бе символ на злото…
- Сигурни ли сте в това което правите ? – Попитах аз.
- Да . Ще призовем бабата на Мими.- Каза Дарина, а после посочи русокосото момиче със бялата рокля, което държеше красивата старинна урна .
В интерес на истината малко ме хвана страх …
- Хайде, съберете се ! – Каза Дарина, и всички образувахме кръг, около пентаграмът.
Хванахме се за ръце, а Мими – момичето в бяло застана в средата на пентаграма.
- Затворете очи и само повтаряйте ‘’Призоваваме те ! ’’, когато аз го кажа.
Повтаряйте го по два пъти, а после колкото мен. Затворвте очи. – Каза синеоката ми съученичка (Дарина).
Всички казахме ’’Добре’’ , а тя започна ритуалът с думите:

- От Исток до Запад , от Север до Юг. Чуйте моя глас !
Призоваваме те ! Яви се пред нас !
- Призоваваме те ! Призоваваме те ! – Казахме всички.
- Ела при нас ! Зовем те ! Ела, призоваваме те ! – Каза тя, а аз отворих очи.

Имах чувството , че нещо не е наред ….
- Призоваваме те ! Призоваваме те ! – Казахме ние.
- Мими сипи малко от прахтта в огъня ! – погледна към момичето в бяла рокля – Яви се пред нас, Сахлла ! Призоваваме те ! – Каза Дарина.
- Призоваваме те ! Призоваваме те ! – Казаха всички, но не и аз.

Тя не призоваваше бабата на момичето , а демон !
Сега ми стана ясно, че сянката която видях в близост до нея не е нейна !
Тази сянка се плъзна като змия и отиде към момичето в бяла рокля.

Аз пуснах ръцете на съучениците си, разваляйки кръга, но Дарина им каза:
- Хванете се, преди тази пъзла да е развалила всичко !
Хванаха се , игнорирайки ме .
- Това е демон ! Тя призовава демон ! Пуснете се ! – Казах аз, а после отстъпих назад още , а те не се пускаха.

- Страхливка ! Тук всички сме смели и не се плашим като теб – затова ще продължим ! Дори без теб ! – Каза Дарина, за да не позволи на хлапетата да се осъзнаят и да спрат.

Тя бе хитра – исползва страхът им да не бъдат отхвърлени от съучениците си, срещу тях ! Гаден, но хитър ход.
Видях, че не мога да ги спра, затова направих единственото, което можех най- добре – избягах от гробището.
Прибрах се тичешком в къщи, измих си лицето и ръцете, облякох си пижамата и страхливо се скрих под завивката си.

Минути след това аз чух как нещо драска по стъклото на прозореца ми.
‘’-Проклетото дърво ! ’’ – Помислих си аз, а после се завих отново през глава.
Но тогава нещо започна да блести в стаята ми.
Лекичко се отвих и видя, че това е амулетът от кости , който прабаба ми беше подарила, като по-малка, и който аз държах на стената над леглото си.

Светеше в синкаво-зеленикава светлина , и беше красиво …
Прозорецът ми сам се отвори, а аз се изплаших.
Гледах изплашено към него (прозореца) и видях някаква костелива, сива ръка да се протяга към мен .
- Емануела… Емануела…. Ела. Ела при мен ….- Чувах тих шепот, сякаш някой пееше нежна песен.
Отвих се и се усмихнах.

Тази която пееше – имаше много хубав глас !
- Ела при мен, Емануела …- пееше сласът- Хвани ме за ръка…Ела …- Пееше непозната красива жена на прозорецът ми.
Станах от леглото. Сякаш нещо ме дърпаше нежно, да отида до прозореца и да хвана ръката на красивата жена.
‘’- Но защо тя бе толкова красива, а ръката й – така бледа и грозна ?
Защо имаше толкова дълги черни нокти ‘’- Помислих си аз, и тогава медальонът от кости засия и чух гласът на прабаба :

- Спри дете ! Върни се тук ! Тя е демон и ще те отвлече и убие ! Ще изпие кръвтта ти за да остане тук ! Ти си последната от кръга – нужна си и !
Осъзнах се набързо, все едно някой ме заля със студена вода !

Върнах се до леглото, взех амулета и го сложих на шията си.
- Не ! – Чух силен женски писък, а прозорецът се затръшна със страшен трясък …
Стоях и гледах изплашено, когато родителите ми дойдоха за да видят какво става.

- Ела ? Ела ? – Погледна ме майка ми, а баща ми попита :
- Какво става тук ? Какви бяха тези писъци и тропот ?
- Кошмар …Просто кошмар …- Излъгах ги аз.
- Лягай си Ела – няма нищо от което да се боиш. Ти си си в къщи , а тук е най сигурното място.- Каза майка ми.
Тогава баща ми видя герданчето от кости, които баба ми бе подарила , затова каза :

- Може би, ако махнеш този боклук от вратът си и го изхвърлиш – ще спиш по- спокойно. Дай ми го , дъще.
- Не ! Няма да го дам ! – Казах аз и отстъпих назад.
- Добре. Лягай си да спиш. – личеше си, че ми се ядоса – Скъпа, идвай – остави я да спи. – Каза той на майка ми.
- Лека нощ, мила. – Каза ми тя, а после излязоха от стаята ми.

На другата сутрин отидох на училищше.
Влязох в класната стая и не видях никой от съучениците си, които снощи бяха на гробището.
Звънецът за влизане би.
В стаята влезе Дарина. Изглеждаше така, сякаш й се спеше .

Беше облечена в училищната си униформа, която всички момичета носехме – синя пола или панталон, бяла ризка и синьо тънко фишу .(момчетата бяха с бели ризи, син панталон и сини вратовръзки ) .
Изглеждаше ми малко странна.
Наблюдавах я по време на час – не се държеше както обичайно.

През междучасието тя дойде при мен и ме попита :
- Сърдиш ли ми се, Ела ?
- За какво да ти се сърдя ? – Попитах я аз.
- За това, че те нарекох страхливка пред всички. – Каза Дарина.

- Не се сърдя. Защо не ми каза, че призоваваш демон ? – Попитах я.
Тя се ококори уж изненадано и каза :
- Не сме призовавали демон, а бабата на Мими. Тя така си се казва !
- До колкото знам, урната беше стара, а името което призова, е старо.
Няма начин баба й да носи това име ! Не ме лъжи, Дара ! – Казах й в очите.
- Добре, права си – призовахме демон.
Но нищо не се случи . Само си изгубихме времето !– Каза тя.

- А къде са останалите ?- Попитах я.
- Не знам – не ги следя къде ходят. –Отговори ми синеоката ми съученичка.
- Внимавай, Дара .Демонът, който призовахте е се появи снощи в домът ми.

Тя ще те убие, защото не може да хване мен.Каквото и да ти е обещала – лъже те !
Тя е зло ! – Казах й.
- Грешиш ! Тя ще ми даде каквото поискам ! Всичко ! Ти завиждаш, че аз съм й господарка, а не ти ! – Каза ядосано тя.

- Господарка ли ?! Ти на нея или тя на теб ?! Щом вече не си и нужна – ще си мъртва !
Послушай ме, Дара ! – Казах й аз.
- Завистлива страхливка ! – Каза тя, а аз се ядосах .
- Не искам повече да говориш с мен ! По какъвто и да е повод ! Ще видиш, че съм права, но ще е късно тогава ! – Казах й аз, а после си тръгнах.
През целият ден се заобикаляхме, без да се погледнем дори.

Слетобед се прибрах у дома, хапнах и погледах малко телевизия.
През нощта чух драскане по прозореца и се изплаших.
Тогава герданчето засия и драскането спря.
Не знам кога съм заспала,но сънувах странен сън.
Бях на една зелена поляна , в близост до гора и малко езерце.

Видях прабаба.
Да, определено сънувах- тя сега си бе на село и сигурно спеше.
‘’-Бабо, ти ли си ?’’ – Попитах я в съня си.
‘’-Аз съм, чедо.’’- Каза и дойде при мен.
Прегърнах я.

Тя ме погледна строго и каза :
‘’- Голямо зло освободи, Чедо ! Голямо !’’
‘’- Но аз не знаех, че …’’- Казах , а тя ме прекъсна :
‘’- Тя иска твоята кръв, дете ! Само ти можеш да я съживиш или убиеш ! ’’
‘’-Но как, бабо ? Как мога аз да го направя сама ? ’’- Попитах я .

‘’- Още не си готова за това ! Когато си готова – аз ще ти покажа как ! До тогава носи огърлицата , или ела на село и вземи синьото топче, със жълтото око на него.Стои под дюшека ми, в черна торбичка. ’’- Каза ми тя, а после ми го показа в ръката си.

‘’- Но бабо – това е твоя талисман и той те пази от Смъртта ! Ако го взема – ти ще…
Не мога да го направя ! ’’- Казах и аз и се разплаках.
‘’- Милото ми детенце… - прегърна ме – Аз починах – вече не ми е нужно…- Каза тя .

‘’- Не си ! Ти си жива, а сега сънувам ! ’’- Казах и аз.
‘’- Не сънуваш, дете ! Снощи, когато ти тръгна към демона – аз те спасих.. Тя взе моя живот срещу твоя ! Беше те хванала дете – аз се размених с теб и тя затова изпищя .
Аз не и бях нужна – затова ме уби и ме пусна ! Аз съм мъртва. Тялото ми е още в леглото ми, но мен ме няма в него. Демонът извади душата ми ! Кажи на вашите, че искаш да ме видиш – нека ме погребат при прадядо ти.’’- Каза ми тя.

‘’-Значи ти си мъртва заради мен ?’’- Разплаках се .
‘’-Демонът ме уби- не ти ! Щом си готова, да го победиш – ще ти се явя отново,чедо !
Заспивай и помни това което ти казах ! ’’- Каза тя, усмихна се и исчезна.

Тогава небето стана мрачно, а на поляната се появи бяла, прозрачна фигура, на красива жена. Тя се приближи и каза :
‘’- Ела с мен, Ела и ще имаш всичко, което искаш ! Всичко ! ’’
‘’- Махай се ! Нищо не искам от теб ! ’’- Казах и.
‘’- Ще върна баба ти ! Ти я уби – ти я върни към живота ! ’’ – Каза ми тя.
Помислих си, дали ако поискам това…
‘’- Демоните лъжат, дете ! Не й вярвай за нищо !Аз съм стара – смъртта не ме плаши от години насам ! ’’- Чух гласът на прабаба си .

Демонът се обърна и духна огнено кълбо, а баба исчезна преди то да я застигне.
Когато се обърна към мен – беше ужасно противен !!!!!!!!
Кожата му бе сива, набръчкана и сякаш се свличаше от лицето й.

Зъбите й бяха големи, остри и зеленясали, а очите й- тр бяха сякаш избодени и в тях сякаш имаше стъклени жълти топчета …
‘’- Не се изправяй срещу мен, момиченце – ще изгубиш !!!!!!!!!!’’- Изсъска тя.
‘’- Махай се – това си е моят сън !’’- Казах отчаяно, а тя каза :

‘’-Помисли си и щом решиш да върна баба ти – повикай ме ! ’’
Събудих се цялата потна и с учестено дишане.
Ужасно бях изплашена !
Не успях да заспя цяла нощ.


Сутринта казах на родителите си, че искам да видя баба, но им спестих, че съм сънувала странен сън.
Вечерта след работа отидохме на село.
Тя наистина беше мъртва !

Организирахме и погребение. Погребаха я сутринта.
Никой не очакваше, че толкова здрава жена , и то грижеща се за себе си, въпреки годините си, ще почине.
Тя бе здрава и самостоятелна, въпреки възрастта си…