Не искам да умра - помощ
редакция:
Здравейте. Аз съм Тереза Кундраджиева на 16г. от София. Моите починали баба и дядо-мир на праха им са били страшно религиозни. Дядо ми е бил поп. Не сам ги виждала.
Дядо ми е умрял 2 дни преди да се родя-майка ми ме е родила преждевремено. Баба ми немогла да го преживее и е починала 4-часа след него.
Когато бях на 9 баща ми почина в катастрофа, а майка ми се парализира. Пратиха ме при леля ми, а аз виждах майка ми в центъра за слабо финансови хора с увреждания до 15г. възраст, след това получи инфаркт и умря.
От тогава живея с леля ми.
След като почина майка ми, почнах да сънувам мъж и жена в бяло. Те ми говореха, но нищо не можех да чуя. След това на тяхно място се появяваха кучета и почваха да ме гонят, но винаги ме хващаха.
Когато ме хванат се събуждам, но те не ме пускат, крещя и немога да мръдна. Когато леля ми идва защото ме е чула че пищя, те ме пускат и ми шепнат някаква дума и си тръгват. Така 7 нощи.
На 8 разбрах думата тя беше "семейство". Занесох цветя на гроба на мама и татко. Вечерта си изпях молитвата с някои още мои думи. 20-30 секунди след това почнаха да пищят в ухото ми "ела с мен" с детски глас.
И изведнъж заспивам. На сутринта се намирам или на земята или на стола пред компютъра или пък в кухнята. А леглото ми е оправено и пижамата по - добре от всякога.
Вчера сутринта бях облекана с хубавата ми черна рокля за погребение. А когато отида на църква някой ме стиска за гърлото и често пъти ме е страх това нещо да не ме убие защото не мога да си поема въздух.
Изпадам в страх и скоро ще кажа на леля ми. А приятелят ми ме заряза. Чудая се дали това не са всичките ми близки-покойници и да ме викат при себе си.
Понякога върша неща като да разливам вода по пода или пък да се смея и да плача безпричинно, а най - страното е, че се опитвам да си причиня болка.
Моля ви дайте ми съвет преди да съм умряла, не си измислям, вече започввам да полудявам, а това е неговата цел, да ме побърка и да ме вземе при себе си.
Благодаря ви предварителоно, ако имате вапроси, ми пишете
допълнително - побързайте.
Дядо ми е умрял 2 дни преди да се родя-майка ми ме е родила преждевремено. Баба ми немогла да го преживее и е починала 4-часа след него.
Когато бях на 9 баща ми почина в катастрофа, а майка ми се парализира. Пратиха ме при леля ми, а аз виждах майка ми в центъра за слабо финансови хора с увреждания до 15г. възраст, след това получи инфаркт и умря.
От тогава живея с леля ми.
След като почина майка ми, почнах да сънувам мъж и жена в бяло. Те ми говореха, но нищо не можех да чуя. След това на тяхно място се появяваха кучета и почваха да ме гонят, но винаги ме хващаха.
Когато ме хванат се събуждам, но те не ме пускат, крещя и немога да мръдна. Когато леля ми идва защото ме е чула че пищя, те ме пускат и ми шепнат някаква дума и си тръгват. Така 7 нощи.
На 8 разбрах думата тя беше "семейство". Занесох цветя на гроба на мама и татко. Вечерта си изпях молитвата с някои още мои думи. 20-30 секунди след това почнаха да пищят в ухото ми "ела с мен" с детски глас.
И изведнъж заспивам. На сутринта се намирам или на земята или на стола пред компютъра или пък в кухнята. А леглото ми е оправено и пижамата по - добре от всякога.
Вчера сутринта бях облекана с хубавата ми черна рокля за погребение. А когато отида на църква някой ме стиска за гърлото и често пъти ме е страх това нещо да не ме убие защото не мога да си поема въздух.
Изпадам в страх и скоро ще кажа на леля ми. А приятелят ми ме заряза. Чудая се дали това не са всичките ми близки-покойници и да ме викат при себе си.
Понякога върша неща като да разливам вода по пода или пък да се смея и да плача безпричинно, а най - страното е, че се опитвам да си причиня болка.
Моля ви дайте ми съвет преди да съм умряла, не си измислям, вече започввам да полудявам, а това е неговата цел, да ме побърка и да ме вземе при себе си.
Благодаря ви предварителоно, ако имате вапроси, ми пишете
допълнително - побързайте.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.4
Общо гласували: 5
52
43
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Ако все пак продължават тези странности по-добре отиди на професионален психиатър,но без никой да знае.Дори и леля ти.
Ако трябва намери си по-възрастна приятелка.Жена,която проявява загриженост за теб.Довери и се до някъде и ако си допаднете,търси я по-често за съвети.Но най-напред потърси специалист.На твоите връстнички нищо повече не споделяй!
Говори с тях общи неща!Прави се,че ти е весело!Уви,понякога трябва да слагаме маски,за да оцелеем в жестокия свят...