Помогни на другите, пък прецакай себе си
редакция:
Незнам защо, но все аз съм прецаканата и то заради мен самата, но не знам какво да направя.
Историята е следната... Уча в езикова гимназия, първа година, с нов клас съм и уча английски език. Мога да се похваля, че съм една от тримата, четиримата в класа съм, които наистина се стараят, не само по английски, но и по другите предмети.
Напоследък ми се случва все едно и също нещо. На контролни и тестове всички ме тормозят, подскажи това, подскажи онова - аз нали съм си добра душа и подсказвам наляво и надясно, пиша чужди контролни, и накрая какво - аз изкарвам ниска оценка, а другите-шестици.
Опитвам се да ги пренебрегвам, да мога да си оправя първо с моите неща, но не мога. Миналата седмица трябваше да пишем съчинение по английски и пак ме молиха за помощ. Написах си моето, вложих толкова старание, а на един съученик попреписах някои неща от една книжка. И какво става - аз имам четири, а той-шест! Как да не побеснея? Всичко това сякаш без да искам става. На последното контролно пак по английски същата работа... написах си всички думи и подсказах на няколко упражнения, и накрая другите пак шест, аз - пет. Ако спра да подсказвам и помагам на другите ще се обидят, а ако продължавам - развалям си успеха. Е, какво да правя? Да си мълча ли? Работата стана просто банална, а и не е справедливо.
Историята е следната... Уча в езикова гимназия, първа година, с нов клас съм и уча английски език. Мога да се похваля, че съм една от тримата, четиримата в класа съм, които наистина се стараят, не само по английски, но и по другите предмети.
Напоследък ми се случва все едно и също нещо. На контролни и тестове всички ме тормозят, подскажи това, подскажи онова - аз нали съм си добра душа и подсказвам наляво и надясно, пиша чужди контролни, и накрая какво - аз изкарвам ниска оценка, а другите-шестици.
Опитвам се да ги пренебрегвам, да мога да си оправя първо с моите неща, но не мога. Миналата седмица трябваше да пишем съчинение по английски и пак ме молиха за помощ. Написах си моето, вложих толкова старание, а на един съученик попреписах някои неща от една книжка. И какво става - аз имам четири, а той-шест! Как да не побеснея? Всичко това сякаш без да искам става. На последното контролно пак по английски същата работа... написах си всички думи и подсказах на няколко упражнения, и накрая другите пак шест, аз - пет. Ако спра да подсказвам и помагам на другите ще се обидят, а ако продължавам - развалям си успеха. Е, какво да правя? Да си мълча ли? Работата стана просто банална, а и не е справедливо.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Какво правим тогава ?
Надявам се да съм помогнала, защото аз самата стигнах до този извод след много случки като твоите.