Живот до гробището
АнонименНовак
Живея до гробището точно, къщата ни е на 20-30 м от гробището и ме е страх да излизам вечер сама, страх ме е да спя на тъмно, винаги дърпам пердетата вечер. Все си представям, че ако не ги дърпам, някой дух гледа през прозореца или като погледна там ще видя нещо страшно.
Като ходя да говоря по телефона вечер, на 2-рия етаж сама, а в 1 от стаите беше ковчега на дядо Бог да го прости, когато почина и ме е страх след разговора, като угася лампата и като слизам надолу по стъпалата.
Имам чувството, че като слизам, от вратата над мен ме наблюдава някой. И отвсякъде нещо сякаш има и ме наблюдава. А особено лятото, когато има гръмотевици в тъмното, когато съм с нашите, ОК. Ама като съм сама. Няма значение денем или нощем.
Представете си да живеете до гробището. Добре, че не е изолирана къща, а има и други. Но нашата е Най-близо. Е,и от нас има по-зле. Две самотни къщи забити в гробището. Но засега слава Богу не съм срещала странни неща, само от въображението ми ме е страх.
Като ходя да говоря по телефона вечер, на 2-рия етаж сама, а в 1 от стаите беше ковчега на дядо Бог да го прости, когато почина и ме е страх след разговора, като угася лампата и като слизам надолу по стъпалата.
Имам чувството, че като слизам, от вратата над мен ме наблюдава някой. И отвсякъде нещо сякаш има и ме наблюдава. А особено лятото, когато има гръмотевици в тъмното, когато съм с нашите, ОК. Ама като съм сама. Няма значение денем или нощем.
Представете си да живеете до гробището. Добре, че не е изолирана къща, а има и други. Но нашата е Най-близо. Е,и от нас има по-зле. Две самотни къщи забити в гробището. Но засега слава Богу не съм срещала странни неща, само от въображението ми ме е страх.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 7
52
43
31
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари (14)
Изпрати
моето момиче всичко ще е наред споко аз съм ходел на гробища през нощта и то не веднаж и ти казвам каквото е приз деня същото е и през нощта знам го защото дори съм се разхождал по алеите между гробовете и нищо страна не ми се случи нито видях нито чух нещо
0
0
Здравей! Казвам се Ол Райтър. От 14-годишен съм писател и поет (сега съм почти на 27) и в момента пиша едни прикзаки на ужасите. Точно в най-новата си приказка пиша за едно 7-годишно, момче, което живее с родителите си близо до гробището.
Както е да е, да не се отклоняваме от темата, но ако живееш там от отдавна, би трябвало да си свикнал(а) вече. Не се страхувай! Призраци съществуват (и аз съм виждал такива), но не всички са опасни!
Както е да е, да не се отклоняваме от темата, но ако живееш там от отдавна, би трябвало да си свикнал(а) вече. Не се страхувай! Призраци съществуват (и аз съм виждал такива), но не всички са опасни!
0
0
Ей да ви успокоя, това го писах в мой стресов период:Dвече не ме е страх, е има едни 5%, но преди покрай този сайт направо хванах страхова параноя:D та, не се вживявайте много и не четете страшни неща, и не им вярвайте:) всичко е на ПСИХИКА
3
0
Историята ти е много интересна,все пак и аз имам стресов период и всяка нощ като си лягам имам чувството че някой или нещо влиза през вратата на моята стая и а се завивам целия макар и да съм на 17 все още имам някакви фобии
0
0
Първо,отностно отзивите съм на същото мнение като ..:)).
Иначе вуйчо ми още не се е нанесъл,но си купи жилище в нов комплекс в Княжево и точно отсреща е гробището.Аз,колкото и странно да "прозвучи",обичам да се разхождам из гробища.Тази потайност и мистичност някак ми допада.Аз предимно съм особнячка,немога да го обясня,но винаги когато с майка ми хосим на жилището на вуйчо ми аз се измъквам и отивам да се разхождам там.Разведрявай се с нещо приятно за теб,носи верижка или нещо такова с кръст и си повтаряй колко си силна!
Иначе вуйчо ми още не се е нанесъл,но си купи жилище в нов комплекс в Княжево и точно отсреща е гробището.Аз,колкото и странно да "прозвучи",обичам да се разхождам из гробища.Тази потайност и мистичност някак ми допада.Аз предимно съм особнячка,немога да го обясня,но винаги когато с майка ми хосим на жилището на вуйчо ми аз се измъквам и отивам да се разхождам там.Разведрявай се с нещо приятно за теб,носи верижка или нещо такова с кръст и си повтаряй колко си силна!
0
0
И тате като е бил малак е живял до гробищата и не е имало нищо страшно събирали са се по гробовете и даже един негов приятел е паднал от едно дърво върху гроб , викали са и нищо не се е случвало и няма да се случи , не се плаши . надявам се да съм ти помогнала . :)
0
0
Няма от какво да се страхуваш от гробищата.Там има само тела, душите на починалите хора са на мястото където са живеели както и починали.И то не е вечно а временно зависи от какво са починали.Вярвам във духове и мен ме е страх но да не те притеснява факта че живееш до гробище.А колкото за дядо ти не би ти направил нищо лошо.Не се притеснявай и не мисли лоши неща и ще се почувстваш много по добре :)
0
0
ужас...никак не ти завиждам
0
0
Мисля, че всичко е във въображението ви и излишно търсите под кравата теле.
Че има духове, и че душите на починалите, понякога идват на земята, е така, но те се подчиняват на други закони и не могат да ни причинят нищо. Всичко е в главата ви и ви действа на психиката.
Навсякъде има духове, сенки, души или както искате ги наричайте, просто това че живееш до гробищата излишно те стресира. Там няма нищо, освен захабените тела. И не си мисли че един дух, било то на дядо ти или на някой друг непременно ще иска да ти навреди или причини нещо.
Че има духове, и че душите на починалите, понякога идват на земята, е така, но те се подчиняват на други закони и не могат да ни причинят нищо. Всичко е в главата ви и ви действа на психиката.
Навсякъде има духове, сенки, души или както искате ги наричайте, просто това че живееш до гробищата излишно те стресира. Там няма нищо, освен захабените тела. И не си мисли че един дух, било то на дядо ти или на някой друг непременно ще иска да ти навреди или причини нещо.
0
0
