Живот до гробището

Живея до гробището точно, къщата ни е на 20-30 м от гробището и ме е страх да излизам вечер сама, страх ме е да спя на тъмно, винаги дърпам пердетата вечер. Все си представям, че ако не ги дърпам, някой дух гледа през прозореца или като погледна там ще видя нещо страшно.

Като ходя да говоря по телефона вечер, на 2-рия етаж сама, а в 1 от стаите беше ковчега на дядо Бог да го прости, когато почина и ме е страх след разговора, като угася лампата и като слизам надолу по стъпалата.

Имам чувството, че като слизам, от вратата над мен ме наблюдава някой. И отвсякъде нещо сякаш има и ме наблюдава. А особено лятото, когато има гръмотевици в тъмното, когато съм с нашите, ОК. Ама като съм сама. Няма значение денем или нощем.

Представете си да живеете до гробището. Добре, че не е изолирана къща, а има и други. Но нашата е Най-близо. Е,и от нас има по-зле. Две самотни къщи забити в гробището. Но засега слава Богу не съм срещала странни неща, само от въображението ми ме е страх.