Не спирам да мисля за баба

Зравейте! Пиша ви, тъй като няма с кого да си споделям това, което тая в душата си.Казвам се Стефка и преди вече година почина баба ми, на която всъщност съм кръстена. Тя почина на 27 декември именния ни ден и колкото и страно да изглежда, още не мога да го осъзнавам макар, че съм на 20 год.

Все си мисля, че ще си дойде от града и ще ме повика всеки момент да и помогна с багажа й. С нея бяхме мн близки, много си споделяхме и ми даваше съвети и ме насочваше, а сега без нея съм, сякаш вървя без посока и не знам какво да правя, сякаш ми липсва част от тялото ми, абе празно мие някак.

Не знам дали е с всички така защото за 1ви път губя скъп човек. А странното за мене е, че не спирам да я сънувам поне веднъж в седмицата, което пък се радвам за това, че я виждам дори и не реално да е, но за сметка на това като се събудя това допълнително ми бърка в раните, че не е реалност и ако искам да отида при неа да видя как е то няма как да стане.

А до сънищата ми не мога да ги разтълкувам и се надявам да ми помогнете.

Веднъж сънувах, че ми се сърди, че не идвам да я видя и че и е мъчно за мене (можеби това се дължи на факта, че веднъж не съм отишла на гроба й, или че самата аз изпитвам същото.

А другия ми пресем сън е, че се разхождаме двете прегърнати ( така правехме преди).Дори сега като пиша не мога да осъзная, че не е тук.

Моля помогнете ми! Как да преодолея всичко това. Пишете ми.