Не спирам да мисля за тях

Здравейте отново. Искам да споделя още нещо с вас и много се надявам да ме посъветвате нещо.

Става дума за рода на баща ми. Тъй като правя родословно дърво, а не знам много неща за рода на баща ми, започнах да търся и да търся.

Тъй като той не е разпитвал много. Той не обича да говори много за сестра си и брат си, тъй като си е влошил отношенията с тях.

Но се наложи да дойде с мен при леля за да вземем едни снимки на неговия род. Тогава видях неговия баща и чичо, и дядо, които никога не съм виждала.

Разбираемо е, защото са починали много преди аз да се родя. Но като ги видях ми стана мъчно. Стана ми мъчно също като видях и неговата майка и брат.

Двама починаха преди 10 години. И аз не си ги спомням много, защото съм била на около 7. Татко не се е разбирал много с брат ми, тъй като е пиел и понякога е биел баба ми.

Но той иначе е бил добър и весел човек и голям художник. Само пиенето му е пречело. И може би заради влошените отношения, татко не ме е водил при него и не си го спомням много.

А и баба също не си я спомням много, но с нея имам много повече спомени отколкото с него. Макар да са два или три повече. А картините му не могат да се намерят.

Мисля, че това никога няма да стане. Къщата, в която живееха той и баба е съборена, а татко не се интересува от картините му, навярно защото му е още сърдит.

На мен ми е много мъчно за другите роднини, но най - много за тях. Защото баба е починала януари, а чичо фувруари.

Мъчно ми е, че не съм била много близка с тях. А ми се иска да съм била. Поуспокоих се малко, но постоянно ми се въртят в главата - баба и чичо и неговите картини, защото снимките не ми стигат като спомен.

Толкова много жадувам да ги прегърна, а знам, че това е невъзможно. Сякаш сега осъзнавам, че ги няма, въпреки че са починали преди 10 години.

Изпитвам голяма мъка и както казах, толкова много искам да ги видя. Ужасно много.