Върколак

Снощи беше пълнолуние. Дядо взе кучето да спи при нас на село в спалнята. Към десет часа навън беше тъмно и имаше една оранжева ивица в небето.

Луната беше притъмнена. Върху нея се очертаваше силует на върколак. Чуваше се вой. Кучето го беше страх. На другата сутрин на една купчина пясък до нас забелязахме огромни следи с дълги нокти.

Питах кучето какво е било, а то се изправи на задните си лапи и започна да вие.