Върколашки стъпки КРАЯ

Някаква жена. Не, не беше онова момиче.
- Ти си вампир?! - спогледа ме тя. - ти уби двама от нас, но трябва да се присъединиш.
- Защо и кои сте вие?

- естествено това са вампирите. От хиляди векове търсим спасение срещу върколаците а ти... Имаш приятел върколак, който ще ни покаже пътя към властта.
- Ами ако откажа?

- Ако откажеш. Това там не е ли семейството ти, та до къде стигнахме?
Тя ме беше притиснала аз нямах друг избор освен да се
съглася.

- Добре! Приемам.
- Давам ти 48ч.

Тогава тя се усмихна злокобно и отиде в гората.
Тогава дойдоха родителите ми и си продължихме пътя. През цялото време мислех какво ще правя, какво направих ? Когато се върнахме в градът ми звъннах на Ник:

- Ало, Ник, бързо! Среща на центара на кафенето бързо!
- Добре, но какво има?
- Бързо!
Срещнахме се там.

- Какво има? - попита ме, а аз разплака на му отговорих.
- Предадохте!
- Моля?!
- Една вампирка, просто не можех! Заплаши ме с родителите ми не можех да направя друго нещо.
- Не, можела си да кажеш не все пак си вампир.

- И да ризкувам ?
- Какво искаше тя?
- Да убие всички върколаци като те използвам.
- Какво ще правим?
- Имам само 48 часа време.

- Нямаме друг избор освен да я убием.
- Те са хиляди а ѝ аз съм една от тях.
- Ами тогава?
- Да превърна семейството си във вампири така ще имат с какво да се защитават.

- Добре, но какво ще правим с върколаците?
- Може би, нищо.
- Как така?
- Родителите ми ще са вампири и няма да им направят нищо защото те са едни от тях и няма да знаят нищо за върколаците.

- Ами ако нещо се усложни?
- Няма!
Тогава станах и потеглих към вкъщи.
- Иви, - извика ми Ники- забрави си...


Обърнах се и той ме целуна. Погледнах го в очите и продължих към вкъщи. Телефона ми звънна.
- Ало, кой е?
- Мислише си че нищо няма да направя?
- Моля?!

- Жената от снощи. Горкичката, мислеше си че нищо няма да направя ако семейството ти са вампири? Но те още не са. Когато се прибереш вкъщи ще има изненада за теб.
Веднага без да мисля за другите започнах да тичам колкото мога без да мисля.

Стигнах вкъщи за 1 мин. От двора видях от вратата да се стича кръв. Започнах да плача докато влизах вътре тогава. Мама беше на пода цялата в кръв. Не дишаше изобщо. После видях татко. На леглото в спалнята, удушен. А сестра ми.... Тя беше жива.

- Кати, добре ли си? Какво стана? - попитах, а тя беше толкова изплашена, че дори не ми каза и думичка.
Минаха години Кати и аз пораснахме вече не се разделяхме пазех я от всичко и накрая я превърнах в вампир за да сме винаги заедно. Вече не използвах никаква магия.

КРАЙ!!!