Върколашки стъпки

Върколашки стъпки
Както всяко момиче и аз исках да имам живот пълен с приключения. Ето, че това се случи. Един понеделник в училище преди часовете аз се запътих към класната стая отрупана с учебници и то не на кой а на Дима и Габриела.

Две привлекателни и подмамващи момичета в класа, ни които се смятаха за най-готините в целия свят. Та бяха ме отрупали със своите учебници понеже раниците им бяха пълни с гримове. Запътих се към класната ни стая, застанах пред нея и неочаквано усетих удар в главата,си от силната болка аз припаднах.

После се събудих в лекарския кабинет всичко ми беше размазано, но след минути всичко ми беше наред. Но когато се повдигнах видях някакво момче. Привлекателен младеж облечен в дънки и една риза:

- Най-накрая се събуди. Добре ли си?
- Още ми се вие свят но съм добре. А ти кой си?
- Аз съм Николай а ти сигурно си от класът ми? Как се казваш?
- Аз съм Ивайла и не съм те виждала тук преди. Случайно да си нов? - попитах малко нахалничко защото по начина му на говорене разбирах, че не е като другите момчета защото той беше мил а аз чудесно познавах момчетата от училище.

- Да! Вчера се записах.
Аз имах още много въпроси но звънеца би. Аз се изправих от леглото, но още ми се виеше свят.
- Оп! Що за глупак съм дай да ти помогна.
Той ме хвана в ръцете си и се отправи към класната. Двамата влезнахме вътре, а Дима и Габриела се вцепениха когато ни видяха заедно. Двамата си седнахме по местата и неочаквано неговото място беше на моят чин. Цял ден прекарахме заедно. Вечерта когато се прибирах той ме изпрати до вкъщи. Аз му благодарих и се прибрах.

На следващия ден на път за училище Ники се появи от нищото:
- Уф, изплаши ме. От къде се появи?-попитах
- Извинявай! Просто бягах защото закъсняваме. Аз се успах, а ти защо толкова късно тръгваш за училище?
- Божичко! Съвсем забравих днес сме от 08.05 да побързаме!
-Ха, поне не съм единствения закъснял. Днес си много хубава!-каза ми той.
- М-мерси!-изчервих се аз.

Тогава той се усмихна и докосна ръката ми. После нежно я хвана. Вървяхме си двамата хванати за ръце, приближихме една тъмна уличка, от там излезе една черна котка. Тогава Ники се втренчи в нея със зорък поглед. Но, да не би да мрази котките? И точно тогава се случи най-неочакваното нещо.

- Лицето ти! Имаш козина по лицето си?! - изпищях втренчила се в неговото мургаво и космато лице, което се превърна на лице на вълк. Сцепених се! Исках да избягам, но се бях сковала. След като котката избяга всичко се върна на мястото си. Той придоби човешкия си лик.

Най-накрая аз успях да помръдна. Избягах в най-близката улица, сгуших се и започнах да плача знаех, че ще ме убие. Тогава Ники ме откри:
- Иви, съжалявам! А-аз щях да ти кажа.
- Кога след като ме убиеш ли?
- Не, аз не съм такъв не съм убиец.
- Ти си върколак! Ти си убиец няма как да го скриеш. Убий ме !

- Никога не съм си мислил това. Аз, аз те обичам.
Погледнах го в сините му очи. Знаех, че мога да му се доверя, но въпреки това не го правех. Станах изчистих си клинът и тръгнах, САМА.

Стигнах до училище и учителя ми извика:
- Къде се бавехте толкова време госпожице. Не забравихте ли че днес сме по-рано на училище?

Тогава Дима се обади:
- Сигурно нарочно го е направила защото е търсила някакви по хубави дрипи, с които да се наконти пред новото момче. Момиче ти си за боклука, мила случайно да си чувала за грим?
- Достатъчно, Дима млъкни ако обичаш.-каза господинът

Тогава се сетих за Николай толкова бях бясна в момента, Дима направи огромна грешка.
- Дима, затваряй си плювалника иначе...
- Иначе какво. Ще си облечеш някакви други по-грозни дрипи?
Край, бях толкова вбесена, че никой не можеше да ме спре. Отидох до нейния чин взех венчето, което беше на главата ѝ и го счупих пред нея. Тогава тя започна да ме скубе. Аз и отвърнах след, което и ударих шамар. Тогава учителят ни ни спря:

- Още едно подобно поведение и ще ви пратя при директора.

Следва продължение.......

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
Общо 5 гласували
5 2
4 1
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (13)

Изпрати
Gospojica Miteva
Gospojica Miteva
06.05.2013 21:58
Благодаря!!! Аз пиша стихчета но не е лесно...
2
0
Лудетина
Лудетина
06.05.2013 15:16
За 9 годишна пишеш изумително. Аз лично пиша историйки, но не на всеки му се получава добре. Ти имаш талант и има как да го доразвиеш и кой знае... Може някой ден да станеш известна писателка
1
0
Ethan
Ethan
06.05.2013 13:36
Ее веднага като не е видяно с око и пипнато с ръка и му се лепва етикет не съществува!!! С това ограничено мислене човечеството няма да стигне до никъде.
2
0
Ethan
Ethan
06.05.2013 13:35
Мими
Откъде знаеш че върколаци не съществуват? Да не би да си ги търсила та да твърдиш че не съществуват?

Еее аман от ограничено мислене на такива като теб.
1
1
Георги Спасов
Ае стига сте наводнявали туй место с пълни измислици! Имаш некъв талант, мъъъ... Не е тук мястото!
0
2
Gospojica Miteva
Gospojica Miteva
05.05.2013 12:02
Знам че е по преживяване но все пак. И благодаря !!
1
0
mimi
mimi
05.05.2013 11:43
Това е разказ измислен от теб ,нали Ивайла .Защото върколаците не съществуват.И все пак тази рубрика е за преживени истории , а не за съчинени!!!И все си съчинила интересна и хубава история!!!
0
1
Solaris
Solaris
04.05.2013 23:52
И аз благодаря, весел празник ;)
0
0