Как да се преборя с носталгията

Не всеки може да живее на чужда земя, има хора които бързо свикват , а други не.Съветвам тези които изпитват силна носталгия да живея с мисълта ,че скоро ще се завърнат завинаги в България.Земята ни е заредена с енергия която ни трябва билките, храната водата са отредени за тези които са се родили тук.Мисля , че скоро българите ще започнат да се връщат към корените си.

За съжеление Маги звучи точно като родителите ми. А за инфо : аз живея в Италия от няколко години , момче на 18 години съм . Спортист съм и имам силен характер поне доколкото знам за себе си , но все пак това чувство на липса на нещо (незнам какво) е непоносимо понякога. Единственото което мен ме успокоява до някаква степен е че скоро ще придърпам и родителите си при мен , което не е напълно облекчение , защото имам много приятели които ми липсват , но все пак е нещо . Според мен единствения начин да не мислиш за това е да правиш нещо което ти отнема доста време от деня. Аз тренирам и това отнема голяма част от деня ми което не е толкова зле като се замисля. Това е малкото време през което не мисля за родината и приятелите си.А Маги бих казал че това което си написала въобще не подкрепя човека който е създал тази статия , а напротив поне мен не ме успокоява. Това само те кара да си казваш че ти е писнало да се стягаш , а точно обратно искаш да се отпуснеш и да живееш спокойно , което ще се случи единствено в България или след много години прекарани в дадена държава .

Определено си все още в пубертета, той така тресе и плаче. Според мен определи си някаква добра, цел да учиш, да играеш танци например, да четеш повече и започни да мислиш за хубави неща. Така ще предизвикаш доброто и не след много ще започнеш да се смееш. Горе главата, всичко ще се оправи. Ама нали не си саката, кьорава, е не си за някакво особено внимание. Я се вземи в ръце и стига тези детски изпълнения.

Извинявам се, ако все още е останал някой, който не знае кой стой зад този ник, отгоре. Единственото което искам да кажа е, че не е въпрос на избор. Но вие сте прекалено млади, може би при вас не е така.

Здравей! Аз се чувствам по същия начин. Живея в Испания от 10 години, от както бях на 22 и е имало моменти, в които съм се чувствала добре тук. Но всики път когато си тръгвам от България страдам много и всеки пък си казвам, че е за последно.
Миналата година си бях за 6 месеца в България и пак се върнах в Испания, но този път е непоносима носталгията, не минава вече 8 месеца. Това чувство не ми дава мира нито ден и може да се каже, че в мислите си изживявам дните си в България. Неудовлетворението ми не ми позволява да бъда щастлива. Според мен единствения начин да не се чувствам така е да си ида в България, тогава ще намеря покой.
Другото, което може да ти помегне при носталгия, но само временно, е да се влюбиш и да намериш човек, който да те накара да замениш това чувство с любов /при мен и това вече не помага, носталгията е по- силна/.
Мисля че е по- добре човек да е в душевна хармония със себе си, пък било то за сметка на пари и материални придобивки.
Всеки трябва да избере сам своя път, за това се опитай да разбереш себе си и направи своя избор.