Обезпокояващ сън

Сънувам, че съм в непознат град и отивам някъде с майка ми. Стигаме мястото - един жилищен блок. Възрастни мъже и мой съученик (току що завърших 12ти клас между другото) опъваха едни огромни кабели и ги мятаха в отворен прозорец.

Качихме се в апартамента, но той изглеждаше като вила - всичко беше дървено и с типично български черги.

Изведнъж се сетих, че отиваме на помен. Чуваше се силна музика, която не можех да определя, но имаше натрапчив равномерен ритъм. Качихме се по много стръмни дървени стъпала - всяко беше отделно от другото и на едно място имаше огромна дупка, която трудно прескочих.

Стигнахме в стаята - там някакъв странен мъж печеше пърленки в една запалена фурна, друг печеше месо, а жените танцуваха нещо като хоро, но всяка танцуваше сама и много бавно. Приличаше ми на самодивски танц или някакъв ритуал.

Седнахме на масата и пред мен имаше чаша с много вилици, ножове, лъжици и салфетки от плат. Всички бяха само за мен - пред всеки имаше такава чаша. Аз започнах да ги вадя и да ги редя по масата - първо голямата салфетка, после по-малката, накрая най-малката, а по тях - вилиците ножовете и лъжиците, но все не ми стигаше мястото за всички.

Вдигнах поглед и до масата видях мъртвеца - мой съученик и приятел от училище. Изведнъж си спомних (беше много реалистично), че е паднал и си е ударил главата. Първо му е нямало нищо, но след няколко дни внезапно е починал.

Уплаших се, защото беше покрит с бял чаршаф до брадичката, а устата и очите му бяха полуотворени и сякаш ме гледаше. Започнах да плача. Една жена дойде при мъртвеца и започна да хвърля малки цветя в устата му.

Аз скрих лицето си в ръце и започнах цялата да се треса - получих пристъп на паника. Майка ми ме попита дали искам да тръгнем, но аз й казах, че скоро ще се успокоя.

След това отново започнах да редя вилиците, ножовете и лъжиците. Мъжът опече пърленките и ги донесе на масата.

Какво мислите ?