Събудих се в болнична стая
редакция:
Събудих се в стая, върху твърдо, хубаво болнично легло, в непозната стая, пълна с различни маловажни предмети (не празна като нормална болнична стая) и прозорец с щори (лентички, хоризонтални).
Времето беше слънчево, със синьо небе и тук-там някое малко бяло облаче. Нямаше много сгради, всичко беше в зеленина. Прекрасна природа.
Лежах, сякаш минута-две и се чудех къде се събуждам, какво става и такива работи. Бях леко объркан. Тогава един мъж отвори вратата и започнаха да влизат много хора.
Най-отпред бяха няколко лекари и 2-3 сестри. В тяхно дясно се наредиха, май че журналисти, но с фотоапарати като от старите, с огромните алуминиеви лъскавелчета за светкавиците.
Не снимаха, бяха ги свалили и слушаха. Отзад имаше още много хора, пред стаята също. От страната на вратите вместо стена, всичко беше стъкло, с щори като на прозорците (навсякъде). Всички ме гледаха, аз не се притеснявах, не им обръщах внимание.
Попитах "главния" лекар къде съм, какво става. И той ми каза, че се събуждам от кома, в която съм бил в продължение на 426 години. Тогава се шашнах малко, но запазих самообладание.
Попитах каква е датата и като ми казаха, изрекох думите "Значи съм на 447 години". Продължиха да ми говорят, да ми съобщават още неща, но вече не слушах. Тогава обърнах внимание на света отвъд прозореца. Хареса ми.
Но в следващия миг се сетих, че всички, които съм обичал, всичко което съм познавал е изчезнало. Вече бях станал. Тогава вече много се стресирах (да не кажа до краен предел) и се събудих, облян в пот. Сърцебиенето ми беше отмерено, сякаш по-спокойно отколкото когато съм в нормално състояние.
Продължих да изпитвам същата емоция още десетина секунди и сякаш от инстинкт за самосъхранение (да не ми стане нещо на мозъка) се сетих да направ нещо и се стреснах, нарочно.
Още мога да си спомня (усетя) емоцията с почти пълна сила. В последните година-две почти не сънувам. Този сън беше изключително бистър.
Времето беше слънчево, със синьо небе и тук-там някое малко бяло облаче. Нямаше много сгради, всичко беше в зеленина. Прекрасна природа.
Лежах, сякаш минута-две и се чудех къде се събуждам, какво става и такива работи. Бях леко объркан. Тогава един мъж отвори вратата и започнаха да влизат много хора.
Най-отпред бяха няколко лекари и 2-3 сестри. В тяхно дясно се наредиха, май че журналисти, но с фотоапарати като от старите, с огромните алуминиеви лъскавелчета за светкавиците.
Не снимаха, бяха ги свалили и слушаха. Отзад имаше още много хора, пред стаята също. От страната на вратите вместо стена, всичко беше стъкло, с щори като на прозорците (навсякъде). Всички ме гледаха, аз не се притеснявах, не им обръщах внимание.
Попитах "главния" лекар къде съм, какво става. И той ми каза, че се събуждам от кома, в която съм бил в продължение на 426 години. Тогава се шашнах малко, но запазих самообладание.
Попитах каква е датата и като ми казаха, изрекох думите "Значи съм на 447 години". Продължиха да ми говорят, да ми съобщават още неща, но вече не слушах. Тогава обърнах внимание на света отвъд прозореца. Хареса ми.
Но в следващия миг се сетих, че всички, които съм обичал, всичко което съм познавал е изчезнало. Вече бях станал. Тогава вече много се стресирах (да не кажа до краен предел) и се събудих, облян в пот. Сърцебиенето ми беше отмерено, сякаш по-спокойно отколкото когато съм в нормално състояние.
Продължих да изпитвам същата емоция още десетина секунди и сякаш от инстинкт за самосъхранение (да не ми стане нещо на мозъка) се сетих да направ нещо и се стреснах, нарочно.
Още мога да си спомня (усетя) емоцията с почти пълна сила. В последните година-две почти не сънувам. Този сън беше изключително бистър.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Може би най-важното за сънищата ни е, че преди всичко те са опит на подсъзнанието ни да ни свърже с базата данни както в нас самите, така и с цялата информация за състоянието на нещата в Ефира. Целта на това е Помощ - да ни се помогне да се справим по-добре в будния живот, а не да бъдем просто плашени и зареждани със страхове или с чувство на обреченост. Много рядко са сънищата, които само ни подготвят за предстоящи неизбежни неща, но те идват чак тогава, когато не сме успели да чуем навреме предупрежденията от предходни източници - било то от сънища или по други начини. Винаги има предупреждения - важното е човек да се научи да ги забелязва навреме - те са непрекъснато наоколо и ако пожелаем, можем без почти никакви затруднения да ги откриваме. Това е въпрос най-вече на вътрешна нагласа, на желание това да бъде така. В твоя конкретен случай е станало именно това – бил си достатъчно разтърсен от съня си и това те е накарало да потърсиш отговорите. Когато човек наистина има нужда от помощ и я потърси съзнателно, тя непременно идва от някъде. От тук нататък само аз си знам колко случайно е това, че реших да ти напиша коментара на съня ти, но това не е важното в случая.
Дори когато сънуваме нещо ужасно, това почти никога не означава, че ужасното нещо или нещо подобно на него ще ни се случи наяве. На този етап това е начин да бъдем разтърсени вътрешно, да бъде извадена на фокус важна за нас информация, за да ни се даде шанс да направим по-правилен, по-добър избор за нещо. Успеем ли, нещата се преподреждат към по-хубаво. Ние имаме достатъчно много неща, които можем да променяме в живота си, които зависят единствено от нас и от никого другиго, и тези именно неща променят значително всичко останало. Не трябва да се оставяме на страх за каквото и да било да ни обсебва, защото това ни изяжда енергията, която иначе употребена правилно, е достатъчна да промени коренно нещата.
Така че, сънищата ни са преди всичко полезна и добронамерена информация от по-високи енергийни нива, целяща нашето усъвършенстване и добруване. Тук е много важно да спомена, че не всеки сън заслужава еднакво внимание. Можеш много лесно да се ориентираш според това доколко ярък и запомнящ се е сънят. Ако е нещо, което едвам успяваш да си спомниш и избледнява бързо след като се събудиш, можеш спокойно да не се задълбаваш в него. Важните неща са разтърсващи и запомнящи се, те просто не те оставят спокоен и по това се разпознават лесно.
Най-често сънуваме Страховете си за нещата, които не искаме да станат, а не, че това са Нещата, които ще станат. Това е така, защото самият страх от дедено нещо е способен да материализира това нещо, когато продължи прекалено дълго време. Така че, сънищата ни се опитват да извадят проблемите ни на фокус, един вид да ги сложат на масата за решаване, да ги изчистят, за да не се стигне до случването им. Това е естествен механизъм на защита от една страна и реално средство за помощ от друга. Можем спокойно да ги приемем за наши помощници, а когата са свързани с негативни усещания и случки, да знаем, че това е за добро и ни дава реален шанс да се се справим по-успешно с някаква трудна ситуация. Когато човек много съзнателно се стреми към намирането на доброто решение по даден въпрос, то това решение непременно идва от някъде. Няма универсална рецепта как точно става това – универсално е само правилото, че трябва да Искаме намирането на правилните решения. Иначе, за различните хора правилните решения са различни и те си намират начина да дойдат при нас.
С времето, ако човек си постави за цел, може да се научи сам да разкодира информацията на собствените си сънища, при това почти автоматично, а не с някакви специални усилия и занимания. Това е едно много хубаво упражнение за поддържне в добра форма на връзката със себе си. Разбира се, на моменти е нужна помощ и от вън – ако не беше така, нямаше да сме няколко милиарда на този свят и да сме свързани по всякакъв начин, видим и невидим помежду си.
Пожелавам ти успех във всичко. По мои си начини знам, че имаш силите да се справяш, както и че го заслужаваш, а имаш и външна подкрепа за това.