Подслушвах Стефан Софиянски

Бях на училище с бившия си клас. Тъкмо свършихме час и слязохме долу за музика. После пък щяхме да имаме френски. Обаче на мен не ми се стоеше на училище и реших да си тръгна.

Когато излязох на двора, небето беше потъмняло и имаше светкавици, за това се върнах да карам музика. Но точно на края на коридора, където беше кабинета, всичко беше потънало в мрак и пак реших да си тръгна.

И така за втори път излязох на двора пред училището, където този път се бяха събрали много хора и осъзнах, че седя точно до някакъв крал, когото снимаха репортерите, и влязох пак в сградата, за да не ме хванат в кадър.

Там съвсем неволно чух Стефан Софиянски и някаква жена да си говорят и подслушах разговора им. Доколкото разбрах, Софиянски не го приемали в някаква организация, защото България била членка на ЕС и той, възмутен, започна да обяснява значимостта на съюза.

Жената пък беше много учудена как не са го приели при положение, че е бивш министър, а той въздъхна и каза, че просто не го харесвали.

След това стана дума за някакъв познат на жената, който имал рожден ден, и Софиянски каза да му предаде поздрави.

Тогава изтичах при две момчета на входа, с които се бях запознала по-рано, и им разказах какво съм чула.