Той имаше нож в ръка

Сънувах как едни определени хора от моя клас и от класа на моята най-добра приятелка ( е, то беше моята най-добра приятелка и една нейна приятелка като цяло от тяхното училище ) бяхме отишли в гората. Щяхме да правим някакъв лагер, не знам. В началото на сънят всичко си беше ок, докато едно от момчетата в групата не реши да разказва страшни истории. И нали ние всичките му викаме "аре, аре няма да ни изплашиш" и той "аре, аре да видим". И почва да разказва някаква история за някакъв си там, който те обирал и преди да се оплачеш на полицията те убивал. Аз по принцип за такава история не знам, ама беше в съня ми ( както и да е ). Той описваше някакви начини как убиецът можел да те убие, ама да не изпадаме в подробности. Най-добрата ми приятелка му каза да млъкне, защото историята не била страшна, а гнусна. Всички взехме да се съгласяваме.

Вече беше станало тъмно и ние взехме да се прибираме в палатките. Аз, моята най-добра приятелка и приятелката от нейното училище бяхме в една палатка, защото бяхме единствените момичета. Влизаме си ние в палатката и какво да видим - някои от нещата ни ги нямаше. И, естествено, като всички адекватни хора си помислихме, че Стефан ( момчето, което разказа историята ) си прави някакъв бъзик.

- Стефане, не ти се хващаме, да знаеш. . . - каза приятелката на моята ндп. След няколко минути, Стефан се появи в палатката.
- Знаем, че ти си отмъкнал нещата ни, не се прави! Искаш да ни изплашиш, защото скапаната ти история не става! - казах аз. Той поогледа, размисли малко и каза:
- Не бях аз, кълна се. Е, можете да питате другите, че не съм излизал от палатката откакто се махнахме от огъня!
Спорихме малко, но накрая, той ни обеди да питаме другите. Те потвърдиха. Ние се върнахме в палатката, за да открием, че още от нещата ни липсват.

- Ок, това взема да става странно. . . - каза Теди ( моята най-добра приятелка ). Аз и Яна ( приятелката й ) се съгласихме. излезнахме от палатката и казахме на момчетата, че е по-добре да се махаме, защото вземат да изчезват неща. Първоначално, те нищо не казаха, но после се съгласиха. Ние бяхме застанали пред палатката, в случай, че още нещо изчезне. Взехме да си прибираме нещата, но забелязахме още липсващи неща. . Учудихме се. Казахме и на Стефан и другите двама, но те си помислиха, че вече си измисляме. Ние нищо не им казахме. Евентуално прибрахме всичко и тръгнахме пеша ( предполагам там където сме отишли е било някъде наблизо ).

Докато си ходихме, всичко беше спокойно, докато Вели ( един от другите двама ), който ходеше най-отзад издаде странен звук, за да ни стресне. Всички изкрещяхме малко ( и момчетата също ), а той се заливаше да се смее. Аз и предполагам другите го изгледахме супер сърдити, но в тъмнината, не се виждаше. Мина още време и стана адски тъмно, едвам се виждаше накъде отиваш, но ние не спряхме. Продължаваше да е тихо, даже стана зловещо по едно време - единственото, което се чуваше беше нашите стъпки. По едно време се чу звук - нещо като настъпване на клони. Всички го игнорирахме, предполагам сме си мислели, че някой от нас е стъпил върху клон. Малко след този звук започна да се чува звук на тежко дишане и тичане. Ние всички спряхме и се обърнахме към Вели, гледайки го обвинително. Той започна да говори, но дишането и тичането още се чуваха. Аз взех да се плаша. Тогава го видях - някакъв мъж с торба, напълнена с ( чужди ) вещи тичаше право към нас. Беше маскиран, а пък и в тъмнината не се виждаше много добре и без това. Механично, аз и другите изкрещяхме "БЯГАЙ! " едновременно и взехме да тичаме. Пътеката, по която ходихме сякаш нямаше край, а аз започнах да се изморявам. Евентуално, един по един спряхме и се огледахме назад - нямаше никой. Отдъхнахме си едновременно. Но точно тогава, сякаш от нищото, се появи онзи мъж точно до Стефан и прошепна:

- Значи знаете за моята история? Мислите, че не съм страшен ли?
Тогава стана нещо - лампата над него светна и когато го видяхме беше някакъв закръглен мъж с бяла тениска, който беше много изпотен. Естествено, когато го видя, Стефан се изсмя и от него прихванахме всички. Мъжът започна да ни гони и ние побегнахме, съжалявайки, че сме му се подиграли. Той имаше нож в ръка, забравих да спомена. Сънят ми свърши когато се спънах в нещо и паднах. Може би съм сънувала това, защото ми се ходи на къмпинг?