Страх ме е - да търся ли лекарска помощ

Потърси помощ от психолог. Мисля, че имаш паническо разстройство.

Не се впрягай, туй са нещата от живота и няма как да ги избегнеш. Просто живей и се забавлявай, Пловдив е подходящо място.

момиче не си мисли за никакви такива неща но ако си свикнала покраи маика си и баща си ще ти е трудно да бъдеш студентка по добре си мисли че ще срещнеш нови хора и приятели бъди позитивана иначе наистена ще полудееш

Намери си приятел с когото да общуваш и нещо което дати ангажира вниманието. Спортуването ще ти помогне също! И най-важното,не задържай лошите мисли в себе си,споделяй ги!

Виж, ако ще се чувстваш по-добре поговори си психолог(не си луда, просто имаш нужда да говориш :) ) Нормално е да си стресирана, просто се успокой. Напиши си на едно листче всичко хубаво. Ако се сещаш за болест, припомни си и напиши всички здрави хора, щастието и т.н. Ако се страхуваш си спомни стари страхове и как си ги преодоляла. Изкарала си 12 години в училище, това щом не те е пречупило ;D. Спокойно, виждаш ми се свястно, и притеснено момиче. Всичко ще бъде наред, успех с ученето, ти можеш! Вярвам в теб :)

Честно да ти кажа според мен е нормално, може би е от притеснение, защото отиваш далече от близките си или просто заради възрастта понеже излизаш от пубертета. Аз когато бях на 9/10 години някъде постоянно мислех за смъртта имаше едно момиче на некролог където все си представях, че е около мен и си представях близките ми на некролози ... Не съм търсила лекарска помощ, а и бях малка, според мен няма нищо сериозно, а е нормално просто се забавлявай с приятели и гледай да не мислиш за това. :)

Поговори с майка си, това е най-доброто което можеш да направиш и се вслушай в думите и.

Такива притеснения трябва да се казват на ближния (родителите) ако си в добра хармония с тях и да ти спомена кажи им, че се чувстваш зле, че не си в кожата си и им сподели НО без това, че мислиш за смъртта, това ако го чуят никой родител няма да реагира добре.
Обстановката те притеснява имам предвид, че вече не си малко момиче вече ставаш голяма и трябва да си отговорна за себе си и действията си. (знам как е и аз към края на годината ще ставам студентка) и знам, че нищо няма да е както преди. Но знам и че петък, събота и неделя, ще бъда отново в къщи и тогава ще бъда с хората, които обичам. Тези дни ще ги чакам с нетърпение.
Трябва да си учи,да се опитаме да имаме по-добър живот занапред.
Само трябва да знаеш, че колкото и да е трудно нещата ще се подредят аз винаги си го повтарям и винаги се нареждат.