Отново сънувах починалата си баба

Баба ми почина на 04. 02 тази година. Както се подразбира беше страшен шок за цялото семейство. Започнах да я сънувам още на 20 ден от смъртта и. Винаги плачех много и като се събудех сълзите ми се стичаха по лицето ми и наяве. Във всеки сън я виждам само аз и се опитвам да убедя другите, че тя е жива, но никой не ми вярва и не я вижда.

Последното, което сънувах тази нощ беше странно. Бях отишла там, където живее баба ми-явно новият и дом. Беше къщичка и отпред имаше малко море, с водорасли, спокойно, а под него имаше друго ниво пак с море. Аз бях толкова щастлива заради водата, скачах в нея, играех си. По едно време слязох на пътя и там в една каляска беше сестрата на баба ми, която е жива.

Тя ме караше да тръгна с нея, а аз исках да си остана там, където бях щастлива, при милата ми баба. Почнах да тичам, за да избягам от тази жена. После баба се върна от някъде и както си седяхме в къщата, изведнъж заваля в морето отпред. Задуха силен вятър и падна ламарина от покрива.

Аз излязох да я вдигна и усетих някаква тъга, заради това, че е дошла есента и няма да мога да влизам повече в морето. Много ми се иска да знам какво означава този сън. Според мен той ни показва, че там, където е баба е хубаво и всеки би искал да остане при нея, както аз не исках да си тръгвам. От цялото семейство само аз я сънувам и то често. Може ли някой да разтълкува този сън?