Уплашеното момиче (2 част)

Вървя през светла поляна. Около мен има много рози и теменужки. Стигам до мост, по него има красиви нарциси. Реката е тиха, по нея плуват бели лебеди и водни лилии. Пред мен има две котета които започват да ми се умилкват в краката. Заигравам се с тях. Изведнъж. . . . . . .
Настъпва мрак. Силен вятър започва да духа във лицето ми и едвам виждам. Котетата изчезват. Едвам в тъмнината виждам някаква малка постройка. Опитвам се да стигна до нея. Но нещо все едно ме дърпаше назад. С последни сили стигам до вратата на малката постройка и тя изчезва. Паникьосах се. Започнах да треперя и се чудех какво да правя. . . . . .
- Анннн събуди се!
Отварям очи и виждам Аманда.
- Будна съм Аманда. - казвам сънливо.
- Защо трепериш? - пита любопитно.
- Ами мисля, че сънувах кошмар. Всичко е наред.
- Ще ти донеса кафе. - казва с усмивка.
- Добре, благодаря. - отвръщам и.
Никога до сега не бях сънувала подобно нещо. Дори когато си мислех, че в къщите в които се местим има духове. Попринцип знам, че когато сънуваш нещо непознато за теб, това означава, че духът иска да разкаже историята си. Но нищо не ми се вързваше от този сън.
- Ето - каза Аманда подавайки ми кафето.
- Е, какви са плановете за днес? - попитах я.
- Ами мисля днес да отидем на пазар.
- Супер и без това ми трябваше нова рокля.
Станах от леглото докато Аманда пиеше кафето, и се облякох набързо.
- Хайде да тръгваме!
- Аз още не съм си изпила кафето - казах приглътвайки тя.
- Ще го пиеш в колата - извиках и излизайки от нас.
Отидохме в мола и започнахме да пазаруваме. Измерих поне 10 рокли, но на Аманда нито една не и хареса как ми стой. Накрая се ядосах взех някаква която ми падна и я облякох. Уж беше на шега а накрая на нея и хареса.
- Искаш ли да се обадя на една моя приятелка, хем да се запознаете? - попита тя.
- Ами може да. - казах несигурно.
Момичето пристигна след 10 минути.
- Здравейте - каза тя усмихнато.
- Здравей, това е Ан. - представи ме Аманда.
- Аз съм Алисън - стисна ми ръката.
- И на мен - казах отвръщайки й.
Поразходихме се трите. Не ми хареса много характера и, но нямаше какво да направя все пак е приятелка на Аманда.
След дългия ден с Аманда се прибрахме.
- Аманда трябва да ти кажа. . . . - не довърших.
- Какво има?
- Ами не ми допада много Алисън.
- Ох спокойно. Ако не ти е приятна няма да я викам с нас.
- Наистина ли? - попитах я изненадано.
- Да, разбира се за теб всичко! Аз тръгвам лека. - прегърна ме и замина.
(следва продължение. . . . . )