Призрачно парти част 2
редакция:
Гледах как приятелката ми се отдалечава от мен, как се смееше и забавляваше с момичетата. Всеки път щом това се случваше ми се плачеше, тъгата и завистта, гнева и куп още мрачни чувства някак си отваряха врата към сърцето ми а щастието и добротата ги пускаха, а после. . .
После всичко заставаше срещу мен и оставах сама борейки се срещу чувствата ми. След минутки Магдалена напусна погледа ми и аз потеглих към блока ни, намиращ се близо до морето. Зад мен се чуха стъпки, стъпки приближаващи се с всяка секунда. Обърнах се, а зад мен вървеше Мартин.
- Хей здравей! Нали не те уплаших? - попита ме той приближавайки се към мен.
- Не спокойно. Нямам търпение за партито.
- И аз. Ще бъде утре от 21:30.
- Аха! Тъкмо се питах кога ще е.
- Ти на къде си? - попита ме Мартин.
- Прибирам се. Живея на ул. Иван Вазов.
- И аз живея там. Наскоро се преместих. Искаш ли да се придружим? - попита ме той, а аз треперех.
- Да защо не! - казах аз и го погледнах хлапашки.
- В кой блок си?
- В 48 а ти ?
- И аз. На кой етаж си ?
- 6-тия.
- Аз на 8-мия.
Задавахме си множествено въпроси и не усетно се озовахме пред входа. Влезнахме вътре и се изкачихме по стълбите до 6-тия етаж.
- Сбогом! - казах аз и погледнах Мартин.
- Джулия чакай! - докато се усетя устните ни се бяха впили. Мартин ме притисна до стената и започна да ми принася малки целувки обменящи се в големи. Този момент бе незабравим. Не исках никога да свършва, но всеки хубав момент има край. Една последна целувка и той се качи на 7-мия етаж.
Отворих карамелено-кафявата ни врата и се прибрах. През цялото време бях разсеяна, мислех само за него. Сега вече разбирах защо влюбените са толкова невнимателни. Как така просто едно момче на 18 можеше да ме накара да почувствам тази страст, тази емоция, това изкушение. . . тази любов. Едно светло-кестеняво момче, охх, тези сини очи, това набито тяло. Влудяващо е!
Думите не стигат за да се опише тръпката. Вечерта бе обгърнала града и всички се готвеха за съня избавящ ни от тази умора. Облякох пижамата ми представляваща къси гащички и черен потник. Легнах и затворих очи, докато се усетя вече бях заспала. Сънувах много странен сън.
- Джулияяя! Джулияяя! - събуди ме някакъв женски глас. Станах от леглото и се огледах.
Бях в стаята на Мартин. Долових до прозореца блед образ на жена. Тя се засмя злобно и се озова до вратата. Отвори я и потегли натам. Дори да не исках, дори да бях уплашена тръгнах към нея. Разглеждах апартамента на Мартин. Дори никога да не бях стъпвала там, знаех, че е неговия. Отидох в кухнята, а жената бе до мивката. Гледаше ме, а в очите и се четеше зло. Взе един голям нож и се насочи към мен.
После всичко заставаше срещу мен и оставах сама борейки се срещу чувствата ми. След минутки Магдалена напусна погледа ми и аз потеглих към блока ни, намиращ се близо до морето. Зад мен се чуха стъпки, стъпки приближаващи се с всяка секунда. Обърнах се, а зад мен вървеше Мартин.
- Хей здравей! Нали не те уплаших? - попита ме той приближавайки се към мен.
- Не спокойно. Нямам търпение за партито.
- И аз. Ще бъде утре от 21:30.
- Аха! Тъкмо се питах кога ще е.
- Ти на къде си? - попита ме Мартин.
- Прибирам се. Живея на ул. Иван Вазов.
- И аз живея там. Наскоро се преместих. Искаш ли да се придружим? - попита ме той, а аз треперех.
- Да защо не! - казах аз и го погледнах хлапашки.
- В кой блок си?
- В 48 а ти ?
- И аз. На кой етаж си ?
- 6-тия.
- Аз на 8-мия.
Задавахме си множествено въпроси и не усетно се озовахме пред входа. Влезнахме вътре и се изкачихме по стълбите до 6-тия етаж.
- Сбогом! - казах аз и погледнах Мартин.
- Джулия чакай! - докато се усетя устните ни се бяха впили. Мартин ме притисна до стената и започна да ми принася малки целувки обменящи се в големи. Този момент бе незабравим. Не исках никога да свършва, но всеки хубав момент има край. Една последна целувка и той се качи на 7-мия етаж.
Отворих карамелено-кафявата ни врата и се прибрах. През цялото време бях разсеяна, мислех само за него. Сега вече разбирах защо влюбените са толкова невнимателни. Как така просто едно момче на 18 можеше да ме накара да почувствам тази страст, тази емоция, това изкушение. . . тази любов. Едно светло-кестеняво момче, охх, тези сини очи, това набито тяло. Влудяващо е!
Думите не стигат за да се опише тръпката. Вечерта бе обгърнала града и всички се готвеха за съня избавящ ни от тази умора. Облякох пижамата ми представляваща къси гащички и черен потник. Легнах и затворих очи, докато се усетя вече бях заспала. Сънувах много странен сън.
- Джулияяя! Джулияяя! - събуди ме някакъв женски глас. Станах от леглото и се огледах.
Бях в стаята на Мартин. Долових до прозореца блед образ на жена. Тя се засмя злобно и се озова до вратата. Отвори я и потегли натам. Дори да не исках, дори да бях уплашена тръгнах към нея. Разглеждах апартамента на Мартин. Дори никога да не бях стъпвала там, знаех, че е неговия. Отидох в кухнята, а жената бе до мивката. Гледаше ме, а в очите и се четеше зло. Взе един голям нож и се насочи към мен.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 5
51
43
30
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари