Момиче на Дявола (част 2)
редакция:
Анна се събуди в болнична стая със страхотно главоболие,седна в леглото и започна да разтрива главата си, тогава при нея влезе мъж облечен в тъмно син костюм носещ малак бележник и химикалка следван от медицинска сестра която мрънкаше недоволно,но щом видя Анна будна млъкна и ги остави сами.
Мъжът погледна към девойка която го наблюдаваше с интерес,разлисти бележника и седна на стола който бе поставен до леглото.
–Госпожице Митева,аз съм Иван Сербезов и разследвам нападението над вас и вашият приятел...
–Нападение???-прекъсна го Анна с учуден поглед.
–Да,лесничей ви е намерил при поредна обиколка,за съжаление Тахир Мустафа Спахи не е бил такъв късметлия като вас.
–Какво имате предвид???
–Господин Спахи е намерен на петстотин метра от мястото където сте отбили и където сте била намерена вие,разкъсан.
Погледът на момичето показа на Иван Сербезов,че тя бе твърде объркана и най вероятно не помнеше нищо от това което им се бе случило и реши да остави разпита за по късно.
–Добре госпожице Митева-заяви той прибирайки тефтерчето и химикалката си -виждам,че не сте в състояние да говорите,ще продължим друг път-усмихна се любезно и излезе.
Ужасът ужас бе изписан на лицето и,помнеше за кавгата и с Тахир и как тя бе слязла от колата но останалото и се губеше.
По някое време Анна беше задрямвала,събуди я глас шепнещ името и в ухото,бавно отвори очи и видя висока мъжка фигура,застанала в ъгъла на стаята.
-Кой си ти???-попита сънено тя
-Имам много имена но сега не е момента да ги узнаеш-отвърна той и се стопи в сенките,а Анна отново заспа.
Следва продължение......
Мъжът погледна към девойка която го наблюдаваше с интерес,разлисти бележника и седна на стола който бе поставен до леглото.
–Госпожице Митева,аз съм Иван Сербезов и разследвам нападението над вас и вашият приятел...
–Нападение???-прекъсна го Анна с учуден поглед.
–Да,лесничей ви е намерил при поредна обиколка,за съжаление Тахир Мустафа Спахи не е бил такъв късметлия като вас.
–Какво имате предвид???
–Господин Спахи е намерен на петстотин метра от мястото където сте отбили и където сте била намерена вие,разкъсан.
Погледът на момичето показа на Иван Сербезов,че тя бе твърде объркана и най вероятно не помнеше нищо от това което им се бе случило и реши да остави разпита за по късно.
–Добре госпожице Митева-заяви той прибирайки тефтерчето и химикалката си -виждам,че не сте в състояние да говорите,ще продължим друг път-усмихна се любезно и излезе.
Ужасът ужас бе изписан на лицето и,помнеше за кавгата и с Тахир и как тя бе слязла от колата но останалото и се губеше.
По някое време Анна беше задрямвала,събуди я глас шепнещ името и в ухото,бавно отвори очи и видя висока мъжка фигура,застанала в ъгъла на стаята.
-Кой си ти???-попита сънено тя
-Имам много имена но сега не е момента да ги узнаеш-отвърна той и се стопи в сенките,а Анна отново заспа.
Следва продължение......
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
53
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари