Объркана съм, помогнете ми
редакция:
На 34 години съм. Преди една година загубих брат си и от тогава не знам коя съм.
Какво правя, не ме интересува нищо, а и никой не го е грижа за мен. Винаги съм била на последно място в моето семейство.
И когато имам най - голяма нужда от тях, все ги няма. Започвам да си мисля за смъртта.
Мисля си, че там няма да ме боли вече. Объркана съм адски много. Помогнете ми.
Какво правя, не ме интересува нищо, а и никой не го е грижа за мен. Винаги съм била на последно място в моето семейство.
И когато имам най - голяма нужда от тях, все ги няма. Започвам да си мисля за смъртта.
Мисля си, че там няма да ме боли вече. Объркана съм адски много. Помогнете ми.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Разбери, ти няма да получиш успокоение и изцеление от никoй човек. Аз мога само да ти кажа нещата както са, което и сторих, но не мога да ти дам помощта, от която имаш нужда, не мога да излекувам душата ти.
Това само Бог може, ако ти му позволиш, а ще му позволиш, като изповядаш греховете си и Го приемеш за твой единствен Бог и спасител, и поканиш Исус Христос и святият Дух да живеят в теб и да те променят.
Тоест, да направиш устната декларация и от там нататък да следваш Божиите заповеди. От теб зависи. Тук не стои въпроса дали Бог може да ти помогне, защото Той може. Тук въпросът е дали ти ще му позволиш да ти помогне.
Размишлявай върху всичко това. И не забравяй, че винаги можеш да ми пишеш на е-мейла, ако имаш някакви въпроси или да се обадиш по скайпа, но там ще е трудно понеже имаме - 8 часа разлика.
Сега ти желая приятен ден и до нови срещи.
Предният път писах за спасението, но това разглежда само едната страна от въпроса.
Нормално е да мислиш за смъртта, когато не знаеш истината. Всичко, което чувстваш е нормално, но не води до добър край. Сега ще обясня.
Не искам обаче да приемаш това навътре, защото не е насочено срещу теб като обида, искам просто да отчетеш фактите и да разбереш защо се чувстваш така и защо вичко това ти се случва.
Между другото добавила съм те в скайпа си. Аз съм: Silent_l.
Първо трябва да знаеш, че както има, Господ така има и Дявол. Дяволът обаче не е добър. Той не се интересува от твоето благоденствие.
Неговата цел е да те смаже психически, физически. Да те нарани по какъвто и да било начин, така че да те заболи възможно най-много.
Ето как той се е възползвал от смъртта на брат ти. Понеже брат ти е бил като втората част от душата ти, теб те е заболяло много когато той е починал.
Следователно възползвайки се от това и от болката на родителите ти, които отново дяволът е отдалечил от теб през годините и особено сега чрез болката от загубата на брат ти, дяволът започва да ти насажда мисли, например:
Никoй не ме обича!
Никoй не ме иска!
Дори и семейството ми ми е обърноло гръб.
Нямам за какво да живея вече!
Искам да умра и всичко това да свърши веднъж и завинаги.
Може би когато умра вече нищо няма да чувствам и нищо няма да ме нарани, и най-накрая ще видя брат си.
Е да, ама не сестро. Това не са твои мисли, знам че си мислиш, че идват от теб, но не е така. Единствената причина поради която, Дяволът прави това е защото иска да се самоубиеш, защото като го направиш, ще идеш директно в ада, без предупреждение и обжалване.
Там безсмъртната ти душа ще се мъчи завинаги. Защото всички самоубили се отиват в ада, а не в рая.
Бог ме прати да ти кажа, че Той те обича, че той е видял мъките ти и знае най-съкровените ти тайни и желания.
Бог ме изпрати да ти кажа, че ти можеш да спреш всичко това. Той не иска ти да идеш в ада, а в рая, защото тялото е тленно и лесно може да умре, но душата е безсмъртна, тя живее вечно.
Иска ми се да ти кажа, че всичко ще се оправи и всичко ще бъде наред. Но истината е, че само ти можеш да си помогнеш. Не вярвай, че си на последно място в семейството си. Сигурна съм, че те обичат, но може да не знаят как да го показват. Поговори с тях, обясни им как се чувстваш, дори да е трудно - просто поговори, дори това помага. Приятели ? Огледай се - може би някой ти подава ръка, не оставай сама. За смъртта - не мисли за нея, така или иначе всички това ни чака, не виждам смисъл да бързаме. Ако намериш утеха във вярата в Бог - добре. Но това насила и по желание не става. Само когато си наистина готова за това. Казваш, че не знаеш коя си - мисля, че оттук трябва да започнеш. Разкажи ми коя беше - може пак да те намерим. И, моля те, не мисли, че никой не го е грижа - аз бих искала да ти помогна.
Аз вярвах в Бог, но не бях направила тази декларация защото не знаех. Никoй не ми беше казал преди това.
Тогава се прибрах в къщи и реших да направя декларацията и да видя кокво ще стане.