Мина толкова много време, а аз не мога да го забравя
редакция:
АнонименНовак
Здравейте!
Ще Ви разкажа какво ми се случи през лятото на миналата година. Бяхме на почивка и съвсем случайно видях едно момче. Погледите ни веднага се засякоха. Той ме заговори и много се харесахме. С него ми беше първата целувка. Много се привързах към него. Но нали знаете всичко хубаво свършва. При мен стана така, защото живеем далеч един от друг. Бяхме заедно две седмици, но те бяха най-хубавото нещо за мен. Когато се разделяхме изпитвах най-гадното чувство на света. Не знаех кога ще се видим пак, не знаех колко ще ми липсва.
Истината е, че мина толкова много време, а аз не мога да го забравя. Опитах да харесам някой друг, да излизам сред хората, но не става. Където и да съм с когото и да съм аз само мисля за него. Опознах го добре и даже започнах да правя нещата, които той прави, за да се почувствам по-близо до него. Не знам какво ми стана, но не мога да го забравя. Опитах хиляди неща, но нищо не стана. Хората казват, че ако не можеш да забравиш някого, може би трябва да остане в сърцето ти. Чувствата са по-силни от мен.
Кажете ми на Вас случвало ли Ви се е подобно нещо? Дали тази случайна среща може след време пак да ни събере? Защото недоизживяната любов никога не угасва. Много го обичам!
Ще Ви разкажа какво ми се случи през лятото на миналата година. Бяхме на почивка и съвсем случайно видях едно момче. Погледите ни веднага се засякоха. Той ме заговори и много се харесахме. С него ми беше първата целувка. Много се привързах към него. Но нали знаете всичко хубаво свършва. При мен стана така, защото живеем далеч един от друг. Бяхме заедно две седмици, но те бяха най-хубавото нещо за мен. Когато се разделяхме изпитвах най-гадното чувство на света. Не знаех кога ще се видим пак, не знаех колко ще ми липсва.
Истината е, че мина толкова много време, а аз не мога да го забравя. Опитах да харесам някой друг, да излизам сред хората, но не става. Където и да съм с когото и да съм аз само мисля за него. Опознах го добре и даже започнах да правя нещата, които той прави, за да се почувствам по-близо до него. Не знам какво ми стана, но не мога да го забравя. Опитах хиляди неща, но нищо не стана. Хората казват, че ако не можеш да забравиш някого, може би трябва да остане в сърцето ти. Чувствата са по-силни от мен.
Кажете ми на Вас случвало ли Ви се е подобно нещо? Дали тази случайна среща може след време пак да ни събере? Защото недоизживяната любов никога не угасва. Много го обичам!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Някък в мен макар и тайничко( дори да не признавам на себе си иши по-скоро опитвам да не се съгласявам със себе си) се питам какво ли би се случило ако не бях заминала и сега след толкова год се преоткрихме като зрели хора.
И двамата се обичаме и ясно сме го осъзнали и признали и разбирайки живота и пътищата по които сме тръгнали все пак в нас има огън от недоизживяната любов
Не се измъчвай всички имаме своята първа или неизжиивяна любов . ще срещтнеш нови копнежи и разтърсващи тръпки ще се влюбваш и обичаш но винаги ще носиш в себе си следата от този когото го няма... Може би за това хората казват "Първата любов ръжда не ххващта", моята е все така лъскава и топлеща.
Никога няма да го забравиш невъзможно е аз опитвах многократно за 15г не става... Не спирай да живееш и да се радваш на моментните сърцето е необятно има място и ще пази много любови всяка по себе си първа и уникална...
Бъди щастлива,не пропускай живота и отвори сърцето си и му дай шанс за любов.