Ние бягаме, навън ни чакат майка ни и баща ни.
Полицайте идват за секунди. Качваме се в колата и в колата нещо става. Аз заспивам и се събуждам в друг град.
Същия град, но е сив....
Със сестра ми (истинската) се измъкнаxме и започнахме да бягаме докато не се озовахме в нещо като джунгла.
Имаше 2 пътя и нещо като пропаст по средата. В пропастта имаше и река....
След това тръгнахме да бягаме навън. А там вместо да видя градинката на блока, видях мъртви тела и как плъхове ядяха от плътта им. Започнахме да бягаме аз и хората от входа.
Но не назад, а направо върху плъховете....
Обаче бягах толкова бавно, все едно вървях, но той бягаше след мен.
Влязах в едно кафе, а той продължава да ме следи. И аз се заключих в тоалетните, обаче той разби вратата и се събудих....
Радо ме дърпа, почваме да бягаме. Вечер е, излизаме на двора, аз, той и Елени и от всякъде зомбита. При което става ситуация без изход и аз се събуждам.
За това на края съм писал в тетрадката....
Той е много близко до мястото, където работим, защото той се руши сам и ние даже взехме да бягаме за да минем от другата страна.
Но се изгубваме с мъжа ми и още двама души....
Никой не бягаше.
Тогава започнах да си мисля да избягам ли или да се правя на умряла. Влакът приближаваше и аз седнах до една стена да се правя на вече застреляна. Свих се на кълбо и си затворих очите....
В един следващ момент съм с една моя приятелка и бягаме от бус, боядисан като такси.
Разбираме, че някой иска да ни отвлече. Виждаме хора с метални брони. Търсят ни, а ние сме отново на онова хълмче....
Разказах на приятеля си какво е станало и започнахме да се крием и да бягаме от него, беше ни страх.
Също така си спомням и свещи, които са на всякъде. И така се събудих....