Сънувах плъхове
редакция:
Здравейте.
Преди една седмица сънувах един откачен сън. До колкото си спомням съня, в него участваха значително количество както човеци, така и плъхове.
Значи спомням си, че бяхме аз, майка ми, леля ми, сестра ми и баба ми. Отидохме в къщата на същата тази моя баба. Когато влизахме в помещението извън дома и имаше около 2-ма души.
Баба взе някакъв предмет и удари по прозореца си като счупи стъклото си. Много исках да я питам защо счупи прозореца, но думите не излязоха.
Сетне се озовахме в нейната къща, която бе само една стаичка. Стените си бяха сиви, нямаше мебели, дори подът нямаше килим. Виждаше се само сивия бетон.
Видях някакви завивки на земята и някакви остатъци от хляб. Леля ми започна да разглежда. Изведъж нещо стана и се появи дупка в една от стените и от там излязоха плъхове.
Всички викаха, но никой не успя да се спаси. След това семейсвото ми го нямаше, а аз бях във входа на блока, в който живея. Не знам как съм се озовала там.
Започнах да се вайкам и във входа имаше хора непознати за мен като ме гледаха старнно. Плачех и си мислех за сестра ми, майка ми, баба ми и един човек, който значи много за семейството ни.
Той има едно Тико и пред мен изникна образа как той кара, опитвайки се да спаси себе си и семейството ми от плъховете.
Бях легнала на ръцете на една жена, плачех и виках. След това тя ми даде телефона си, който бе абсолютно същия телефон като на майка ми, който сега не работи от много време.
Исках да я питам откъде го има, защото такъв телефон не е лесно да намериш. Но не го направих, а набрах някакъв номер и крещях: вдигни, вдигни като набирах отново и отново.
След това тръгнахме да бягаме навън. А там вместо да видя градинката на блока, видях мъртви тела и как плъхове ядяха от плътта им. Започнахме да бягаме аз и хората от входа.
Но не назад, а направо върху плъховете. Докато бягахме, една рана се появи на китката ми. Странното бе, че знаех от какво е и защо е там проклетата рана, без реално да знам защо е там.
Бягахме и пред мен се появи тикото на семейния ни приятел и това е дотук. Най-странното е, че има периоди, които не сънувам нищо. Но около този сън сънувах толкова много, но само този си спомням така добре.
Преди една седмица сънувах един откачен сън. До колкото си спомням съня, в него участваха значително количество както човеци, така и плъхове.
Значи спомням си, че бяхме аз, майка ми, леля ми, сестра ми и баба ми. Отидохме в къщата на същата тази моя баба. Когато влизахме в помещението извън дома и имаше около 2-ма души.
Баба взе някакъв предмет и удари по прозореца си като счупи стъклото си. Много исках да я питам защо счупи прозореца, но думите не излязоха.
Сетне се озовахме в нейната къща, която бе само една стаичка. Стените си бяха сиви, нямаше мебели, дори подът нямаше килим. Виждаше се само сивия бетон.
Видях някакви завивки на земята и някакви остатъци от хляб. Леля ми започна да разглежда. Изведъж нещо стана и се появи дупка в една от стените и от там излязоха плъхове.
Всички викаха, но никой не успя да се спаси. След това семейсвото ми го нямаше, а аз бях във входа на блока, в който живея. Не знам как съм се озовала там.
Започнах да се вайкам и във входа имаше хора непознати за мен като ме гледаха старнно. Плачех и си мислех за сестра ми, майка ми, баба ми и един човек, който значи много за семейството ни.
Той има едно Тико и пред мен изникна образа как той кара, опитвайки се да спаси себе си и семейството ми от плъховете.
Бях легнала на ръцете на една жена, плачех и виках. След това тя ми даде телефона си, който бе абсолютно същия телефон като на майка ми, който сега не работи от много време.
Исках да я питам откъде го има, защото такъв телефон не е лесно да намериш. Но не го направих, а набрах някакъв номер и крещях: вдигни, вдигни като набирах отново и отново.
След това тръгнахме да бягаме навън. А там вместо да видя градинката на блока, видях мъртви тела и как плъхове ядяха от плътта им. Започнахме да бягаме аз и хората от входа.
Но не назад, а направо върху плъховете. Докато бягахме, една рана се появи на китката ми. Странното бе, че знаех от какво е и защо е там проклетата рана, без реално да знам защо е там.
Бягахме и пред мен се появи тикото на семейния ни приятел и това е дотук. Най-странното е, че има периоди, които не сънувам нищо. Но около този сън сънувах толкова много, но само този си спомням така добре.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
50
43
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари