Сънувах плъхове

Сънувах плъхове
Здравейте.
Преди една седмица сънувах един откачен сън. До колкото си спомням съня, в него участваха значително количество както човеци, така и плъхове.

Значи спомням си, че бяхме аз, майка ми, леля ми, сестра ми и баба ми. Отидохме в къщата на същата тази моя баба. Когато влизахме в помещението извън дома и имаше около 2-ма души.

Баба взе някакъв предмет и удари по прозореца си като счупи стъклото си. Много исках да я питам защо счупи прозореца, но думите не излязоха.

Сетне се озовахме в нейната къща, която бе само една стаичка. Стените си бяха сиви, нямаше мебели, дори подът нямаше килим. Виждаше се само сивия бетон.

Видях някакви завивки на земята и някакви остатъци от хляб. Леля ми започна да разглежда. Изведъж нещо стана и се появи дупка в една от стените и от там излязоха плъхове.

Всички викаха, но никой не успя да се спаси. След това семейсвото ми го нямаше, а аз бях във входа на блока, в който живея. Не знам как съм се озовала там.

Започнах да се вайкам и във входа имаше хора непознати за мен като ме гледаха старнно. Плачех и си мислех за сестра ми, майка ми, баба ми и един човек, който значи много за семейството ни.

Той има едно Тико и пред мен изникна образа как той кара, опитвайки се да спаси себе си и семейството ми от плъховете.

Бях легнала на ръцете на една жена, плачех и виках. След това тя ми даде телефона си, който бе абсолютно същия телефон като на майка ми, който сега не работи от много време.

Исках да я питам откъде го има, защото такъв телефон не е лесно да намериш. Но не го направих, а набрах някакъв номер и крещях: вдигни, вдигни като набирах отново и отново.

След това тръгнахме да бягаме навън. А там вместо да видя градинката на блока, видях мъртви тела и как плъхове ядяха от плътта им. Започнахме да бягаме аз и хората от входа.

Но не назад, а направо върху плъховете. Докато бягахме, една рана се появи на китката ми. Странното бе, че знаех от какво е и защо е там проклетата рана, без реално да знам защо е там.

Бягахме и пред мен се появи тикото на семейния ни приятел и това е дотук. Най-странното е, че има периоди, които не сънувам нищо. Но около този сън сънувах толкова много, но само този си спомням така добре.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
Общо гласували: 3
50
43
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати