Sanovnik.bg»Споделени Истории»Истории за Стъпки
Странни сънища и непознати хора
21 Май
2
Анонимен
Върколашки стъпки КРАЯ
21 Май
8
Анонимен
Върколашки стъпки ( 4 част преди КРАЯ)
16 Май
3
Анонимен
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Върколашки стъпки (3 част)Сигурно чакаше някого? Тръгнах да се връщам защото ме хвана страх!
-Стой!- извика настоятелно той.- На къде си мислиш, че отиваш?
Приближи се до мен и ми изкрещя. Замръзнах от страх. За щастие събрах сили и извадих кола....
Въобразявам ли си Стъпки!Ключ!И някой сякаш каза недей!
Побягнахме и двете от къщата на ужасите!
Такива случки стават само когато мама и татко не са у нас!Моля кажете какво да правя!...
Дух убиецТочно в полунощ той чул провлачени стъпки, които идвали откъм коридора и се насочвали към тяхната врата. Събудил приятеля си и те видели бавно да се отваря вратата и в рамката й някаква масивна и призрачна фигура....
ЕкзорсизъмВтората стъпка била да започне да се моли на божественото, да се обгради с позитивни мисли и чувства, да си представя как силна светлина облива тялото й, и от тази светлина струи любов....
Върколашки стъпки (2 част)Седнахме си на местата и нито дума. Тогава някой почука на вратата и я отвори. Разбира се, сещате се това беше Николай. Погледнах го така, сякаш бях на 7 и виждам чудовището под леглото.
- Още един закъснял?! Господин Тимов...
Върколашки стъпкиКакто всяко момиче и аз исках да имам живот пълен с приключения. Ето, че това се случи. Един понеделник в училище преди часовете аз се запътих към класната стая отрупана с учебници и то не на кой а на Дима и Габриела.
Две...
Мазе обитавано от духовеВлязохме вътре ,слязохме по стълбите и ни беше много смешно докато не видяхме един мрачен силует и не чухме стъпки....
Преследва ме нещо страшно...Вчера стоях в къщи и чух едни стъпки.Мигом скочих и бутнах вазата тя падна като чели много бавно.Чух пак тези стъпки и много се уплаших този път обаче избягах навън и заключих вратата......
Братът на приятеля миСтъпка по стъпка....
Аз все още държах водата си. Беше ми трудно да помръдна, а може би просто не исках да издавам повече от това, което си мисля. Всъщност спрях да мисля.....
Вече не общувам с тях..Още от малка виждам,чувам( стъпки най-вече)и дори усещам духове или нещо подобно.
Виждам или по-точно виждаХ силуети, или човешки крайници, а понякога и "истински" хора разхождащи се пред мен....