Екзорсизъм

Ето каво ми разказа една съседка за себе си;
ЖЕНА живееше щастлив семеен живот – беше омъжена за добър съпруг, както казах имаше две симпатични деца, работеше в адвокатска кантора и печелеше добре. Имаше приятели и много познати.

В периода когато изчезна от всички, ние научихме изненадващо от родителите й, че е заминала да живее в Норвегия при сестра си. Запитахме се какво толкова се е случило сериозно, та Жена да си зареже работата и семейството и да заживее в странство.

Оказа се, че тя въобще не е заминавала в чужбина. Била си е тук, в България, но е имала тежка емоционална криза, която дълбоко я е сринала и я е накарала я е да търси усамотение. Какво се беше случило с нея.

Изведнъж щастливият й спокоен семеен живот се е бил сринал до основи и според думите й се е била вкарала в голяма беля. Атакуването с поредица от нещастни случки и лоши новини я е изненадало неподготвена.

Проблемите които имаше бяха и от семеен и от професионален характер. В основата на семейните проблеми стоеше съпружеска изневяра, в професионалните – партньорска изневяра.

Бедната жена е почуствала силна болка от предателствата и се е почуствала сама и безпомощна. Самата тя е имала тежко детство и винаги си е мечтаела за здраво семейство. Когато мечтата й се е сбъднала, за нея това е било най-хубавия момент в живота.

Сега в периода на разруха, се е чувствала като непотребна вещ. Мислеше си как всичко смислено и постигнато дотук в живота й беше унищожено, при това за много кратко време. Какво бе станало с нея.

Един следобед, тя присъствала на рожден ден на нейна добра приятелка. Събрали се няколко дами и заформили женско парти в двора на къщата на рожденичката. На Ж. проблемите й били толкова много, че само за парти била.

Въобще не е искала да присъства на празненството, мислила е някакви извинения, но в крайна сметка е решила да отиде, за да не обиди приятелката си, пък и си е мислила, че може да се откъсне за малко от нещастието си. Държала се е привидно спокойна. Сложила си е мила и любезна маска с която да скрие изгарящата я от вътре отрова.

Казвала е на хората, че е добре и, че вкъщи всичко е наред. Едвам е сдържала сълзите си когато е слушала как другите дами са се хвалели с какво ли не. Усещала как от тях е лъха безгрижност и безоблачен семеен живот.

Една е щяла да ходи на екскурзия в Тунис, друга си купила нов апартамент на морето и в момента със съпругът й си го обзавеждат, на трета детето й заминавало да следва в чужбина…

Все хубави неща се случвали с приятелките, за които Ж. се радвала, но с болка се сещала, че семейството и кариерата са се разпаднали и, че сигурността в живота й, вече е изчезнала. Тръгнала си е по-рано от партито и по пътя за центъра се е разплакала.

Изпитала е силна ярост от това което се случва на нея. Питала се е с какво е заслужила тези нещастия и се е проклинала за глупостта и доверчивостта си.

Вътрешно тя се е убиждала с какви ли не думи, мислела си е за самоубийство – да се хвърли пред първият автомобил който срещне. Афектирана, тя е изпаднала в състояние на амок и по нейните думи не знае как се е озовала в трамвая отиващ в нейният квартал.

В трамвая се е почуствала много странно. Била е замаяна. Усетила някаква студенина в тялото си и някаква тежест в главата си, която била изтръпнала. Щом слязла на трамвайната си спирка това чувство отминало и тя се прибрала благополучно в апартамента.

Същата нощ имала кошмари. Сънувала грозни и размазани лица, които и крещели някакви думи. Още щом затворела очи, тези лица идвали към нея едно след друго. Доближавали се и изчезвали. На няколко пъти тя се събуждала и не смеела да заспи.

На следващия ден кошмарът й се повторил, само, че през деня. Започнала да чува някакъв глас, които и отговарял, когато водела вътрешен диалог със себе си. Цялата се е била вцепенила и се е много уплашила. Имала видения на образи, които са я плашели до смърт.

Това се повтаряло ежедневно, но според думите й, най са били страшни нощите. Разказваше една често срещана ситуация – как си седяла на масата спокойна, и как нещо изведнъж я бутнало или как понякога не си контролирала ръцете и краката. Нещото си играело с тях.

Това е ставало когато е била в отпуснато състояние. Отначало помислила, че полудява, най-много я било страх да не направи нещо лошо под контрола на обсебилото я същество. Един ден решила да сподели проблема с майка си. Разказала й, за всичко което се случва с нея.

Майка й първоначално не приела думите й на сериозно, но забелязала драстична промяна в поведението на дъщеря си и леко се поуплашила. Един ден двете отишли на препоръчан от тяхна позната екстрасенс, които се занимавал с откриването на духове и мъртви души.

С помощта на камера, той показал над главата на жената, голямо черно петно като балон. Екстрасенсът открил, че в Ж. са се настанили блуждаещи духове, които са били от ниските енергийни нива. Причината за обсебването била изпитаната ярост, която е отключила енергийната й защита е така е привлякла неканените гости.

Човекът с паранормални способности казал на Ж., че гоненето на духа щяло да стане трудно и за това се изисквало силна вяра и воля. На първо място жената трябва да се пребори с вътрешния си страх към невидимите натрапници.

Втората стъпка била да започне да се моли на божественото, да се обгради с позитивни мисли и чувства, да си представя как силна светлина облива тялото й, и от тази светлина струи любов. В началото всичко това било трудно изпълнимо, но Ж. се въоръжила с търпение и смелост и малко по малко изгонила духовете, които са я безпокоили близо година. Започнала да мисли позитивно.

Измислила си няколко мантри, които редовно си повтаряла когато усещала страха. Започнала да медитира и да прилага положителни визуализации. За нея бил започнал нов духовен етап от живота й. Преоткрила света и себе си, тя каза, че вече не мислила толкова много за материалните неща, колкото е мислила преди.

Останах изумен от разказа на Ж.. Повярвах й защото, очите й не лъжеха. В тях видях много болка и ужас, когато разказваше за неприятните случки които е преживяла. Усетих, че беше напълно искрена. След този разговор се замислих за много неща в живота.

Едното от които е, че силната ярост и гняв наистина привличат много лоши и опасни неща в нас. Второто нещо е, че най-много сме уязвими когато сме уплашени. Борбата със страха е трудна, но не и непостижима. Страхът привлича и задържа определени енергийни същества от низшите кръгове. Когато човек спре да се страхува всичко лошо изчезва.

Според думите на Ж. спасение е почувствала, когато е спряла да се страхува. Тогава се е освободила от чуждото присъствие. Запитах се на какво друго бихме се опрели в кошмарен момент, затънали в нещастието, ако не на нещо положително като енергия или образ.

И накрая заключих, колко е важно човек да мисли за себе си в добра светлина и никога, дори мислено да не си представя, че му се случва нещо лошо.